Скот Мариани
Ръкописът на Фулканели (43)

43

Спа по-малко от час. Чувството за вина го накара да отвори очи и да спусне крака на пода. Внимателно повдигна ръката на Робърта и се плъзна под нея. Взе браунинга от нощната масичка, грабна раницата си от стола и отиде в предната стая. Внимателно затвори междинната врата и включи настолната лампа.

Правилата на играта се бяха променили. Вече беше ясно, че също като него неизвестният противник иска да сложи ръка на ръкописа.

Черното яке, което беше намерил в банята на Ана, все още беше в раницата. Той го извади и отново прерови джобовете му. Освен тетрадката на Райнфелд и фалшивия папирус от рамката на стената, вътре нямаше нищо, което да сочи към самоличността на нападателя. Кой бе той? Най-вероятно наемен убиец. И друг път се беше сблъсквал с подобни типове, но за пръв път попадаше на маниак психопат, който изтезава жени.

Замисли се за фалшивия пергамент. Защо онзи тип го беше свалил от стената? Може би също като предишния му собственик беше останал заблуден от вдъхващия доверие и старателно изработен псевдоантичен стил. Това означаваше само едно: онзи, който искаше да се добере до ръкописа, нямаше ясна представа как изглежда той. Но го смяташе за толкова важен, че бе готов да убива за него.

Измъкна тетрадката на Райнфелд от пластмасовия плик и седна на креслото до настолната лампа. До този момент не беше имал възможност да я разгледа на спокойствие. Права ли бе Робърта? Възможно ли бе Райнфелд да е записал в нея тайните, които бе откраднал от Гастон Клеман? Надяваше се, че е така, вероятно защото нямаше нищо друго, за което да се хване.

Бавно започна да прелиства мазните страници, разглеждайки внимателно текста и чертежите. Голяма част от тях бяха безсмислени, разпръснати хаотично върху хартията. Преобладаваха цифрено-буквени комбинации — някои къси, други дълги по цяла страница. Те бяха девет на брой и в общи линии наподобяваха на брътвежите, записани на диктофона на Ана.

N 18  N 26 О 12 I 17 R 15        22 R        20 R 15
        U 11 R 9 Е 11 Е  22 V 18 A 22  V 18 А
                13 А 18 Е 23 А  22 R 15 О

Какво означаваха всички те? Приличаха му на някакъв код. Но никое от тези съчетания нямаше връзка с останалите, разпръснати по страниците на тетрадката. Те бяха абсолютно неразгадаеми. Реши да ги пренебрегне и да продължи нататък. Не след дълго се натъкна на скица, наподобяваща фонтан. Основата му беше маркирана със странни символи, подобни на онези върху златното разпятие. Под скицата имаше надпис на латински. Бен не се беше занимавал с този език от студентските си години, когато проявяваше интерес към древните религиозни текстове. Познанията му по него бяха, меко казано, занемарени.

Dum fluit e Crist benedicto Vulnere Sanguis

Et dum Virgineum lac pai Virgo permit,

Lac fuit et Sanguis, Sanguis conjungitur et lac

Et sit Fons Vitae, fans et Origo boni

След известни усилия той успя да се справи с текста, който звучеше така: Когато кръвта рукна от благословената рана на Христос, а Светата Дева притисна своята девствена гръд, кръв и мляко се смесиха в благословения фонтан на живота и създадоха извора на Благоденствието.

Фонтан на живота, извор на благоденствието. Словосъчетания, които сочеха към някакъв еликсир на живота, но приликата беше далечна, отчайващо далечна. Бен въздъхна и продължи да чете. Не след дълго се натъкна на страница с един-единствен ред, под който беше изрисуван кръгъл символ. Текстът беше на френски, изписан със старомодно закръглен почерк — почти заличен от засъхнала кръв и следи от пръстите на Райнфелд.

Нека спрем вниманието си върху символа на гарвана, защото зад него се крие важно послание на нашата наука.

Бен веднага разпозна символа, изрисуван под текста, но за всеки случай прелисти тетрадката на страницата с двата преплетени кръга. Да, гарванът присъстваше и там. Постоянната му поява се набиваше в очи, но какво бе важното послание, което носеше той?

Кърваво петно скриваше още нещо, изписано под символа. Бен внимателно започна да го стърже с нокът и отдолу се появи думата DOMUS, което на латински означаваше „дом“. Какво означаваше това? Може би „Домът на Гарвана“?

Прословутият гарван се споменаваше още веднъж в тетрадката — странни и неразбираеми редове, написани на английски:

Стените на този храм не могат да бъдат разбити, но армиите на Сатаната безпрепятствено проникват през тях.

Гарванът охранява една дълбока тайна, която е известна само на доблестните и вярващите.

