Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Alchemist's Secret [= The Fulcanelli Manuscript], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Ръкописът на Фулканели

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД — София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-153-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6125

История

  1. — Добавяне

51

Дългото и топло френско лято, спокойният живот, добрата храна и хубавото вино бяха основните причини, поради които много английски пенсионери напускаха разлагащата се островна империя и се заселваха в континентална Европа. Но не всички напуснали родината бяха бивши адвокати, учени и бизнесмени. Преди много години Джак, един от някогашните бойни другари на Бен, беше сменил дъждовния Блакпул с хубава къща на брега на морето близо до Марсилия. В момента Джак беше „полупенсионер“, тъй като все още имаше няколко клиенти. Специалността му беше електронно наблюдение и още няколко специфични съпътстващи дейности.

Мощният „Триумф Дейтона“ летеше като стрела по панорамния път на френското крайбрежие. Нормално разстоянието до Марсилия се вземаше за два часа, но Бен бе решил да го вземе за един.

Пет часа по-късно той фучеше по обратния път с голям черен сак, здраво привързан за задната седалка.

 

 

Широката павирана алея се виеше през гъстата зеленина към блестящата бетонно-стъклена фасада на модерната сграда. Върху една от каменните колони на портала се виждаше лъскава месингова табела с кръст и красиво изписан надпис: ЦЕНТЪР ЗА ХРИСТИЯНСКО ОБРАЗОВАНИЕ. Пред сградата бяха паркирани две редици коли. От мястото си в близост до портала Бен виждаше дискретно монтираните охранителни камери, които покриваха алеята и парка. Порталът от ковано желязо беше затворен. Над него беше монтирана още една камера, под която се виждаше звънецът за посетители.

Хлапето най-вероятно се беше прехвърлило през оградата, което означаваше, че мотопедът му бе скрит някъде наблизо. Бен спря триумфа на няколко метра по-нататък и тръгна обратно, внимателно оглеждайки храстите. Не след дълго забеляза едва доловим отпечатък от тясна гума върху банкета отвъд пътното платно, който изчезваше в гъстата трева. Той тръгна натам и бързо се натъкна на отпечатък от крак в песъчливата почва. Нещо жълтееше сред гъстите храсти на няколко метра по-нататък. Отмести един увиснал клон и пред очите му се появи задната част на 50-кубиков „Ямаха“. Завинтеният на задния калник регистрационен номер съвпадаше с този, който му беше продиктувала Натали Дюбоа.

Обърна се и с бърза крачка тръгна обратно към своя мотор. Планът му беше готов. Разкопча ремъците на големия сак и го свали от седалката, а от страничните кутии за багаж се появиха син работен комбинезон и куфарче с инструменти на електротехник.

 

 

Администраторката се готвеше да отиде да пие кафе, но в този момент във фоайето на Центъра за християнско образование се появи електротехник, който носеше сак и куфарче за инструменти.

— Не свършихте ли с подмяната на кабели? — попита го тя и се взря в сините му очи.

— Свърших, мадмоазел — отвърна електротехникът. — Но трябва да направя задължителна проверка. Няма да се бавя, тъй като само ще погледна как функционират основните връзки. Такива са изискванията на правилата за безопасност.

В ръцете му се появи служебна карта. Жената не успя да я разгледа както трябва, но кимна. Предполагаше, че всичко е наред.

— Какво има там? — посочи сака на рамото му тя.

— О, ролка резервен кабел и разни други неща. Уред за измерване на напрежението, гайки и винтове, инструменти. Искате ли да погледнете? — Сложи сака на плота и дръпна ципа, под който се показаха разноцветни жици.

— Не, всичко е наред — усмихна се жената. — Ще се видим по-късно.