Скот Мариани
Ръкописът на Фулканели (54)

54

Асансьорът потегли плавно нагоре. Бен последва Узберти обратно в кабинета под дулото на автоматите. Охраната остана отвън, а архиепископът му направи знак да седне и отново напълни чашите.

— Чувал съм само за един Рудолф Хес, нацистът — отбеляза Бен.

— Точно така — усмихна се Узберти. — Дълго време дясна ръка на Хитлер и заместник на фюрера. През целия си живот проявява подчертан интерес към езотериката, вероятно защото е роден в египетския град Александрия. На юношеска възраст се връща в Европа заедно със семейството си, но интересът му не намалява. Някъде през двайсетте години се сближава с Никола Дакен, ученик на Фулканели. От него научава доста важни неща, свързани с алхимията. По това време той вече е тясно свързан с укрепващата Националсоциалистическа партия и без колебание споделя тайните със своя вожд и учител Адолф Хитлер.

Бен усети как главата му се замая. Нима тайнственият приятел на Дакен с прозвището Александриеца щеше да се окаже нацисткият лидер Рудолф Хес?!

Очевидно доволен от реакцията му, Узберти продължи:

— Нацистката партия проява интерес към алхимията далеч преди войната. Тя се надява, че с нейна помощ ще може да изгради могъщия Трети райх. Създаден е секретен научноизследователски институт, наречен Завод 164, в който се правят опити за алхимическо преобразуване на материята чрез промяна в честотата на трептенията.

— Но как алхимията би могла да помогне на Третия райх? — учудено попита Бен.

Узберти се засмя и издърпа едно от чекмеджетата пред себе си. В ръката му проблесна нещо.

— Мистър Хоуп, представям ви тайната на Фулканели — такава, каквато я е споделил с ученика си Никола Дакен — тържествено обяви той и постави тежкия предмет на бюрото пред Бен.

Кюлчето злато мътно проблесна под светлината на настолната лампа. Върху едната му страна беше гравиран пречупен кръст, върху който бе кацнал двуглав орел.

— Шегувате се! — стреснато се надигна Бен.

— Нищо подобно, мистър Хоуп. Производството на алхимическо злато е било основната цел на Завод 164.

— От обикновен метал?

— Главно от железен окис и кварц — отвърна Узберти. — Обработката е ставала по методите, които Дакен е споделил с Хес. Вероятно разбирате, че нацистите са се добрали до това изключително научно откритие благодарение на неблагоразумието на нашия приятел Фулканели.

— И са успели, така ли? — недоверчиво попита Бен.

— Доказателството е пред вас — усмихна се Узберти. — Според непубликувани нацистки документи през хиляда деветстотин двайсет и осма година избрани членове на партията са присъствали на производството на алхимическо злато в Завод 164 в околностите на Берлин. По време на Втората световна война заводът е разрушен, като вината се хвърля на бомбардировките на Съюзническата авиация. Никой не може да каже със сигурност какво количество злато е било произведено през тези години. Според мен то е било значително.

— Нима намеквате, че нацистите са се финансирали с алхимическо злато?

— Не намеквам, а го твърдя с абсолютна сигурност — отвърна Узберти и положи ръка върху кюлчето. — Милионите кюлчета като това, открити от Съюзниците след края на войната, а и милиони други, които все още не са открити, не са направени от претопените бижута и златни пломби на избитите в концлагерите евреи — както пише в историческите книги. Дори шест милиона евреи концлагеристи не биха могли да предоставят толкова много злато. Този мит е създаден от Съюзниците, за да се скрие истината. Хитлер е произвеждал алхимическо злато, а те са се страхували, че разгласяването на този факт ще дестабилизира световната икономика.

— Чувал съм какви ли не конспиративни теории, но тази е най-добрата! — засмя се Бен.

— Смейте се колкото искате, мистър Хоуп. Но не е далеч времето, когато и ние ще започнем да произвеждаме алхимическо злато. Представяте ли си за какво несметно богатство става въпрос?

— По всичко личи, че и в момента не сте лишени от средства — отбеляза Бен. — Операцията сигурно ви струва цяло състояние.

— Ще се изненадате, ако чуете имената на някои наши инвеститори — усмихна се Узберти. — Сред тях фигурират мощни международни корпорации, но моите планове изискват наистина огромно финансиране.

— Като плановете на Хитлер?

— Хитлер е имал своите мечти, аз също — сви рамене архиепископът.

Бен замълча, опитвайки се да осмисли чутото.

