Скот Мариани
Ръкописът на Фулканели (64)

64

Три часа по-късно Бен седеше в луксозния ягуар и за втори път пътуваше към дома на Феърфакс. Не след дълго гумите на лимузината зашумоляха по опадалите листа на спокойния път между редиците бук и чинари, насочвайки се към широкия портал на имението. Небето вече потъмняваше. Отстрани се появиха малките тухлени къщички, които Бен помнеше от първото си посещение. Малко по-нагоре по частната алея колата изведнъж започна да се тресе, поднасяйки надясно. Шофьорът сподавено изруга, натисна спирачката и слезе да види за какво става въпрос. После главата му се появи в рамката на вратата.

— Съжалявам, сър, но спукахме гума.

Бен излезе от колата и пристъпи към вдигнатия капак на багажника.

— Нещо да помогна?

— Не, сър, благодаря. Ще ми отнеме само няколко минути.

Човекът се наведе и започна да развива гайките на предното колело. Вратата на къщичката в съседство се отвори и към тях се насочи усмихнат възрастен мъж с шапка на главата.

— Пирон трябва да е — подхвърли той, извади димящата лула от устата си и се обедна към Бен. — Защо не влезете, докато Джим сменя гумата? Вечер тук става доста студено.

— Благодаря, но предпочитам да изпуша една цигара и да погледам конете.

Старецът закрачи редом с него.

— Обичате ли конете, сър? — попита той, после протегна ръка. — Аз съм Хърби Грийнуд, грижа се за конете на мистър Феърфакс.

— Приятно ми е, Хърби — кимна Бен, облегна се на дъсчената ограда и запали цигара. Към тях по изровената повърхност на поляната се понесоха два коня — единият дорест, другият червеникав. Направиха широк кръг, забавиха ход и спряха пред стареца, пръхтейки с ноздри. Хърби ги потупа по шиите и посочи червеникавия жребец.

— Тоя виждате ли го? Черният принц, трикратен победител в дербито. Но вече е пенсиониран, също като мен. Нали така, момче?

Конят изпръхтя и го побутна с муцуна по рамото.

— Красавец — рече Бен, оглеждайки с одобрение потрепващите мускули на животното. Черният принц се приближи до него и докосна протегнатата му длан с кадифените си ноздри.

— Двайсет и седем годишен е, но още припка като младо жребче — гордо се усмихна Хърби. — Помня го като се роди. Всички мислеха, че няма да оцелее, но момчето се справи, и то доста добре!

В следващия манеж доволно преживяше сиво пони. Бен си спомни за снимката на малката Рут, която му беше показал Феърфакс.

— Дали пак ще може да язди? — помисли полугласно той.

Няколко минути по-късно ягуарът спря на чакъла пред входа на къщата.

— Мистър Феърфакс ще ви приеме в библиотеката след половин час, сър — пристъпи към него мъж с официален костюм. — Моля, последвайте ме.

Прекосиха просторното преддверие, стъпките им звучно отекваха по мраморния под. Личният асистент на Феърфакс го поведе нагоре по извитото стълбище. Половин час по-късно, след като се освежи в една от стаите на западното крило, Бен беше отведен в просторната библиотека с мраморни колони.

Феърфакс тръгна насреща му с протегната ръка.

— Това е прекрасен миг за мен, мистър Хоуп.

— Как е Рут?

— Идвате в най-подходящото време — отвърна Феърфакс. — От последния ни разговор насам състоянието й непрекъснато се влошава. Носите ли го?

— Ръкописът на Фулканели не ви върши работа, мистър Феърфакс — поклати глава Бен.

Лицето на възрастния мъж започна да почервенява.

— Какво?!

— Вместо него ви донесох това — усмихна се Бен и измъкна плоската метална бутилка от вътрешния джоб на сакото си. Забелязал недоумението в очите на Феърфакс, той побърза да добави: — Налях го вътре за по-сигурно.

Лицето на Феърфакс се проясни.

— Еликсирът?! — възбудено прошепна той.

— Приготвен лично от Фулканели — кимна Бен. — Предполагам, че точно това ви трябва.

Феърфакс грабна бутилката и я притисна до гърдите си с плеснали очи.

