Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Two Little Girls in Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Две малки момиченца в синьо

ИК „Бард“, София, 2006

Американска. Първо издание

ISBN: 954-585-745-5

История

  1. — Добавяне

98

Всяко ченге в Кейп Код търси този бус, мислеше си Анджи, хапейки устни, докато караше припряно по шосе 28 от Чатам. Но пристанището бе съвсем близо, малко след края на Харуич, и след като веднъж се отърват от тази бракма, всичко ще бъде окей. Божичко, като си помисли само, че искаше това дете! В каква каша ги забърка то накрая! Как да обвинява Клинт, че й е толкова сърдит!

Тя погледна небето и забеляза, че звездите са затулени от облаци. Времето се променя бързо, помисли си, но тук винаги ставаше така. Може да е за добро. Сега трябваше да внимава да не изтърве отбивката.

С опънати до крайност нерви, защото всеки миг очакваше да чуе воя на сирена, Анджи намали скоростта. Завоят трябваше да е точно тук. Аха, не е този, а следващият. След миг с въздишка на облекчение тя зави наляво и слезе от шосе 28, като подкара буса по криволичещия път към Нантъкет Саунд. Повечето от къщите покрай пътя бяха скрити зад високи храсти. Онези, които се виждаха, бяха тъмни. Вероятно се необитаеми и затворени през зимата, реши Анджи. Тук наистина бе най-подходящото място да потопи буса. Надяваше се, че и Клинт го осъзнава.

Взе последния завой. Клинт караше точно зад нея. Пайд Пайпър явно не смееше да приближи толкова и не се виждаше. Сигурно вече се бе убедил, че не е глупачка. Кеят беше точно отпред, трябваше само да поеме по него. Тогава чу кратко, леко изсвирване на клаксон.

„Глупак! Глупак си беше Клинт и туй то! За какво натискаше този клаксон? Да събуди и умрелите ли?“ — зачуди се ядосана Анджи. Тя натисна спирачката и изпълнена с ярост, загледа как той слезе от откраднатата кола и затича към нея. Анджи отвори вратата.

— Да не искаш да целунеш малкото изчадие за сбогом? — излая тя.

Острата миризма на пот беше последното, което усети, тъй като юмрукът на Клинт се заби в лицето й и тя загуби съзнание. Когато се строполи върху волана, Клинт включи колата на скорост и постави крака й върху педала на газта. Сетне затвори вратата, а бусът започна бавно да се движи по кея. Клинт гледаше след него, докато стигна до края, където спря за секунда и после изчезна от погледа му.