Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (6)

Изкуство

Париж, най-посещаваният град в света, безспорно дължи славата си на своите паметници и история. Но този преливащ от живот град се радва и на богато културно наследство и продължава да привлича изтъкнати представители на литературата, изобразителното изкуство, балета, танца, театъра и операта.

Литература

Париж винаги е бил притегателен център за писатели, стремящи се към признание и вдъхновение в сърцето на европейското интелектуално общество.

От XV до XVII в. отдавна утвърденият Парижки университет е люлка на схоластичната философия, която се опитва да намери допирни точки между възгледите на древногръцките философи, най-вече на Аристотел и Платон, и ортодоксалното християнство. Той изиграва роля и във френската Инквизиция — принуждава мислители като философа от XVII в. Рене Декарт да подбират внимателно думите си, за да избегнат гоненията. При Луи XIV театърът процъфтява — в пиесите си Жан Расин и Пиер Корней преразказват по изискан начин в класически френски стих древногръцките предания, а сатирикът Молиер забавлява аристократите с пиеси, осмиващи претенциите и амбициите на разрастващата се средна класа.

XVIII в. Литературата през тази епоха е под силното влияние на млад благородник, Франсоа-Мари Аруе, който обаче стига твърде далеч в сатиричните си писания и е затворен в Бастилията. Там той се преименува на Волтер. След като е пуснат на свобода, става изключително популярен, но въпреки това е принуден да прекара почти целия си живот в изгнание. Неговите съвременници Дени Дидро, Жан Льорон Даламбер и техният кръг остават в Париж и създават първата „Френска енциклопедия“. Те се превръщат в ядро на Просвещението, което постепенно налага във Франция интелектуалната търпимост.

 

 

През XIX в. В Париж съществуват силни лични връзки и приятелства между творците.

 

 

Мнозина френски писатели от следващото поколение — благородници и либерали, чиито творби се разпространяват чрез прочутите литературни салони, загиват, докато служат във войската на Наполеон. Най-прочутият сред тях е Стендал (Анри-Мари Бейл), чиито исторически произведения са първите значими френски романи на XIX в.

 

 

XIX в.: След 1830 г. Оноре дьо Балзак, Гюстав Флобер, Виктор Юго, Емил Зола и Марсел Пруст развиват френския роман, който придобива нова форма. В творбите си те описват всекидневието, изучават нравите, отстояват обществени и политически идеи и помагат на многобройните читатели сред все по-грамотното население да разберат по-добре света.

Художниците и поетите се разглеждат в нова светлина и се превръщат във важни, влиятелни обществени водачи. Някои поети от XIX в., като Шарл-Пиер Бодлер и Теофил Готие, шокират обществото с дълбоките си анализи на по-тъмната страна на човешката природа и поради което са подлагани на гонения. Но тъй като лошата им слава увеличава продажбите, всъщност те печелят още по-голяма популярност. В Париж съществуват силни лични и приятелски връзки между творците и затова идеите се разпространяват бързо, насърчавайки появата на нови стилове в живописта, литературата и музиката.

С възхода на средната класа оцеляването вече не е единствена житейска задача, така че творците налагат като нова цел търсенето на удоволствия.

В средата на XIX в. Париж се превръща в убежище за бежанци — интелектуалци и творци — от цяла Европа като Карл Маркс, Рихард Вагнер и Хайнрих Хайне; други обаче, като Виктор Юго, който разгневява монархията, са принудени да напуснат страната. В кафенетата от Монмартър до Монпарнас се говори главно за нови изразни средства в изобразителното изкуство, литературата, философията, за нова система в политиката и институциите; градът става средище на творци и интелектуалци.

 

 

XX в.: Импресионизмът, който първоначално е течение в живописта, оказва влияние и върху литературата и музиката. Зараждащият се модернизъм от първото десетилетие на XX в. приема различни форми — символизъм, имажинизъм, кубизъм, сюрреализъм. Един от най-ярките основоположници на сюрреализма е френският писател и поет Андре Бретон.

 

 

Световни изложения

През 1851 г. Англия изумява света с Кристъл Палас, изграден за първото Голямо изложение, на което са показани британските стоки и технически умения, французите незабавно решават да направят свое световно изложение.