— Не знам как ще ви се отблагодаря! — развълнувано промълви той. — Още сега ще го занеса на Рут. В момента при нея е дъщеря ми Каролайн, която се грижи за нея денонощно. — Замълча за миг, очите му потъмняха от неизказана тревога. — Надявам се, ще ми окажете честта да вечеряте с мен, мистър Хоуп.

 

 

— Разбирам, че никак не ви е било лесно — промълви Феърфакс.

Двамата седяха на дългата орехова маса в просторната трапезария. В камината зад гърба на домакина гореше огън, а до нея блестяха доспехите на рицар с високо вдигнат над главата меч.

— Знаех, че задачата ще бъде трудна — продължи възрастният мъж. — Но вие се справихте блестящо, далеч над очакванията ми. Пия за вас, мистър Хоуп — тържествено добави той и вдигна чашата си. — Едва ли имате представа какво направихте за мен!

— За Рут — поправи го Бен.

— Да, за Рут.

Бен остави чашата си и внимателно го погледна.

— Така и не ми казахте откъде научихте за Фулканели и неговата дейност — подхвърли той.

— Дълго търся този еликсир — отвърна с въздишка Феърфакс. — Години наред се интересувам от езотерика и трябва да ви кажа, че знам много за нея. Изчел съм всички книги по темата, проучил съм всички възможни хипотези. Но това не доведе до нищо. Почти се бях отказал, когато попаднах на стар антиквар в Прага. От него за пръв път чух името Фулканели. И разбрах, че той е един от малцината майстори алхимици, успели да разбулят тайната на еликсира на живота.

Бен мълчаливо отпи глътка вино.

— В началото бях убеден, че няма да е трудно да проникна в тайната му — продължи Феърфакс. — Но се оказа обратното. Хората, които наех да свършат тази работа, или изчезваха с парите ми, или умираха. Постепенно разбрах, че срещу мен работят могъщи сили, твърдо решени да попречат на издирването. Обикновените частни детективи не ми вършеха работа. Трябваше ми някой с изключителни качества. Преди да попадна на вас, мистър Хоуп, аз много дълго търсех такъв човек…

— Ласкаете ме — усмихна се Бен.

Прислужниците отнесоха ордьоврите, на масата се появиха старинни сребърни чинии. Капакът върху основното ястие бе отместен и под него проблесна сочен ростбиф. Икономът го наряза на тънки ивици с дълъг сребърен нож, а друг прислужник доля чашите с вино.

— Не бъди скромен, Бенедикт — каза Феърфакс, преглътна залъка крехко телешко и вдигна глава. — Мога ли да те наричам така? Към всичко казано досега ще добавя, че си направих труда да проуча живота ти до най-дребните подробности. Колкото повече научавах за теб, толкова повече се убеждавах, че съм попаднал на подходящия човек. Имам предвид дейността ти в Близкия изток и участието ти в специалните отряди за борба с тероризма в Афганистан. От цялата тази информация разбрах, че имаш репутацията на хладнокръвен човек, който не се спира пред нищо при изпълнението на поставените задачи. Като такъв се проявяваш и в новата си роля — да издирваш изгубени и отвлечени деца. Впечатлих се от желанието ти да наказваш престъпниците, които причиняват зло на невинни хора. Разбрах и още нещо — ти си чужд на корупцията и не си алчен за пари. Бях убеден, че няма да ме ограбиш и няма да се спреш пред трудностите, свързани със специфичната мисия. Същевременно знаех, че нищо не мота да направя, ако беше отказал.

— Знаеш защо приех — въздъхна Бен. — Единствено заради живота на Рут, любимата ти внучка. Но трябваше да ме запознаеш и с рисковете. Би ми спестило доста неприятности.

— Вярвах в твоите възможности — усмихна се Феърфакс. — Страхувах се обаче, че ще отхвърлиш офертата ми, ако научиш цялата истина. Най-важното за мен беше да я приемеш.

— Цялата истина? За какво намекваш, Феърфакс?

