Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
National Geographic Traveler: Paris, 3rd Edition, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, Корекция, Форматиране
analda (2020)

Издание:

Автор: Лайза Дейвидсън , Елизабет Ейър

Заглавие: Пътеводител Париж

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издател: Егмонт България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: научнопопулярен текст

Националност: американска

Печатница: „Лито Балкан“ АД, София

Редактор: Петя Дочева

Коректор: Петя Дочева

ISBN: 978-954-27-0219-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11783

История

  1. — Добавяне

Маре и Бастилията

Увод и карта

Докато се разхождате из Маре по добре поддържаните площади и тихите паркове и се любувате на прекрасната архитектура, ще ви се стори, че вървите през огромен музей на открито.

53_mare.jpgВ историческия квартал Маре са запазени множество стари декоративни детайли.

До XIII в. районът покрай ул. „Сен Антоан“ е мочурлив — „маре“ означава „тресавище“. Някога на това място се простират овощни и зеленчукови градини, напоявани от придошлата Сена. Постепенно то е застроено с къщи, появяват се манастири, а по-късно — луксозни вили (cortilles) и кралски резиденции.

54_karta_7.jpgкарта 7

Религиозните ордени, които през XIV в. се издържат с градинарство, продават имотите си на благородници, търсещи земи извън градските стени.

В края на XV в. в района се установява старата аристокрация (noblesse d’épée). Век по-късно се наблюдава прилив на финансисти и интелектуалци от буржоазията, отскоро аристократи (noblesse de robe), които осигуряват на короната средства, купувайки си благороднически титли. След смъртта на Анри II през 1559 г. кралят и царедворците се оттеглят оттук, но благородниците остават и строят великолепни замъци. Към края на XVII в., след като дворецът се пренася във Версай, Маре запада, тъй като е отдалечен, а през 1815 г. вече се свързва главно с дребната буржоазия (petite bourgeoisie.)

Площад „Вож“ е построен през 1605 г. по разпореждане на Анри IV. Така започва развитието на изискания квартал Маре, застроен с пищни hotels particuliers, които приличат на малки частни замъци; сред тях са замъкът „Сюли“, Роанският замък (където днес се помещава част от Държавния архив), Санският замък, замъкът „Сале“ (където сега е музеят „Пикасо“) и „Карнавале“.

Архитектурна традиция

За разлика от други парижки квартали Маре е спасен от урбанизацията, предприета през 60-те години на XX в., тъй като министърът на културата Андре Малро нарежда той да бъде реставриран заради голямото си историческо значение. Архитектурните традиции са запазени и в квартала ще видите красиви сгради, богато украсени входове, прозорци, вътрешни дворове, барелефи (като „Аполоновите коне“ в Роанския замък), имена на улици, които, както някога, са издълбани върху камъка под обичайните сини улични табели, и исторически забележителности — тук се намират останките от градските стени на Филип-Огюст, Клисонската порта и съседният площад „Бастилията“. В квартала са се установили модни дизайнери и юпита, което му придава особено очарование.

Магазинът за модни мебели, появил се на мястото на някогашните hammam (турски бани) на ул. „Розие“ в стария еврейски квартал, е показателен пример за начина, по който се променя духът на квартала.

 

 

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ:

Аристократичните жилища на площад „Вож“

Старите табели в Маре

Величествения реставриран музей „Пикасо“

Историята на Париж в музея „Карнавале“

Да ядете фалафел на ул. „Розие“

Разкошната читалня на Санския замък