Първото от общо петте изложения, повечето от които около Марсово поле, се провежда през 1867 г. Най-голямото френско изложение е през 1889 г., когато 28 милиона посетите ли идват да се полюбуват изумени на проблясващите съоръжения от ковано желязо и стъкло и да вдигнат смаяни поглед към Айфеловата кула.

 

 

След като през 1919 г. американката Силвия Бийч открива на левия бряг на Сена книжарницата „Шекспир и сие“, Париж се превръща в убежище и за английски и американски писатели. Силвия Бийч е и първата издателка на „Улис“ на Джеймс Джойс. Сред американците, наречени от Гъртруд Стайн „изгубеното поколение“, са забележителни белетристи като Ърнест Хемингуей и Ф. Скот Фицджералд, редакторите на литературни списания Кросби и семейство Жолас, които издават и във Франция, и в Англия, Джеймс Джойс и Хенри Милър, чиито творби са прекалено прями и сексуално откровени, за да бъдат публикувани в родината им. В Париж поетът Т. С. Елиът събира материали за списанието си Criterion, писателят и журналист Сирил Конъли издава книгите си в издателството на Джак Къхейн „Обелиск Прес“ публикувало за първи път скандалния роман на Милър („Тропикът на Рака“).

Писателки като Колет и Анаис Нин също оставят своя отпечатък в съвременната литература с недвусмисленото описание на любовта и секса, очертавайки хоризонти за други жени белетристки и поетеси, които отправят предизвикателство към запазената за мъжете еротична литература.

 

 

Времето след Първата световна война: През 30-те години на XX в. към американските писатели, които се преселват в Париж и все още живеят там, се присъединяват антифашисти и евреи, избягали от Италия и Германия. Сред тях са Андре Жид, Андре Малро, Роже Мартен дьо Гар, Жан Кокто, Франц Верфел, Ерих Мария Ремарк и Одьон фон Хорват. (В навечерието на Втората световна война Хорват, който в продължение на три години се изплъзва успешно на Хитлеровите главорези, е смъртоносно ударен от повалено от гръмотевица дърво при „Рон Поан“ на Шанз Елизе.)

По време на войната мнозина писатели загиват, докато служат във френската армия, участват в Съпротивата или са откарани в концентрационни лагери; има и такива, които са застреляни на границата. Въпреки това обаче нелегално продължават да излизат творби като романа „Мълчанието на морето“ на Веркор за негласната съпротива срещу германците и пламенното стихотворение „Свобода“ на Пол Елюар, разпръснато над Париж от самолети на Английските кралски военновъздушни сили.

 

 

Животът в литературните кафенета — от следвоенен Париж до наши дни: След войната се налага ново поколение писатели, философи и интелектуалци, сред които Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Борис Виан и Симон дьо Бовоар. На свой ред те проправят пътя на френския нов роман (nouveau roman), в който на преден план излизат индивидуалното съзнание и субективният безпорядък. Процъфтява и новият театър. Поставят се пиеси на Самюъл Бекет, Артур Адамов и Йожен Йонеско, продължили традицията на Антонен Арто. Не след дълго към тези писатели (някои от тях не са родени във Франция), се присъединяват други — преселници от САЩ и Великобритания, които издават ниско тиражни списания на английски, посветени на ново литературно течение. Това са писателите от „бийт“ поколението в Сан Франциско и Париж.

Макар че през последните няколко десетилетия се забелязва упадък на литературните кафенета, заведения като „Куполът“, „Флор“ и бирария „Лип“ в Сен Жермен, където често се е отбивал Сартр, все още напомнят за бурното минало. Сред литературните доста скандални творения от ново време са Елементарните частици и Възможност за остров на белетриста и поет Мишел Уелбек. В Париж е жив съзидателният дух, който продължава да привлича творците, и ако проявявате интерес, ще доловите способността на този град да признава талантите по-бързо, откъдето и да било другаде.

Изобразително изкуство

Художественият живот в Париж е също толкова многолик, колкото и музиката — тук има галерии и изложби с произведения на творци от Африка, Азия, Америка и Европа.

 

 

Парижките галерии: Ако се съди по многобройните галерии в Париж, то изобразителното изкуство в града е живо и се радва на вниманието на широка публика. Ловенето са съсредоточени в три района — Сен Жермен де Пре (St. Germain-des-Pres), Маре (Marais) и 8-и район точно зад Шанз Елизе (Champs-Élysées).