— Ще ти обясня — кимна домакинът и се облегна. — Човек с моето положение бързо научава, че хората могат да бъдат… как да кажа… манипулируеми. Всеки си има своята слабост, Бенедикт. В миналото на всеки от нас има някаква тайна, скелет в гардероба… Узнаем ли тази тайна, ние можем да я използваме. Човекът със срамно минало или скрит порок лесно може да бъде подчинен, а още по-лесно онзи, който е извършил престъпление. Но не и ти, Бенедикт. Ти си различен… — Феърфакс доля вино в чашата си и продължи: — Аз не успях да открия в миналото ти нищо, което би ми помогнало да те накарам да приемеш офертата ми, в случай че отначало я отхвърлиш. И тази ситуация никак не ми беше по вкуса. — На устните му се появи хладна усмивка. — Но после моите агенти откриха любопитна подробност от живота ти и аз моментално оцених нейната важност.

— Продължавай.

— Ти си изключително целеустремена личност, Бенедикт, а аз разбрах защо. Разбрах какво те мотивира в работата. Същото, което те е превърнало в алкохолик. Ти си пропит от чувството за вина. Демоните й са се впили в душата ти. И тогава разбрах, че няма да ми откажеш, ако си мислиш, че спасяваш Рут. Защото Рут е много близка до сърцето ти, нали?

— Ако си мисля, че спасявам Рут? — сбърчи вежди Бен.

Феърфакс опразни чашата си и отново я напълни. Лицето му придоби развеселено изражение.

— Името има силен религиозен смисъл, Бенедикт — замислено рече той. — А доколкото съм осведомен, всички членове на семейството ти са били вярващи християни.

Бен не отговори.

— Когато родителите кръщават двете си деца Бенедикт и Рут, това сочи библейски ориентиран избор, нали? Рут Хоуп… Име, наситено с тъжна ирония. Защото за нея надежда не е имало, нали, Бенедикт?

— Как разбра за сестра ми? — вдигна вежди Бен. — В професионалното ми досие не се споменава за нея.

— Млади приятелю, когато имаш пари, можеш да узнаеш каквото пожелаеш. А аз бях любопитен да разбера защо си избрал именно тази дейност. Не детектив, не търсач на информация или откраднато богатство, а търсач на изчезнали хора — най-вече деца. Беше ясно, че искаш да прогониш чувството за вина заради изчезналата си сестра. Така и не успяваш да забравиш факта, че твоята небрежност е причинила смъртта й. Или страдания, по-лоши дори от смъртта. Търговците на роби са известни със своята жестокост. Мъчения, изнасилвания, само бог знае какво са й причинили.

— Доста си поработил, Феърфакс — мрачно го изгледа Бен.

— Аз винаги работя — усмихна се възрастният мъж. — По тази причина бях наясно, че няма как да откажеш да спасиш бедното болно дете, което носи името на изгубената ти сестра. И се оказах прав. Именно тъжната история на моята внучка те накара да ми помогнеш.

— Интересно се изразяваш, Феърфакс. Какво означава история?

— Разбирай го както искаш — разсмя се домакинът. — Измислица или — ако трябва да бъда откровен — по-скоро измама. Няма никаква Рут, няма никакво умиращо момиченце. И за съжаление никакво изкупление за теб, Бенедикт.

Феърфакс стана, пристъпи към близкия шкаф и вдигна капака на малко ковчеже. В ръцете му проблесна златна обредна чаша.

— Никакво умиращо момиченце — повтори той и очите му замечтано се плъзнаха по изящната златна повърхност на високата чаша. — Само старец, който има една изпепеляваща страст. Нямаш представа какво означава приближаването на края за човек като мен, Бенедикт. Постигнал съм толкова много, притежавам огромно богатство и неограничена власт. Не мога да приема мисълта, че империята ми ще премине в ръцете на незначителни хора, които несъмнено ще я разпилеят и унищожат. Бих умрял като най-гневния и нещастен човек на света… — Вдигна чашата, сякаш за да произнесе тост. — Но сега благодарение на теб моите тревоги са вече минало. Аз ще бъда най-богатият и могъщ човек в историята. Ще разполагам с достатъчно време, за да реализирам мечтите си.

Вратата се отвори и в залата се появи Алекзандър Вилърс. Феърфакс му хвърли многозначителен поглед и кимна. Устните на личния му асистент му се разтеглиха усмивка, а в ръката му мътно проблесна късото дуло на таурус 357 магнум, което той насочи към Бен.

Феърфакс се разсмя и поднесе чашата към устните си.

— Бих искал да пия за твое здраве, Бенедикт — каза той. — Но се страхувам, че земният ти път свърши. Застреляй го, Вилърс!