Скот Мариани
Ръкописът на Фулканели (65)

65

Вилърс насочи магнума в главата на Бен, а Феърфакс затвори очи и с наслада отпи от златната чаша.

— Преди да ме убиеш, трябва да чуеш нещо — каза Бен. — Това, което току-що изпи, не е еликсирът на живота, а чешмяна вода от банята ти.

Феърфакс свали чашата, по брадичката му се плъзнаха ситни капчици. Блаженото изражение бързо изчезна от лицето му.

— Какво каза? — бавно попита той.

— Много добре ме чу — отвърна Бен. — Признавам, че успя да ме заблудиш. Аз наистина се хванах на лъжите ти. Добра работа, Феърфакс. Почти успя. Ако не беше спуканата гума на колата, благодарение на която се запознах със стария ти коняр, истинският еликсир наистина щеше да бъде в ръцете ти.

— Какво означава това? — попита задавено Феърфакс.

— Хърби Грийнуд работи в имението ти от трийсет и пет години, но не е чувал за никаква Рут — поясни с равен глас Бен. — Ти нямаш деца, Феърфакс, следователно нямаш и внуци. Жена ти е починала бездетна. В това имение никога не е живяло малко момиченце.

— Къде е истинският еликсир? — изкрещя Феърфакс и запрати златната чаша на пода.

Бен извади от джоба си шишенцето, което му беше дала Антония Бранзанти.

— Ето го.

После, преди някой да успее да реагира, го запрати в огъня. Шишенцето се разби на хиляди късчета в желязната скара, пламъците за миг проблеснаха от спирта и отново придобиха нормалния си оранжев цвят.

— Сега какво ще кажеш, Феърфакс? — попита той и впи поглед в лицето му.

Феърфакс се извърна с пребледняло лице към Вилърс и гневно заповяда:

— Заключи го някъде! — Завъртя се на пети и добави: — Ще проговориш, Хоуп! Бога ми, ще проговориш!

Вилърс видимо се колебаеше.

— Вилърс! — прогърмя Феърфакс и лицето му бавно започна да се налива с кръв. — Чу ли какво ти казах?

Мъжът бавно вдигна револвера и го насочи в гърдите на господаря си.

— Ти какво, полудя ли?! — стреснато извика Феърфакс и отстъпи крачка назад.

— Не е полудял, Феърфакс — обади се Бен. — Той е агент на „Gladuis Domini“. Нали така, Вилърс? Ти си къртицата. Ти си този, който докладваше на Узберти за всяка моя стъпка.

Феърфакс отстъпи още няколко крачки и спря близо до пламтящия огън. Очите му гледаха умолително, а крачолите на панталоните му потъмняха от стичащата се по тях урина.

— Ще ти платя колкото пожелаеш! — изскимтя той. — Ще ти дам всичко! Не стреляй, Вилърс! Нека продължим да работим заедно!

— Вече не работя за теб, Феърфакс! — изръмжа Вилърс. — Работя за Бога!

Пръстът му натисна спусъка и писъкът на Феърфакс потъна в грохота на магнума. Върху бялата му риза разцъфна алено петно, което бързо се разширяваше. Той се вкопчи в завесата, която се откъсна от корниза.

Вилърс стреля още веднъж. Главата на Феърфакс отскочи назад, между очите му зейна кръгла дупка. Кръвта оплиска стената. Коленете му се подгънаха и той се свлече на пода, продължавайки да стиска завесата. Единият й край покри тялото му, а другият попадна в огъня и пламна като факла.

Бен понечи да заобиколи масата, но Вилърс светкавично се завъртя и насочи револвера в гърдите му.

— Не мърдай!

Без да обръща внимание на заповедта, Бен отмести стола и спокойно тръгна към него. Човекът насреща му беше нервен и дишаше тежко. Явно не беше убивал досега и не знаеше какво да прави. За него събитията се бяха развили прекалено бързо. Нямаше кой да му помогне, защото тайната организация, за която работеше, беше напълно разбита. Но нервният човек е точно толкова опасен, колкото и самоувереният. Дори повече.

— Не се приближавай, ще стрелям! — изсъска той и здраво стисна оръжието.

