Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (19)

Други места в Латинския квартал, които да посетите

Арената на Лутеция

Зад съвременните сгради на университета „Жусийо“ са скътани останките от Арената на Лутеция, римски амфитеатър от II в., вторият по големина в Галия, предвиден за 15 000 зрители. Римляните използват естествения наклон на хълма, днес Св. Жонвиев, за да разположат на 35 нива каменните седалки. Сцената е обърната на изток, за да бъдат осветени изпълнителите от последните лъчи на залязващото слънце.

Останали са малко от първоначалния градеж — театърът хлътва в земята, след като парижани взимат камъни оттам за стените на остров Сите. През вековете съоръжението постепенно се запълва с отпадъци и отломки.

През XIX в. повечето хора смятат, че арената е по-скоро легенда, но през 1869 г., при разширението на ул. „Монж“, барон Осман изважда на повърхността основите й. Той унищожава две трети от арената, за да направи там автобусно депо. През 1883 г. Виктор Юго подема решителна кампания за спасяването на онова, което е останало от развалините, и през 1917 г. арената най-после е възстановена, въпреки че днес е запазена само една трета от римско време.

Пазете се от измамници

Туристите са предпочитани жертви от улични измамници. Една от най-срещаните измами, близо до музеи, е следната: Някой върви срещу вас и изведнъж вижда нещо на земята и го взима. Приближава до вас, показва ви пръстен от „чисто злато“, казва, че не го иска, и предлага да ви го продаде, да речем за 20 евро. Мнозина измамници, особено около Центъра „Помпиду“, носят големи тефтери и се преструват, че събират пари за благотворителни цели. Друг номер е мошеникът да обяснява, че е обран, ужасно е стресиран и няма пари да се прибере у дома. В тези и други подобни случаи кажете non, учтиво, но твърдо, и отминете.

ПОДСКАЗАНО:

За да видите прекрасна гледка на Париж, отидете в Арабския културен център в Латинския квартал и посетете кафене-ресторанта на покрива.

Карта 3

Ул. „Монж“ 49

Метро: Cardinal Lemoine

Одеонското кръстовище

Одеонското кръстовище е разположено край статуята на Жорж-Жак Дантон (издигната на мястото, където той е живял и където през март 1794 г. е задържан под стража, за да бъде гилотиниран). То се простира на юг от европейския театър „Одеон“ до прочутия „Прокоп“ — най-старото кафене в Париж (ул. „Ансиен Комеди“ 13, тел. 01 40 46 79 00), на север и е много оживено. Тук през 1727 г. Жан Льорон Даламбер и Дени Дидро започват работа по известната „Енциклопедия“, а Бенджамин Франклин се среща с Луи XVI, за да състави спогодбата с младата американска република.

Ул. „Ансиен Комеди“ продължава до оживената Сен Андре де-з-Ар. Красивият театър „Одеон“, построен в неокласически стил, се вижда най-добре от входа на площад „Одеон“. Тук през 1784 г. се е състояла премиерата на Сватбата на Фигаро на Пиер Бомарше — пиесата е сметната за провокативна и струва на автора една година затвор.

Надолу по ул. „Одеон“, на номер 12, се е намирала известната книжарница и заемна библиотека Шекспир и сие на Силвия Бийч (на десния бряг на Сена), където след 20-те години на XX в. се е събирала литературната общност на американците, установили се в Париж. През 1922 г. Бийч издава първа пълния вариант на „Улис“ на ирландския писател Джеймс Джойс, литературното събитие на десетилетието, заради което тя почти се разорява.

През 1932 г. Джойс преотстъпва срещу аванс от 45 000 щатски долара правата си върху книгата на издателство „Рандъм Хаус“, но така и не предлага на Силвия Бийч част от печалбата. Сред първите, записали се в заемната библиотека на Бийч, е Гъртруд Стайн. Тя обаче е възмутена от издаването на книгата, която смята за непристойна, и заявява на Бийч, че занапред ще взима книги само от Американската библиотека на десния бряг на Сена. (Днешната книжарница със същото име се намира на ул. „Бюшри“ 37).

Карта 3

Метро: Odeon

Арабският културен институт

Арабският културен институт

Арабският културен институт (ln-stitut du Monde Arabe) е открит през 1987 г. Изграден от метал и стъкло, институтът е съвместен френско-арабски проект, който има за цел да насърчи културните връзки между Запада и арабския свят. Двадесет арабски държави се включват в построяването на сградата, в която има изложбени зали за постоянни и временни експозиции, библиотека, книжарница, заседателни зали, лекционна зала и невероятни ресторант и кафене на покрива (заслужава си да отидете дори само заради гледката).

