Скот Мариани
Ръкописът на Фулканели (27)

27

По време на нацистката окупация на Париж сградата със стотици мрачни стаи и лабиринт от коридори била използвана за затвор и център за разпити на Гестапо.

Днес в огромното подземие на полицейското управление се помещаваха множество служби, между които лабораторията по криминалистика и моргата, сякаш сградата беше останала обречена на мрачната си слава.

Люк Симон се намираше в ярко осветената зала за аутопсии и разговаряше със съдебния лекар Жорж Рюдел — висок и слаб мъж с побелели коси. На масата до тях лежеше труп, покрит с бял чаршаф. Виждаха се само краката му — бледи и студени. Към палеца на единия крак беше прикачена табелка. Симон имаше достатъчно здрави нерви, но все пак му се прииска да извърне поглед, когато Рюдел отметна чаршафа и разкри главата и раменете на трупа.

Мишел беше старателно почистен, но въпреки това представляваше ужасна гледка. Куршумът беше проникнал под брадичката му и излязъл през горната част на главата, обезобразявайки по-голямата част от лицето. Едното му око беше оцеляло по чудо. Приличаше на твърдо сварено яйце, насочило безжизнена зеница право в полицейските служители.

— Какво имаш за мен? — попита Симон.

Патологът посочи обезобразеното лице.

— Пораженията несъмнено се дължат на куршума, открит в тавана на стаята — започна с равен глас той, сякаш записваше впечатленията си на диктофон. — Входящата рана показва, че оръжието е било опряно под брадичката на жертвата. Разкъсванията и саждите по ръбовете й доказват, че е стреляно от упор. Оръжието на престъплението е револвер „Смит и Уесън“ с осемсантиметрова цев, от модела „Ремингтън-Магнум четирийсет и четири“. Мощният заряд е причинил силните вътрешни разкъсвания.

Симон нетърпеливо потропваше с крак, надявайки се да чуе нещо наистина важно.

— Обикновено този калибър използва много по-бавно възпламеняващ се барут от полуавтоматичните, каквито са деветмилиметровите — продължи с равен глас Рюдел. — Това означава, че количеството неизгорял барут е далеч по-голямо, най-вече при оръжията с къса цев. — Пръстът му се насочи към част от главата. — Ето следите, проникнали дълбоко в кожата. Има ги и по-надолу, към шията.

— Ясно — кимна Симон. — Какво искаш да ми кажеш с това?

Рюдел вдигна бледите си очи към лицето му.

— Отпечатъците на жертвата са по ръкохватката и спусъка — обяви той. — Което означава, че не е използвал ръкавици.

— Открили са го с револвер в ръка, без ръкавици — нетърпеливо рече Симон. — Това отдавна ни е известно. Ще ми кажеш ли нещо ново, преди да се превърна в немощен старец?

— Има нещо озадачаващо — невъзмутимо продължи Рюдел, без да обръща внимание на сарказма. — При наличието на толкова много неизгорял барут очаквах да намеря значителна част от него и върху ръката с оръжието. Но ръката на жертвата се оказа абсолютно чиста.

— Сигурен ли си?

— Разбира се. Тези неща се установяват с един много прост тест. — Рюдел се наведе и вдигна бледата ръка на трупа. — Можеш да се увериш и сам…

— Искаш да кажеш, че той не е произвел фаталния изстрел, така ли?

Рюдел сви рамене и пусна ръката, която безжизнено шляпна до тялото.

— Освен обичайните потни и мазни отлагания по ръцете на този човек имаше единствено следи от мазна риба, най-вероятно сардина.

— И за това ли направи специален тест? — засмя се Симон.

— Не — хладно отвърна Рюдел. — На кухненската маса имаше отворена консерва сардини, редом с котешка купичка. Въпросът е защо този човек решава да си пръсне мозъка, докато храни котката?

Груби ръце издърпаха замаяното момче от твърдия нар. До слуха му достигаха неясни гласове, дрънчене на ключове и грохот на затръшнати метални врати, предизвикващи странно ехо. Блесна ослепителната светлина и то неволно затвори очи. Остра болка в ръката го накара да се намръщи.

Може би бяха минали минути, а може би часове. Всичко беше обвито в мъгла, някак нереално. Момчето смътно осъзна, че не е в състояние да се помръдне. Ръцете му бяха вързани отзад. Светлината го заслепяваше, но въпреки отчаяните си усилия, той не можеше да помръдне.

Седеше здраво овързан на дървен стол, в компанията на двама мъже, които внимателно го наблюдаваха.

— Да го ликвидирам ли? — попита единият.

— Не, засега ще го оставим жив. Може би ще ни бъде от полза.