— Надявам се, че вече разбирате защо се нуждая от ръкописа на Фулканели — продължи Узберти, крачейки напред-назад пред тъмния прозорец. — Разрушаването на нацисткия завод за злато ни лишава от няколко важни подробности, с които да завършим производствения цикъл. Вярвам, че ключът се крие в ръкописа. А и това не е единствената тайна на Фулканели… — Очите му се забиха в лицето на Бен. — Когато старият глупак разбрал, че тайната за производството на злато е попаднала в ръцете на Хес и колегите му, бил обзет от паника. И решил да изчезне, отнасяйки със себе си втората голяма тайна, която тъй и не споделил с ученика си Дакен. Мисля, че именно тя се съдържа в този ръкопис.

— Продължавайте.

— Мистър Хоуп, вие вероятно разбирате, че за укрепването на „Gladius Domini“ са ми нужни две неща: богатство и време. Но аз съм на петдесет и девет години и няма да живея вечно. Не искам трудът на живота ми да отиде в ръцете на някой, който най-вероятно ще го разпилее. Искам да контролирам нещата поне още петдесет години, а дори повече. Искам да видя плановете си осъществени.

Бен поднесе чашата си и Узберти отново я напълни.

— Значи ви трябва еликсирът на живота, така ли? — попита той.

— Да — кимна архиепископът. — За да го използвам и да запазя тайната му. Когато моите шпиони ми докладваха за напредъка на доктор Райдър, реших да я премахна.

— Доста крайна мярка, ако се вземе предвид фактът, че тя не е получила всички отговори — отбеляза Бен. — Всъщност е съвсем в началото на изследванията си.

— Вярно. Но бъбреше за тях на всеки, който беше готов да я слуша.

— А защо просто не я привлякохте да работи за вас?

Студената усмивка отново се появи върху лицето на Узберти.

— Всички мои учени са членове на „Gladius Domini“ — поясни той. — И горещо вярват в нашата кауза. Доктор Райдър е индивидуалистка, което ясно личи от поведението й. Тя е амбициозна, изпитва неприязън към колегите си. Иска да докаже, че те грешат, докато тя е на прав път. Никога не би приела да работи за мен.

— Защо тогава е все още жива?

— За момента е жива, но дали ще остане зависи изцяло от вас, мистър Хоуп.

— От мен?

— Разбира се — тържествено каза Узберти. — Както вече споменах, искам да работите за мен. Обмислихте ли предложението ми?

— Не казахте какво точно искате.

— Аз създавам армия, мистър Хоуп. А армията се нуждае от бойци като вас. От свои източници се запознах с миналото ви, което е наистина впечатляващо. — Узберти замълча за миг. — Искам да поемете военното командване на „Gladius Domini“.

Бен се изсмя.

— Ще разполагате с всичко, което искате: богатство, власт, жени, охолен живот — добави Узберти.

— Нали наемате само вярващи, а не индивидуалисти?

— Правя изключение, когато срещна човек с необикновен талант.

— Поласкан съм. Но какво ще стане, ако откажа?

— Робърта Райдър ще умре — сви рамене Узберти. — Вие също, разбира се.

— Страхотна сделка — усмихна се Бен. — Но кажете, защо един католически архиепископ иска да създаде своя частна армия? Вие вече сте на върха на йерархията на могъща организация. Защо не тръгнете по нормалния път? Човек с вашите амбиции един ден може да стане папа. Тогава ще разполагате с всички лостове за промяна, която ще извършите отвътре.

Дойде ред на Узберти да се изсмее.

— Промяна ли? — презрително изсъска той. — Мислите, че тяхната църква ме интересува? Какво е папата? Марионетка за забавление на тълпата, мухлясал фигурант като вашата английска кралица. Не, това не е за мен. Аз искам много по-голяма власт.

— В името на Бога? Струва ми се, че вашата организация не е чак толкова религиозна. Тя се занимава с шпионаж, промиване на мозъци, убийства и отвличания.

На лицето Узберти изплува усмивка.

— Личи си, че слабо познавате историята на Католическата църква, мистър Хоуп. Тя винаги е вършила дейностите, които изброихте. Проблемът е, че вече не ги върши. Немощните синодални старци в Рим не удържат на напрежението. Вярата на Запада се разпада, хората се чувстват изоставени. Приличат на войници без командир, на деца без майка.

— А вие искате да се превърнете в тяхна майка, така ли?

Узберти втренчено го погледна.