Ще откриете младите художници най-вече в района на Маре, край ул. „Вией дю Тампъл“ и в 8-и градски район. По-утвърдените творци излагат работите си в десетките галерии около ул. „Сен“ и ул. „Генего“ в Сен Жермен. На ул. „Луиз Вайс“ в 8-и район, зад четирите кули на Френската библиотека, ще видите много нови галерии, налагащи главно концептуалното и съвременното изкуство.

Произведения на изобразителното изкуство се излагат и извън галериите — например на площада в Монмартър, макар че сред тях има чисто комерсиалните картини, предназначени за туристи. Редица творчески сдружения организират дни на portes ouvertes (отворени врати), когато художниците приемат посетители в ателиетата си (обикновено през май и октомври). Първото е „Геният на Бастилията“, но подобни сдружения изникват в 8-и и 20-и район, както и в предградията Иври, Монтрьой и Монруж, където са се установили много творци в стремежа си да избегнат високите наеми в Париж.

В немалко издания (главно на френски) ще намерите информация за изложбите: в седмичника Парископ, в месечните списания Бо-з-Ар, Ар Прес и в специалния справочник, който се разпространява безплатно в галериите. В него има карта на кварталите Сен Жермен и Маре и са отбелязани местата и датите, когато се откриват изложби. Тръжната къща „Друо“ издава Газет дьо л’Отел Друо, където е поместена информация за предстоящи аукциони, както и новини за изложбите и галериите.

Архитектура

Архитектурната история на Париж е многопластова. Често пъти старите сгради и паметници са били събаряни или преустройвани и предназначението им се е променяло, за да се отвори място за нови. Така например останките на Бастилията са вградени в моста „Конкорд“ и в театър „Маре“ (който вече не съществува), а през Средновековието с камъните от римските бани и някои сгради на левия бряг на Сена е иззидана защитната стена на Сите.

Най-ранните архитектурни останки в Париж са от времето, когато Лутеция е била затънтено селище в покрайнините на Римската империя. От този период са запазени развалините на две постройки — арената с 16 000 места (открита през XIX в. и реставрирана) и баните в Клюни, на мястото, на които е музеят „Клюни“.

 

 

Готическа и средновековна архитектура: Ил дьо Франс е люлка на готическата архитектура. През 1136 г. е започнат строежът на базиликата „Сен Дени“, при която за първи път аркбутаните са съчетани с кръстати ребрени сводове. След това, през 1163 г., е издигната катедралата „Парижката Св. Богородица“, а век по-късно — шедьовърът на т.нар. „пламтяща“ готика Сен Шапел, построена от Пиер дьо Монтрьой. Санският замък и замъкът „Клюни“ са сред малкото образци на светската готическа архитектура, съхранени в Париж.

Средновековната архитектура в града дълго не отстъпва на ренесансовите сгради, изместили готиката на много други места. От военните си походи в Италия крал Франсоа I донася ренесансовите идеи в строителството, но ги прилага само в замъците по Лоара. Междувременно в Париж още близо пет века се строят сгради в стила на пламтящата готика. Сред тях са камбанарията „Св. Жак“ (1509–1523) и църквите „Св. Мери“ (1520–1552) и „Св. Жерве“ (1494–1657). По времето на Анри IV започва строежът на величествените кралски площади, пръв, от които е площад „Вож“.

 

 

ПРЕЖИВЯВАНЕ: Тичане по галерии

За да се потопите във внушителния свят на парижкото изкуство, е добре ден-два да посетите само галерии. Повечето големи галерии са събрани около булевард „Матиньон“ и улица „Фабурж-Сен-Оноре“ в 8-и район. Там ще видите шедьоври на фламандската живопис, френски мебели от XVIII в., творби на Пикасо и други майстори от XX в. Една от най-новите галерии е „Гагосян“ (ул. „Понтю“ 4, 75008, тел. 01 45 63 98 06), в която излагат известни съвременни художници.

На левия бряг на Сена, районът около ул. „Сена“ и ул. „Мазарин“, се намират много галерии за изкуство и дизайн от XX в. Една от най-нашумелите съвременни галерии в момента е „Камел Менур“ (ул. „Сен Андре дез’Ар“ 47, 75006, тел. 015624 03 63). На ул. „Вией дю Тампъл“ между ул. „Франк-буржоа“ и ул. „Бретан“ е търговското средище на модни галерии. Сред тях е „Рабоан Мусион“ (ул. „Вией дю Тампъл“ 121,75003, тел. 01 48 87 75 91), където са изложени авангардни произведения на руски творци. Една от новите галерии в Белвил е „Сузан Тарасиев“ (Пасажде л’Атлас/5, Вила Марсел Лодс, 75019, тел. 01 45 86 02 02).

