Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (21)

Църквата „Сен Жермен де Пре“

Крал Хилдебер от династията на Меровингите се вслушва в съвета на Св. Жермен, който не след дълго става епископ на Париж, и през 543 г. възлага строежа на базилика и манастир в прослава на Св. Венсан (светеца покровител на лозарите и винарите) и на Св. Кръст. Базиликата с великолепни мозайки и покрив от позлатен бронз е наречена „Св. Жермен Позлатения“ (St.-Germain le Dore). Това е една от най-престижните сгради в кралството на франките и служи за гробница на Меровингите.

Камбанарията от XI в. на Сен Жермен де Пре.

Църквата „Сен Жермен де Пре“

Карта 4

Пл. „Сен Жермен“

тел. 01 55 42 81 33

Метро: St. Germaindes-Pres

Норманите разрушават абатството, но ок. 1000 г. то е възстановено като църква в романски стил; камбанарията от XI в. е най-старата в Париж. През 1163 г. църквата е осветена от папа Александър III, който няколко седмици по-късно полага и първия камък на Парижката Св. Богородица (епископът на Париж Морис дьо Сюли не е допуснат до церемонията, за да се потвърди, че абатството е, независимо от него). През 1245 г. църквата е разширена с Богородичния параклис и с манастир, чиито останки се виждат на малкия площад отвън.

По-късна история

През юли 1789 г. революционерите нападат затвора на абатството, за да освободят няколко войници, задържани за това, че са отказали да стрелят по работниците, стачкуващи в квартал Сен Антоан. Година по-късно църквата е превърната в склад за селитра. Септемврийското клане започва именно в някогашния църковен затвор и в параклиса „Св. Йосиф Кармелитски“ (ул. „Вожирар“ 70). По време на Терора пак тук е затворена Шарлот Корде, убила революционера Жан-Пол Марат. През 1794 г. в трапезарията избухват складираните там 15 тона барут, които унищожават почти всичко (въпреки че е спасена част от 50 000 тома и 7000 ръкописа в библиотеката). През XIX в. църквата е възстановена до голяма степен благодарение на Виктор Юго. Иполит Фландрен,ученик на Жан-Огюст Енгър, изписва средния кораб. Колоните в източната част с олтара от XII в. са от базиликата на Меровингите. В страничния параклис вдясно от хора е гробът на Рене Декарт (поч. 1650 г.). В малката градина на манастира е поставена бронзова женска глава на Пикасо.