Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Alchemist's Secret [= The Fulcanelli Manuscript], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Ръкописът на Фулканели

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД — София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-153-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6125

История

  1. — Добавяне

20

Още от детските си години в най-изостаналия район на Сардиния Франко Боца обичаше да причинява болка. Първите му жертви бяха насекомите и червеите, които измъчваше и разчленяваше бавно часове наред, с невероятна изобретателност и огромна наслада. Още преди да навърши осем години, той започна да прилага уменията си върху малки птички и млекопитаещи. Сред първите му жертви бяха няколко голи пиленца, които откри в гнездото им. По-късно започнаха да изчезват домашните кучета в селото. В юношеска възраст Франко вече беше изпечен мъчител, владеещ много и разнообразни начини да причинява чудовищна болка. И това му харесваше. Караше го да се чувства жив.

На тринайсет, когато заряза училището, се роди и привързаността му към католицизма. Беше силно привлечен от по-жестоките образци на християнската традиция: короната от тръни и кървящите рани на Христос, пироните, с които крайниците му бяха приковани към кръста. За да може да се запознае с приятно зловещата история на християнската църква, Франко положи усилия да се раздели с неграмотността. Един ден попадна на книга, която описваше гоненията на еретиците от средновековната инквизиция. В нея прочете как през 1210 г. водачът на църковната армия превзел една катарска крепост и заповядал да бъдат избодени очите на стотина еретици, след което да им отрежат ушите, носовете и устните и да ги развеждат около други укрепления на еретиците за назидание. Момчето бе дълбоко впечатлено от ужасяващите наказания. Нощем, отворило широко очи в мрака, то си представяше, че взема участие в тях.

Франко се влюби в религиозното изкуство. С готовност извървяваше пеша километрите до близкото градче, в чиято обществена библиотека се съхраняваха десетки мрачни литографии, изобразяващи религиозното потисничество. Любимата му картина беше „Каруца със сено“ на Йеронимус Бош, рисувана в края на XV век. Тя показваше изстъпленията на страховити демони, които разчленяваха с копия и брадви телата на нещастните си жертви. Но това, което го възбуждаше най-много, беше голата жена между тях. Сластната му възбуда не се дължеше толкова на голото женско тяло с отвратителна черна жаба върху гениталиите, колкото на факта, че жената беше вещица, осъдена да бъде изгорена на клада. Именно този факт караше устата му да пресъхва, а сърцето му да се свива в сладко-мъчително очакване.

Франко си направи труда да изчете всичко, свързано с картината на Бош. Така научи за жестоките гонения, на които Католическата църква подлагала всички жени, заподозрени в съюз с дявола. Това станало в края на XV век, когато папа Инокентий VIII издал прочутата си „Була срещу вещиците“, с която Ватиканът узаконил изтезанията и изгарянията на заподозрените в магьосничество.

Любопитството на момчето беше възбудено до крайност и то продължи да търси публикации с подобна тематика. Така попадна на книгата, известна като „Malleus Malificarum“, или „Чукът на вещиците“ — официалният наръчник на Инквизицията, описващ в детайли садистичните похвати на Божиите служители, които се къпеха в кръвта на еретиците. Тази книга породи у Франко граничещия с насилие ужас от женската сексуалност, широко разпространен сред християните през средновековието. Жената, поддържаща сексуални контакти и изпитваща удоволствие от тях, нямаше как да не е годеница на дявола. Затова трябваше да умре, и то по най-жесток начин. Това най-много му харесваше.

Постепенно Франко се превърна в познавач на кървавото минало на Инквизицията и Католическата църква, която я беше създала. Докато другите се възхищаваха на прекрасните творения на Ботичели и Микеланджело в Сикстинската капела заради самото изкуство, Франко изпитваше дълбоко вътрешно удовлетворение от факта, че тези шедьоври са били създадени по поръчка на Църквата, докато четвърт милион жени в цяла Европа са били изгорени на кладата с благословията на папата. Колкото повече познания придобиваше, толкова по-силно ставаше убеждението му, че приемането на католическата вяра и нейното наследство — мълчаливо или по друг начин, означава съгласие с масовите убийства, войната, потисничеството, изтезанията и корупцията, извършвани в продължение на векове. Той беше открил своето духовно призвание и нищо повече не му трябваше.