 

 

XVII-XIX в.: През XVII в. най-привлекателен е квартал Маре, където и досега са запазени красиви замъци, какъвто е Сюли и Сале (днес в него се помещава музеят „Пикасо“). По времето преди революцията някои от най-големите архитекти са покровителствани от краля. Саломон дьо Брос проектира Люксембургския дворец, Франсоа Мансар въвежда характерните покриви и прозорци, носещи неговото име — мансардни, а Луи Льово построява Во Льовиконт. Пак по онова време се развива и изкуството на озеленяването, чийто най-ярък представител е Андре Льонотър.

През XVIII в. аристокрацията се пренася във Фобур Сен Жермен, където са построени много hótels particuliers (частни къщи) в стил рококо. Днес в повечето от тях се помещават посолства и държавни учреждения.

По време на Френската революция почти не се строи. Църквите се разрушават или се променя предназначението им. Много от тях са превърнати в складове или Храмове на разума. Но когато по време на Втората империя барон Осман, префект на града при Наполеон III, се заема с обновлението на града, Париж е направо преобразен. Порутените къщи са съборени и на тяхно място са построени нови жилищни сгради, а през старите райони са прокарани широки булеварди. Друго наследство от архитектурата на XIX в. са пищните метални конструкции, най-ярък пример, за които е Айфеловата кула.

 

 

Париж е напълно преобразен, когато по време на Втората империя барон Осман се заема да модернизира града.

 

 

Съвременна архитектура: След Първата световна война техническите нововъведения и новите естетически схващания, наложени от Льо Корбюзие, допринасят за функционалния и геометричен стил в съвременното строителство. Сградите в Париж, издигнати по проект на Льо Корбюзие, не са много, но влиянието му е осезаемо.

Следвоенен Париж е белязан със строителството на високи сгради. В цели квартали, особено в 19-и район, изникват безлични жилищни блокове. Grands travaux на президента Митеран оставят силен отпечатък върху облика на града; сред по-забележителните архитектурни паметници се нареждат Пирамидата при Лувъра, Голямата арка в Дефанс и Арабският културен институт. Някои сгради са доста спорни като стил — например операта „Бастилията“ и новата Френска библиотека.

Кино

Във Франция, и по-специално в Париж, киното е важна част от ежедневието на хората. Всички обичат да четат рецензиите за новите филми през седмицата. Сериозната кинокритика във Франция е с богата традиция. Месечните списания Позитив и Каие дю Синема излизат от близо половин век и понякога поместват диаметрално противоположни рецензии. Всички списания за широките читатели включват обширни критики за филми и творчески портрети на режисьори.

Френската държава насърчава гражданите да ходят на кино, като предлага отстъпки за студенти, пенсионери, военни, хора от семейства с три и повече деца и за безработни, а в много киносалони има месечни карти за неограничен достъп на разумни цени. Националният киноцентър (CNC) отчита всеки продаден билет и процент от цената отива за заснемане на френски филми (системата Avance sur recedes).

Предлагането на филми в Париж е невероятно — около 376 екрана в 88 киносалона, в които се прожектират най-новите холивудски мегапродукции и документални филми, заснети с лични средства на видеолента. Макар че парижките кина за авторско кино и тематични поредици се радват на много по-голям успех, отколкото, в който и да е град по света — в Париж един на всеки пет киносалона влиза в категорията „експериментално и независимо кино“ — съществуват и вериги от синеплекси като „Гомон“ и „МК2“, които са непосилна конкуренция за собствениците на независими киносалони и дистрибуторите (въпреки че и едните, и другите включват в програмите си не само касови филми, но и образци на независимото кино).

Освен малките киносалони за независимо кино и мултиплексите, последна дума на техниката, можете да отидете и в „Студио 28“ в Монмартър, където през 1928 г. се е състояла премиерата на прочутия сюрреалистичен шедьовър „Андалуското куче“ на Луис Бунюел и Салвадор Дали, и в огромния, пищно украсен киносалон „Гран Рекс“ с обсипания със звезди таван, където по време на прожекция можете да се включите в обиколката зад кулисите и да се качите на асансьора зад огромния екран. Пак в Париж, в Дефанс, се намира най-големият в света Imax-Omnimax — „Дом IMAX“. В сграда на архитекта Франк Гери на ул. „Берси“ отново отвори врати и френската филмотека. Освен това в града се организират ежегодни фестивали като „Парижко кино“ и „Кино на лунна светлина“.

