Скот Мариани
Ръкописът на Фулканели (47)

47

Бен спря тежкия мотоциклет сред дърветата в околностите на Сен Жан, вдигна го на стойка и окачи каската на кормилото. Уличките на селцето бяха спокойни и пусти както винаги. Отец Паскал си беше у дома.

— Бенедикт! — възкликна той и го прегърна през раменете. — Ужасно се безпокоях за теб! Но къде е Робърта?

Бен накратко описа развоя на събитията. Свещеникът рухна на близкия стол с внезапно състарено лице. Седемдесетте години изведнъж му проличаха.

— Няма да се задържам — предупреди го Бен. — Полицията вероятно вече е проверила реното и скоро ще бъде тук.

Паскал рязко се изправи. В очите му се появи непознат блясък.

— Ела! — заповяда той. — Ще те отведа на място, където ще поговорим спокойно.

Влязоха в църквата и Бен коленичи в изповедалнята. Лицето на Паскал белееше зад мрежестото прозорче.

— По отношение на полицията можеш да бъдеш спокоен, Бенедикт — каза свещеникът. — От мен няма да научат нищо. Но ти какво мислиш да правиш? Ужасно се страхувам за Робърта!

— Не знам кое е най-доброто — призна с мрачно лице Бен. Не можеше да обърне гръб на умиращото дете, което отчаяно се нуждаеше от помощ. Но, от друга страна, ако решеше да се придържа стриктно към изпълнението на задачата, щеше да подпише смъртната присъда на Робърта. Ако тръгнеше да я търси и се окажеше, че вече е мъртва, би означавало напразно да пожертва живота на детето. — Не мога да спася и двете…

Паскал помълча, после въздъхна.

— Изправен си пред труден избор, Бен. Но трябва да вземеш някакво решение. И впоследствие да не съжаляваш нито за миг. Достатъчно си се самосъжалявал. Не се обръщай назад, дори изборът ти да причини нови страдания. Бог ще знае, че помислите ти са чисти.

— Знаете ли какво означава „Gladius Domini“, отче?

— „Божият меч“ на латински — изненадано го погледна Паскал. — Защо питаш?

— Да сте чували за организация с това име?

— Никога!

— А спомняте ли си, че ми споменахте за някакъв епископ, който…

— Шшшт! — сложи пръст на устните си свещеникът. — Имаме гости.

След тези думи излезе от изповедалнята и се насочи към детективите, които стояха под арката на входа.

— Отец Паскал Камбриел?

— Да.

— Аз съм инспектор Люк Симон.

— Да излезем навън.

Свещеникът побърза да затвори вратата след себе си.

Симон беше уморен. Полицейският хеликоптер току-що го беше пренесъл от Льо Пюи. Там следата не го доведе доникъде, но той беше сигурен, че Бен Хоуп все някъде щеше да се появи. Това наистина се случи, но инспекторът нямаше никаква идея защо точно тук — в прашното селце, забутано високо в планината. Болеше го глава, изпитваше остра нужда от обичайната доза кафе.

— Мисля, че колата ви липсва — подхвърли той на свещеника. — Тя не е ли рено 14?

— Как така липсва? — учудено попита Паскал. — Не съм я ползвал от седмици, но доколкото ми е известно, тя е…

— Колата ви е открита на паркинга на хотел „Роял“ близо до Монсегюр.

— Че какво ще търси там? — погледна го с недоверие свещеникът.

— Очаквам вие да ми кажете — подозрително го изгледа инспекторът. — Трябва да ви предупредя, че колата ви е била използвана за бягство от един изключително опасен престъпник!

— Шокиран съм! — поклати глава Паскал.

— С кого разговаряхте там? — кимна към църквата Симон и тръгна към вратата.

Но отец Паскал изпъна рамене и решително му препречи пътя.

— Вие прекъснахте изповедта на един от моите енориаши — изръмжа той. — А изповедта е свята. Моите енориаши не са престъпници. Няма да допусна да осквернявате Божия храм!

— Пет пари не давам за вашия храм! — озъби се Симон.

— В такъв случай ще се наложи да използвате сила! Няма да ви пусна в църквата без съдебна заповед!

Симон гневно се втренчи в него.

— Пак ще се видим, отче! — изръмжа най-сетне той, обърна се и тръгна към чакащата го кола. — Старият негодник знае нещо! — процеди на шофьора той и ядосано затръшна вратата. — Хайде, карай!

Излязоха на площада и спряха. Симон изскочи от колата и с бърза крачка се насочи към кафенето.

Поръча си кафе и погледна към тримата старци в ъгъла, които бяха зарязали картите и любопитно го зяпаха. После извади служебната си карта и я показа на човека зад бара, който й хвърли равнодушен поглед.

— Виждали ли сте непознати хора в селото напоследък? — попита той. — Издирваме мъж и жена, чужденци.

Полицията се появи много по-рано от очакванията на Паскал. Пет минути по-късно Симон вече крачеше по централната пътека, а стъпките му отекваха в празната църква.

— Забравихте ли нещо, инспекторе?

— За свещеник лъжете доста добре — отвърна с хладна усмивка Симон. — Предлагам ви избор: или ще ми кажете истината, или ще ви арестувам за възпрепятстване на правосъдието. Предупреждавам ви, че се води следствие за убийство.

— Но аз…

— Не се опитвайте да ме заблуждавате! Знам, че Бен Хоуп е бил тук, в дома ви. Защо го укривате?

Паскал въздъхна и седна на дървената скамейка, за да отпочине болният му крак.

— Ако действително се окаже, че укривате престъпник, ще направя всичко възможно да не се отървете от неприятности! — продължи с леден глас Симон. — Къде е Хоуп, къде е скрил доктор Райдър? Хайде, говорете! — Едновременно с тези думи той извади пистолета си и бутна вратичката на изповедалнята.

— Няма го тук! — извика Паскал и хвърли гневен поглед към оръжието. — Настоявам веднага да приберете пистолета, инспекторе! Не забравяйте къде се намирате!

— Намирам се в присъствието на лъжец и вероятен укривател на престъпници! — прогърмя в отговор Симон и шумно затръшна вратичката. — Хайде, започвайте да говорите!

— Нищо няма да ви кажа! — мрачно процеди Паскал. — Това, което изповяда Бенедикт Хоуп, остава между него, мен и Бога!

— Ще видим какво ще каже съдията по този въпрос! — изръмжа Симон.

— Няма да ме уплашите — отговори с равен глас свещеникът, успял да се овладее. — По време на Алжирската война съм бил и в много по-лоши затвори от вашите! Ще ви кажа само едно: човекът, когото преследвате, е невинен. Той не е престъпник и върши добрини. Малцина са достойните хора като него.

— Тъй ли? — изсмя се саркастично Симон. — В такъв случай ще ви помоля да ми разкажете малко повече за този светец и неговите добри дела!