— Те се нуждаят от лидер. От силна ръка, която да ги води. Какво друго им остава? Наука? Не, тя е мръсна и корумпирана. Интересува се единствено от печалбата, човешкото клониране и колонизацията на други планети, защото нашата е на път да бъде унищожена. Технологиите? И те не стават, защото са само играчки. Компютърни игри и телевизия, която промива мозъците. Хората имат нужда от лидер и този лидер съм аз. Само от мен ще получат нещо, в което да вярват и да се бият за него.

— Да се бият ли? — сбърчи вежди Бен. — Срещу кого?

— Живеем в нестабилно време — въздъхна Узберти. — Християнската вяра се разпада, изместена от нова световна сила. Тъмните сили в Близкия изток. — Архиепископът стовари юмрук върху бюрото, очите му пламнаха. — Врагът, който Църквата разби преди столетия, отново надига глава! Ние сме слаби, но той е силен. Той има вяра, докато ние имаме само страхове. И този път ще ни победи! Процесът вече е в ход. Западът няма представа срещу какво се е изправил. Защо? Защото сме забравили какво означава вярата. Единствено „Gladius Domini“ може да спре загниването на западния свят!

— Нима наистина вярвате, че светът може да бъде променен от шепа терористи, обединени във фундаменталистка организация, наричаща себе си „Божият меч“?

— Шепата, както я наричате, непрекъснато се разраства! — отвърна с потъмняло от гняв лице Узберти. — „Gladius Domini“ съвсем не се изчерпва със своите последователи във Франция! Това, което виждате, е само капка в морето. Ние сме международна организация, нашите последователи са навсякъде — в Европа, в Америка, в Азия. Имаме приятели сред най-висшите политически и военни кръгове. За пример ще ви дам Китай — най-бързо развиващата се икономика в света. Там всяка година към нашето фундаменталистко християнско движение се присъединяват по два милиона нови членове. Изобщо нямате представа какво се случва, мистър Хоуп. Само след няколко години ще разполагаме с добре въоръжена армия от верни последователи, пред която Третият райх ще прилича на отряд от бойскаути!

— А какво ще стане после? Може би ще нанесете самостоятелен удар върху исляма?

— Само в случай че не успеем да окажем достатъчно натиск върху хората, които определят външната политика на Съединените щати — усмихна се Узберти. — А също и върху разузнаването и армията. Тогава ще повторим това, което е направила Църквата преди столетия, изпращайки кръстоносците срещу ордите на Саладин и останалите мюсюлмански владетели. Казано иначе, ще започнем нова Свещена война!

— Ако правилно ви разбирам, това означава Трета световна война — замислено промълви Бен. — Провокирането на джихад между християнството и обединените сили на исляма ще доведе до унищожението на света, Узберти!

Италианецът решително махна с ръка.

— Ако такава е Божията воля, кръв действително ще се пролее! Neca eos omnes. Deus suos agnoscet.

— Избий всички, Бог ще разпознае своите — преведе Бен. — Говорите като жесток тиранин, Узберти.

— Стига приказки! — изсъска архиепископът. — Дай ми ръкописа!

— Не е у мен — спокойно отвърна Бен. — Нима допускаш, че ще го взема със себе си? Едва ли си толкова наивен, Узберти!

Лицето на италианеца потъмня от притока на кръв.

— Къде е? — извика той. — Предупреждавам те да не ме разиграваш!

Бен погледна часовника си.

— В момента се намира в ръцете на един от моите сътрудници. Той очаква да му се обадя в един и половина. Ако това не се случи, има нареждане да го изгори.

Узберти механично погледна часовника на бюрото си.

— Времето изтича, архиепископ. Ако ръкописът изгори, ти ще загубиш всичко.

— А ти ще загубиш живота си!

— Вярно е. Но моята смърт е нищо в сравнение с твоето безсмъртие.

Узберти грабна телефона и му го подаде.

— Хайде, обади се! — изсъска той. — Иначе ще умреш, но преди това ще получиш възможност да чуеш писъците на Райдър. Инквизитора умее да удължава агонията.

Бен също го умееше. Изчака до последния момент, принуждавайки Узберти да се изпоти от напрежение.

— По-бързо! — извика архиепископът и пъхна слушалката в ръцете му с побеляло лице.

Бен равнодушно сви рамене.

— Добре. А след това ще получиш отговор на предложението си.

Набра няколко цифри с леко докосване на сребристите бутони. Номерът се изписа на дисплея, а над него светна надпис „набери“. Пръстът му надвисна над последната цифра, очите му се повдигнаха към напрегнатото лице на Узберти.

— Ето го и отговорът на твоята оферта — тихо, но отчетливо промълви той.

Узберти изведнъж разбра, че нещо не е наред, и в очите му се появи ужас.