Чисто френско кино: Когато кажат „Хайде на кино“, повечето зрители под 25 години имат предвид американските филми, но въпреки това френското кино се завръща на мода. През 90-те години на XX в. пазарният дял във Франция на заснетите в страната филми пада на 34,5 на сто и повече от половината зрители предпочитат американските филми. През 2000 г. този дял пада под 30 процента. През 2001 г., обаче французите протестират срещу най-касовите холивудски продукции и рекорден брой хора се стичат към киносалоните, за да гледат филми, създадени от родната киноиндустрия, която преоткрива себе си. Силата на френското кино, смятано днес за най-творческото в Европа, е в неговото многообразие. Французите винаги са били добри в независимото кино като например творбите на Франсоа Озон (Под пясъците, Осем жени). Сега обаче те бележат успех и в комерсиалното кино, като се започне от Амели на Жан-Пиер Жоне, Вкусът на другите на Аниес Жауи и Жан-Пиер Бакри и се завърши с вдъхновените от Новата вълна кинотворби на режисьори като Жак Ривет — (Иди, че разбери), трилърите — например повлияния от Хичкок филм на Доминик Мол С приятел като Хари и класическите криминалета и екшъни, най-добри образци, от които са творбите на Люк Бесон, заснел филми като Никита и Леон.

Театър, опера, балет и танц

Още от 1547 г., когато „Побратимите на страстта“ създават първия постоянен театър в замъка на бургундския херцог (виж възпоменателната плоча на ул. „Етиен Марсел“ 29), драматичното изкуство се развива в различни насоки. Днес то обхваща и уличните представления през лятото, и пиесите, които се играят навсякъде, в тесни сутерени и сред пищни декори на открито. Благодарение на контракултурата от 60-те години на XX в. и на плана за децентрализация на министъра на културата Андре Малро театърът добива голяма популярност.

Тези промени обаче по никакъв начин не подкопават почитта към традиционния „Комеди Франсез“ (наричан и Дом на Молиер), създаден от Луи XIV през 1680 г., седем години след смъртта на Молиер. В този престижен символ на френската култура се поставят класически пиеси на Молиер, Пиер Корней и Жан Расин, както и творби на съвременни писатели и драматурзи като Жан Жоне, Стефан Цвайг, Маргьорит Дюрас и Том Стопард.

 

 

ПРЕЖИВЯВАНЕ: Светът на танца

Разнообразната програма на ежегодния фестивал на изкуствата (www.festival-automne.com) дава възможност да видите танци от целия свят, но любителите на танци те могат да гледат танцови трупи от цял свят и в залата на музея на кей „Бранли“. Японският културен дом (www.mcjp.fr) представя танци и песни на гейшите като част от разнообразната си програма, която включва кино, театър и изложби. Работилницата за градски танци в парка „Лавилет“ често представя безплатни представления или представления, за които билетите са много евтини.

 

 

Съвременен театър: Съвременни режисьори като Ариан Мнушкин и Питър Брук са загърбили предпочитаните от широката публика комерсиални постановки и правят независим театър. Мнушкин използва огромното пространство в театър „Солей“ — някога там е имало оръжеен завод — за интригуващи неконвенционални постановки.

Необичайното използване на пространството е отличителна черта на много парижки театри, което привлича и чужди режисьори. Сред тях е Питър Брук, чийто театър „Буф дю Нор“ е наистина забележителен. През 1970 г. той създава заедно с Мишлин Розан Международния център за театрални изследвания (CIRT), а през 1974 — Международния център за театрални творения. В историческия театър, нарочно поддържан в неприветлив вид, се поставят пиеси на Шекспир, древноиндийският епос „Махабхарата“, водевили и творби на Молиер. Сред новаторските подходи на Брук е използването на мултимедия в постановката на пиесите.

