Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (65)

От Средновековието към наши дни: Париж на Осман

В края на XVIII и началото на XIX в. Франция вече е приела края на монархията и е готова да осъществи индустриална революция, която преобразява обществото и променя почти до неузнаваемост града.

Преди да се отдаде на държавна работа, Жорж-Йожен Осман учи право.

Въздействието на индустриалната революция

Благодарение на въвеждането на влаковете с парен локомотив, металните колела и железопътните линии от началото на XIX в. е създадена железопътна мрежа, свързваща големите градове. Архитектите са изправени пред задачата да вместят в сърцето на града железопътните гари, огромни индустриални сгради. Проблемът е решен чрез новите материали, особено кованото желязо и листовото стъкло. Металът е лек, як и ковък, а стъклото създава равномерно горно осветление. Ето защо съоръженията от стъкло и желязо са много подходящи за музеи, гари и пазари. Първите парижки пасажи, както и пазарът при халите, са решени по този начин.

В средата на XIX в., когато индустрията бързо набира скорост, в столицата се стичат хора от провинцията, които търсят работа. По време на Френската революция земята е иззета от Църквата и аристокрацията. Разделена е от предприемачи и не след дълго започва строителен бум. През 1848 г., когато на власт идва Луи-Наполеон Бонапарт, населението на Париж е два пъти повече; препълненият град е изправен пред тежък недостиг на жилища и затруднения с водоснабдяването, чистотата и транспорта. Вдъхновен от големите паркове и широките улици на Лондон, където живее в изгнание, Наполеон мечтае за нов Париж.

Той ще бъде създаден от префекта на Сена, Жорж-Йожен Осман, барон от Елзас. Това решение е взето по политически съображения. Само няколко години по-рано барикадите в центъра на града, издигнати от разбунтувалите се парижани, свалят от власт предшествениците на Луи-Наполеон Бонапарт Шарл X и Луи-Филип. Осман възнамерява да изчисти столицата от гъстата плетеница тесни улички и да ги замени с широки булеварди, много по-лесни за управление и наблюдение.

Преобразованията на Осман

Намерението на Осман да свърже големите железопътни гари с широки булеварди съвпада с променящия се възглед за града. Новопоявилата се буржоазна класа иска да живее, да работи и да се забавлява в центъра на града, да се радва на такива привилегии на заможните прослойки като театри, музеи, библиотеки и универсални магазини. Осман й дава каквото иска и не само това. Променена е цялата градска структура. Последиците за обществото от преобразованията са жестоки. Хората, които не са достатъчно богати, за да си позволят жилища в пищните нови квартали и които според Наполеон са политически размирници, са изтласкани в предградията на Париж или извън него.

Една от основните цели е да се облекчи уличното движение. Осман я постига, като разчиства големи пространства, проправя обширни булеварди (включително бул. „Опера“, „Сен Жермен“ и „Осман“) и създава големи площади като „Репюблик“. Новите улици често се прокарват, за да откроят някоя импозантна сграда или паметник (например величествената опера „Гарние“). Дръзката представа на Осман за обновлението на града е оспорена, тъй като Париж се превръща в грамадна кална строителна площадка.

Разруха и обновление

С изключение на големите паметници почти целият остров Сите е съборен. Под ударите на бригадите на Осман рухват вековни сгради. Методите му са безпощадни, но тъй като вижда града като съчетание на взаимносвързани елементи, той прилага революционен подход в градското планиране. Разрушени са близо 25 000 къщи, заменени от 50 булеварда и улици, 75 000 нови сгради и три парка — Монсо, Монсури и Бют-Шомон. Появяват се тротоари, училища, болници, пазари и нови паркове, канализация. Покрай новите улици са проектирани сгради, отличаващи се с архитектурно единство (плод на строг строителен правилник, определящ всеки строителен елемент — от стрехите до ширината на вратите).

Осман променя и политическото устройство на града, като във всяка градски район създава община. Точно за 17 години той преобразява целия град — баснословно скъпо начинание, което, за добро или за лошо, превръща Париж от мръсен лабиринт от средновековни улици в съвременна жизнена столица.

Грандиозната представа на Осман за град с широки булеварди се вижда особено добре отгоре.