Така настъпи 1977 г., когато Франко реши да се ожени за своята отдавнашна избраница Мария, дъщеря на местния ковач. Направи го неохотно, главно за да изпълни желанието на родителите си.

През първата брачна нощ откри, че е напълно импотентен. По онова време това не го обезпокои кой знае колко, защото вече знаеше, че само болката може да му донесе възбуда и удоволствие. Чувстваше се господар на положението единствено с нож в ръка. Така изтече известно време. Той продължаваше да демонстрира пълно сексуално равнодушие към жена си. В крайна сметка Мария не издържа и една вечер, няколко месеца след сватбата, изгуби самообладание.

— Ще си потърся някой истински мъж! — изкрещя тя. — А след това ще разкажа на всички, че съпругът ми е един жалък кастрат!

Вече двайсетгодишен, Франко беше станал здрав и силен като бик. Вбесен от думите на жена си, той я сграбчи за косата и я помъкна към спалнята. Там я зашемети със силен удар, хвърли я на леглото и заби ножа си в плътта й.

През тази нощ Франко откри как получава удоволствие от жените. Не беше нужно да ги докосва, достатъчно беше да даде воля на ножа си. Остави Мария завързана за леглото, обезобразена завинаги, и побърза да напусне селото. Бащата и братята й тръгнаха да го преследват, обладани от жажда за мъст.

Никога през живота си не беше пътувал далеч от селото и по тази причина бързо се загуби сред девствените сардински гъсталаци — гладен и без пукната пара. Няколко вечери по-късно беше открит от Салваторе, големият брат на Мария, докато молеше за храна съдържателя на една кръчма близо до Каляри. Без да се колебае нито секунда, Салваторе се промъкна зад гърба му и преряза гърлото му с големия си нож. Но макар и сериозно ранен, Франко се оказа по-силен. Той успя да надвие Салваторе и да забие ножа си в гърдите му.

Това беше първото му убийство, но нямаше да бъде последното. Прерови джобовете на убития си роднина, взе му парите и се качи на първия ферибот за континента. Прерязаното му гърло постепенно заздравя, но говорът му завинаги се превърна в напрегнат и дрезгав шепот.

Вендетата принуди Франко Боца да напусне Сардиния завинаги. Той обикаляше южните части на Италия, работеше каквото му попадне, но в душата му винаги тлееше желанието да причинява болка. Способностите му бяха оценени от мафията още преди да навърши двайсет и четири и той постепенно се наложи като експерт по мъченията на заловените врагове. Славата му на безмилостен и коравосърдечен садист се разнесе из подземния свят. Към него се обръщаха в случаите, когато животът на жертвата трябваше да бъде максимално удължен за сметка на болката. Франко Боца се превърна във всепризнат маестро и получи прякора „Инквизитора“.

Когато не прилагаше майсторството си върху някой загазил престъпник, той обикаляше нощем улиците и подмамваше проститутки към ужасна смърт с шептящия си глас. Жалките им останки започнаха да се появяват в евтини хотелски стаи из цяла Южна Италия, хората заговориха за „чудовището“, което пирува с болката и смъртта така, както вампирите с кръв. Но Инквизитора беше неуловим, майсторски прикривайки следите си. Полицейското му досие беше чисто като девствеността му.

Един ден в средата на 1997 г. Франко Боца получи неочаквано телефонно обаждане — не от поредния мафиотски бос, а от един ватикански епископ.

Славата на Инквизитора в подземния свят най-после беше стигнала до ушите на Масимилиано Узберти. А фанатичната му привързаност към религията и страстното му желание да наказва грешниците бяха точно качествата, от които се нуждаеше новата организация на Узберти. Изслушал офертата, Боца веднага я прие. Бъдещата роля напълно отговаряше на желанията му.

Организацията носеше името „Gladius Domini“, Божият меч.

И Франко Боца се превърна в неговото острие.