Бен дори не направи опит да разшифрова тайнственото послание и продължи нататък. Не след дълго стигна до последните три страници на тетрадката. Те бяха идентични, ако не се броеше различното разположение на напълно лишените от смисъл буквени групи — по една на всяка страница. Той внимателно ги разгледа. В горния край на всяка от страниците беше изписано: „Онзи, който търси, ще намери“. Възприел ги като лично предизвикателство, Бен промълви:

— Или „онзи, който търси, ще се окаже безнадеждно загубен“.

Под този надпис беше добавена латинската сентенция Cum Luce Salutem. Със светлината идва спасението. По-надолу бе загадъчното съчетание от букви, различно на всяка страница. На първата то изглеждаше така:

FIN
A  TI
L L  D S
M. L. R

Втората изглеждаше така:

FIN
E  U  E
АС  А
M. L. R

А съдържанието на третата беше подредено по следния начин:

FIN
L  RO
E  ’  NG
M. L. R

Последните три букви във всяко от съчетанията приличаха на инициали. Дали R означаваше Райнфелд? Но малкото му име бе Клаус, а и другите две букви ML също не се връзваха.

Ами буквените съчетания над M. L. R? Бен отчаяно се облегна назад и отправи поглед в пространството. Винаги бе мразил кръстословиците. Една нощна пеперуда започна да пърха около светлината на лампата, кацна от вътрешната страна на абажура и запълзя по плата.

В съзнанието му изведнъж се появи сентенцията, която беше прочел преди малко: Със светлината идва спасението.

Грабна тетрадката и сгъна трите страници така, че странните буквени съчетания да се наредят едно под друго. Вдигна ги срещу светлината на лампата и със смайване установи, че те са се превърнали в ясни думи. Взети заедно, тези думи гласяха:

FIN

L’EAU ROTIE

LE LAC D’SANG

M. L. R

КРАЙ

ПЕЧЕНАТА ВОДА

КЪРВАВОТО ЕЗЕРО

М. Л. Р

От това май ще излезе нещо, помисли си той.

Или пак нищо!

Добре, а сега да ги анализирам поотделно. „Край“: това може би означава край на записките. За нищо друго не можеше да се сети. Но тази дума все пак беше далеч по-разбираема от „печена вода“ и „кърваво езеро“. Разтърка очи и прехапа устни. С усилие на волята потисна желанието си да накъса бележника на ситни парченца. Преглътна в опит да се успокои и отново заби очи в тайнствения текст.

Но ако това бе някаква безсмислица, защо се повтаряше на три последователни страници?

Подобно на повечето самоуки лингвисти говоримият френски на Бен беше далеч по-добър от писмения. Но доколкото стигаха познанията му по френска граматика, изразът „кърваво езеро“ би трябвало да се пише LE LAC DE SANG, а не LE LAC D’SANG. Една важна буква липсваше. Дали беше грешка? Едва ли. По всичко личеше, че думата умишлено е изписана така. Но защо? Той напрегна мозъка си. Сякаш авторът си играеше с формите и буквите, компенсирайки липсата на букви. Но защо да го прави?

Анаграма?

Той грабна лист хартия с инициалите на хотела и започна да пише. Започна с елиминирането на буквите една по една, ограждайки ги с кръгче. По този начин се опитваше да състави нови думи, опирайки се на странните съчетания. Така стигна до текста L’UILE ROTIE N’A MAL… „Пърженото олио не е лошо“, след което изгуби търпение и захвърли химикалката.

Хръц! Захвърли смачкания на топка лист в другия край на стаята и взе друг.

След още пет безуспешни опита изпита чувството, че потъва в море от смачкана хартия. Но резултатът започваше да става интересен.

Така изтекоха още петнайсет минути, след което отговорът изведнъж се появи пред очите му. Новото словосъчетание не беше на френски, а на родния италиански на истинския автор.

IL GRANDE MAESTRO FULCANELLI

Великият майстор Фулканели

Това беше неговият подпис. От гърдите на Бен се изтръгна дълбока въздишка на облекчение. По всичко личеше, че именно това беше търсил толкова дълго.

Но имаше един малък проблем. Дори в случай че тетрадката пред очите му предлагаше точен препис на тайнствения ръкопис на Фулканели, той пак не разполагаше с нищо конкретно, което да занесе на Феърфакс. Възрастният джентълмен се е заблуждавал жестоко, ако се е надявал, че документът ще съдържа медицинска рецепта или знахарски описания на животоспасяващата субстанция. Тези ужасяващи по своето количество загадки и недоизречени безсмислици нямаше да помогнат по никакъв начин на малката Рут. По всичко личеше, че вместо да приключи, търсенето едва започваше.

Наближаваше 6:30 ч. и той изведнъж осъзна, че му се вие свят от умора. Отиде да легне на канапето и с облекчение затвори възпалените си клепачи.