Архитектурата, която по всеобщо мнение е великолепна, олицетворява кръстопът — блестящата, прозрачна северна страна, (страната на Запада) гледа към Сена, а вътрешният двор отразява древноарабското влияние чрез новаторското, високотехнологично тълкуване на традиционните moucharaby (прегради с дърворезба).

1600 алуминиеви призми се отварят и затварят по електронен път, за да регулират количеството слънчева светлина проникваща в сградата. Постоянната сбирка е разположена на три етажа и в нея са представени многото научни и културни постижения на арабски учени и астрономи.

Карта 3

Ул. „Фосе Сен Бернар“ 1

тел. 01 40 51 38 38

www.imarab.org

Затв. — пон.

цена билет €€

Метро: Jussieu, Cardinal Lemoine

Sully-Morland

Парижката джамия

Най-голямата джамия в Париж за мюсюлманската общност, в която преобладават алжирците, включва религиозен център, белязан от изумително зелено-бяло минаре, високо 26 м., Институтът за мюсюлмански изследвания, където се преподават арабско-ислямски езици и култура, красива мавърска чайна, ресторант и турски бани.

Джамията е дело на Шарл Йобес, Робер Фурнез и Морис Манту. Открита е през 1926 г., за да ознаменува приноса на мюсюлманите във войната. Най-добрите майстори в Тунис, Мароко и Алжир облицоват сградата с красив мрамор, плочи, мозайка, дамаска, кедрово дърво и изработват фонтани от порфир. Големият вътрешен двор на джамията е вдъхновен от Алхамбра в Гренада, Испания, и в него ще видите фигури и облицовки от кедър и евкалипт, фриз с мозайка със стихове от Корана и красив фонтан. В горещи слънчеви дни е много приятно да изпиете чаша ментов чай в откритата чайна.

Карта 3

Пл. „Пюи дьо л’Ермит“ (джамията)

или ул. „Жофроа Сен Илер“

(чайна, турски бани, ресторант, бутик),

тел. 01 45 35 97 33 (джамия),

тел. 01 43 31 18 14 (чайна, ресторант, бани, бутик).

Затворено е на мюсюлмански празници

През различните години Рамазан се пада на различни дати;

обадете се по телефона за повече информация.

Метро: Censier Daubenton

Сен Етиен от планината

Църквата „Сен Етиен от планината“ не е сред най-известните парижки храмове, затова пък е един от най-величествените и необичайните. В църквата с необикновена фасада на три нива и асиметричен интериор се пази единствената запазена в Париж олтарна преграда с разпятие; тук са и гробовете на Жан Расин и Блез Паскал, отличават се красивата галерия за орган, бароковият амвон, подпрян от фигура на Самсон, мощехранителницата на Св. Жонвиев, приютена в прелестен параклис.

Според преданията едно от чудесата на Жонвиев е, че връща зрението на майка си, измивайки очите й с кладенчова вода. Сцената на чудото е изобразена върху един от витражите в църквата. До Френската революция (когато реликвите са претопени, а тленните останки на светицата са изгорени на площад „Грее“) обсипаната със скъпоценни камъни мощехранителница е на голяма почит. По време на наводнения и епидемии след ден на умилостивяване тя е носена на шествие с много цветя и поставяна в Парижката Св. Богородица.

Великолепна е и ренесансовата олтарна преграда, отстрани, на която се вият две стълби с ажурни перила. Великолепни витражи от XVI-XVII украсяват прозорците от двете страни основната галерия на храма — Параклисът на катехизиса (влиза се през вестиария).

Карта 3

Пл. „Св. Жьонвиев“

тел. 43 54 11 79

Затв. 12 — 14:30 ч, съб. и нед.

Метро: Cardinal Lemoine

ПОДСКАЗАНО:

Редовни четения на произведения на бележити англоезични писатели се провеждат в книжарницата „Шекспир и сие“, съкровищница на нови и употребявани книги.

Париж на Хемингуей

През 1921 г. Ърнест Хемингуей и съпругата му се преместват в Париж и живеят в скромен апартамент на ул. „Кардинал Лимойн“. По-късно кварталът става част от скъпите спомени на главния герой в „Снеговете на Килиманджаро“. „За него това бе най-хубавата част на Париж: клонестите дървета, белосаните стари къщи с тъмен цокъл, дългият, зелен автобус на кръглия площад, лилавата боя, с която боядисваха книжните цветя, покапала по паважа, улица «Кардинал Лимойн», която изведнъж се спускаше към реката, а от другата страна улица «Муфтар», сама по себе си малък многолюден свят.“ (прев. Димитри Иванов)