Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Alchemist's Secret [= The Fulcanelli Manuscript], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Ръкописът на Фулканели

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД — София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-153-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6125

История

  1. — Добавяне

33

Ядосан и уморен от дългото шофиране от Рим до Париж, Франко Боца най-сетне се добра до изоставената фабрика и изключи мотора на черното порше 911 турбо. Тримата мъже, които пазеха пребития Гастон Клеман, потръпнаха при вида на високата му, облечена в черно фигура. Нодон, Годар и Берже бяха наясно с репутацията на Инквизитора и се държаха максимално далеч от него, страхувайки се дори да го погледнат.

Още преди няколко часа Боца бе осъзнал, че едва ли ще има някаква полза от стария Гастон Клеман, който беше окачен с главата надолу на дебела верига, преметната през една от подпокривните греди. Голото му тяло беше неподвижно, а под него се беше събрала локвичка кръв. Върху ниска масичка наблизо лежаха прилежно подредените инструменти за изтезания.

Но това би било чиста загуба на време. Старецът беше болен и слаб, а онези тъпаци бяха успели да го пребият далеч преди появата на Боца.

Той се обърна и хладно ги огледа. Стояха в далечния ъгъл на изоставения цех, бъбреха и пушеха. В един момент са засмяха на нещо, но едва ли щяха да се смеят дълго. Тримата просто не знаеха, че изтръгването на информация от стария Клеман не беше единствената причина Узберти да го изпрати тук. Всъщност основната му задача беше да „разчисти бъркотията“, както се беше изразил архиепископът. А това не означаваше единствено да се отърве от стария алхимик. Грешките на тези аматьори станаха прекалено много, а и „Gladius Domini“ бе решила да сложи край на практиката за мръсната работа да се наемат дребни престъпници.

Направи им знак да се приближат. Годар, Нодон и Берже се спогледаха, стъпкаха недопушените цигари и бавно се подчиниха. Веселото им настроение бързо се стопи, отстъпвайки място на тревогата. Единствено Нодон успяваше да задържи леката усмивка на лицето си, готвейки се да подхвърли някаква шега.

Когато се приближиха на десетина метра, Боца извади изпод наметалото си малка берета 380 със заглушител и спокойно, без да каже нито дума, ги застреля. Безстрастните му очи пробягаха по проснатите тела, пръстите му развинтиха заглушителя и прибраха оръжието в кобура.

Четири трупа трябваше да изчезнат. Но този път без никакви следи.