Франция продължава да отстоява обмена между културите и това проличава в първата постановка на „Прах при праха“ на Харолд Пинтър; в участието на френската актриса, носителка на „Оскар“, Жулиет Бинош в постановка на лондонския оф-Уест Енд или в превода на 35 езика на пиесата „Арт“ на живеещата в Париж писателка Ясмина Реза. Няколко англоезични театрални трупи като „Диър Конджънкшън“, „Гар Сен Лазар Плейърс“ и „Он Стейдж“ представят на английски и френски постановки на известни пиеси, както и собствени творби. Театър с важно място в творческия обмен между Франция и други страни е „МС 93“ в Бобини, в чийто пъстър международен афиш присъстват американската хореографка Лусинда Чайлдс, английската продуцентка Дебора Уорнър и ирландската актриса Фиона Шоу.

 

 

Танц: Като безспорна европейска столица на танца Париж предлага богато многообразие от фестивали, събития, представления и танцови жанрове, като се започне от тангото и балета и се стигне до хип-хопа и модерния балет.

От 1990 г. в „Пале Гарние“, където участва балетът на Националната опера в Париж, се поставят главно балетни спектакли. Благодарение на средствата, щедро отпускани от Министерството на културата, в афиша са включени великолепни представления, с които се отдава почит на Жорж Баланчин и Джеръм Робинс, класически балети като „Жизел“ и „Лебедово езеро“ и гастроли на Болшой театър. От 1973 г. насам Каролин Карлсън, Анжелен Прелжокаж, Жан-Клод Галота и доайенът на модерния балет Мърс Кънингам вдъхват нов живот на съвременния балетен репертоар.

Театър „Вил“, подкрепян от парижката община, се е посветил на модерния балет. Тук почти всяка година гастролира Вуперталерската балетна трупа на Пина Бауш, както и други гостуващи творци, включително белгийската хореографка Ан-Тереза де Керсмакер и нейната трупа „Розас“. Стремежът към нови изразни средства често се увенчава с агресивни, откровено сексуални постановки, придружени от стонове, писъци и етномузика. Модерният балет често се преплита с поезия, текстове и прожекция на диапозитиви.

Разнообразният афиш на ежегодния есенен фестивал дава възможност да проследим развитието на балета и танца по света, но през цялата година любителите на танца могат да видят индийски танци с бхарата натиам (танцова школа, зародила се в Южна Индия) или катак (класически индуски танц от Северна Индия). В богатата си програма от кинопрожекции, театрални постановки и изложби Японският културен дом предлага жиутамай и танци на гейшите. „Лавилет“ е домакин на голям танцов фестивал — „Срещи“ („Rencontres“), който се провежда всяка година.

 

 

Опера: След откриването си през 1990 г. Националната опера „Париж-Бастилията“ (Opera National de Paris-Bastille) поема основния оперен афиш от „Пале Гарние“. Кралската музикална и балетна академия (известна като Операта) е основана през 1669 г. и наред с „Комеди Франсез“ от десетилетия има водеща роля в театралното и оперното изкуство.

Театрите по парижките панаири обединяват по находчив начин музиката и пантомимата и поставят основите на днешната „Опера Комик“, създадена преди повече от два века. Сега тя се помещава в зала „Фавар“, открита на 7 декември 1898 г. Премиерите на много опери, включително на „Кармен“ на Жорж Бизе, „Пелеас и Мелизанда“ на Клод Дебюси и „Бялата дама“ на Франсоа Боалдийо, са се състояли именно в зала „Фавар“, която, макар да не отговаря напълно на съвременните технически изисквания, е прекрасно място за оперни представления. В опера „Бастилията“ се представят значително по-сложни и мащабни постановки.

 

 

След откриването си през 1990 г. Националната опера „Париж-Бастилията“ (Opera National de Paris-Bastille) поема основния оперен афиш от „Пале Гарние“.

 

 

Друга водеща оперна сцена е Парижкият музикален театър „Шатле“ (Châtelet-Théâtre Musical de Paris), чиято слава се дължи на работата на изтъкнати диригенти и режисьори. От шестте постановки на сезон поне една е на съвременно произведение.

Театър „Шанз Елизе“ (Théâtre des Champs-Elysées) предлага чудесна обстановка — заслужава си да видите дори само мраморната фасада и красивия интериор — за гастролиращи танцови състави и оркестри. Тук през 1913 г. се е състояла премиерата на „Пролетно тайнство“ на Стравински. Театърът е домакин и на Новия международен балетен фестивал и конкурс.