— Хайде, стреляй — отвърна Бен, продължавайки да скъсява разстоянието помежду им. — Но после ще се наложи да бягаш, колкото ти държат краката. Шефът ти рано или късно ще излезе от затвора и ще те намери. Едва ли можеш да си представиш на какви изтезания ще бъдеш подложен заради изгубената плячка. Мисля, че ако застреляш мен, най-добре е да гръмнеш и себе си.

Огънят от пламналата завеса обхвана и килима. Панталоните на Феърфакс пламнаха, въздухът натежа от противната миризма на опърлена плът. Палави пламъчета лизнаха облегалката на канапето и алчно захапаха тапицерията.

Вилърс започна да отстъпва, ръката с револвера видимо трепереше.

— Има само един проблем — продължи Бен. Очите му блестяха, в душата му се надигаше бясна ярост. — Ти не можеш да ме заловиш жив. Ако не натиснеш спусъка веднага, аз ще те убия, и то с голи ръце! И в двата случая си мъртъв, Вилърс!

Пръстът на Вилърс се уви около спусъка. По лицето му се стичаха вадички пот. Ударникът отскочи назад. Бен видя как барабанът се завъртя. Петлето всеки миг щеше да влезе в съприкосновение с гилзата, която на свой ред щеше да възпламени барутния заряд. Резултатът щеше да бъда само един: дупка в челото му.

Но дръзкото му поведение даде своите плодове. Вилърс се оказа в обсега на ръцете му, лишен от възможността да отстъпва назад. Светкавичен камшичен удар в китката го принуди да изкрещи от болка. Револверът излетя от ръцете му и падна в огъня. Бен нанесе втория удар още докато револверът летеше във въздуха. Получил тежък ритник в корема, Вилърс отлетя назад и се блъсна в рицаря до камината. Блестящите доспехи се разлетяха на всички страни, тежкият меч издрънча на пода. Вилърс успя да го сграбчи и замахна с всички сили.

Бен светкавично отскочи встрани, острието изсвистя във въздуха и с трясък се заби в старинния шкаф до стената. Кристалните гарафи с коняк и уиски се пръснаха на хиляди късчета. Съдържанието им се разля на пода и моментално пламна, превръщайки се в огнена локва.

Вилърс се понесе напред, размахвайки тежкия меч. Бен направи крачка назад и стъпи върху златната чаша, която Феърфакс беше захвърлил на пода. Изгуби равновесие и се строполи, главата му се удари в крака на масивната маса. Замаян от болката, той мръдна встрани и мечът се удари в масата. Около него се посипаха чинии и сребърни прибори. Очите му уловиха някакъв едва доловим блясък, пръстите му се стрелнаха към него.

Пожарът набираше сила, стаята бързо се изпълваше с черен задушлив дим. Изпепеленото тяло на Феърфакс изчезна сред пламъците.

Вилърс изскочи от пламъците и бавно вдигна меча за решаващия удар. В очите му се четеше животински триумф. Бен се надигна на лакът и леко се извъртя. Ръката му описа къс полукръг и нещо проблесна във въздуха.

Вилърс се закова на място. Пръстите му се разтвориха и мечът издрънча на пода. Тялото му се олюля и рухна в пламъците с нож в челото. Изящно инкрустираната дръжка от слонова кост се бялна за миг и изчезна. Дългият нож за рязане на месо се оказа отлично оръжие.

Бен с мъка се изправи. Пожарът вече бушуваше с пълна сила, кожата му нетърпимо пареше. Той грабна един стол и с всичка сила го запрати в близкия прозорец. Високото почти два метра стъкло се пръсна с оглушителен трясък. Нахлулият в помещението въздух превърна огъня в истинска стихия. Зърнал за миг малка пролука в пламъците, Бен без колебание се втурна към нея. Тялото му прелетя през прозореца, парче от счупеното стъкло сряза ръката му.

Ослепен от дима и притиснал с длан раната си, Бен се надигна и с олюляване се отдалечи от къщата. Спря едва когато прекоси отлично подстриганата морава и опря гръб на някакво дърво. От очите му бликаха сълзи, гърлото му се раздираше от суха кашлица.

От прозорците на къщата излитаха пламъци, висок стълб черен дим се издигаше високо нагоре, като някаква фантастична кула. Огънят бързо обхващаше огромната сграда. В далечината се чу вой на сирени. Бен отлепи гръб от дървото и изчезна в гората.