Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (49)

49

Специален агент Крис Смит, шеф на ФБР в Северна Каролина, телефонира на родителите на Стийл Фроли в Уинстън — Салем, за да помоли за кратка среща.

Старият Фроли — Том, пенсиониран и награден с много медали капитан от противопожарната охрана на Ню Йорк, не бе особено доволен.

— Вчера научихме, че една от внучките ни е мъртва. Ако това не е достатъчно да ви спре, ще ви кажа, че жена ми претърпя операция на коляното преди три седмици и все още изпитва страшни болки. Защо искате да се срещнете с нас?

— Трябва да поговорим за по-големия син на госпожа Фроли, Ричи Мейсън — обясни Смит.

— О, за бога, трябваше да се досетя! Елате към единадесет.

Смит — петдесет и две годишен афроамериканец, взе със себе си Карла Роджър — млада жена на двадесет и шест, прикрепена наскоро към отряда му. Точно в единадесет позвъниха и Том Фроли отвори вратата, като покани агентите да влязат. Първото нещо, което видя Смит, беше колаж от снимки на близначките върху цялата стена срещу вратата. Красиви деца, помисли си той. Какъв срам, че не успяха да спасят и двете.

По покана на домакина влязоха в една уютна стая, продължение на кухнята. Грейс Фроли седеше в големия кожен фотьойл с крак върху отоманката.

Смит се приближи.

— Госпожо Фроли, ужасно съжалявам, че ви безпокоим. Знаем, че загубихте една от внучките си и че сте претърпели операция. Ще се постараем да не ви отнемем много време. Тук сме да зададем на вас и на господин Фроли няколко въпроса относно сина ви Ричард Мейсън.

— Седнете, моля — покани ги Том и им посочи дивана, след което придърпа един стол за себе си и се настани близо до жена си.

— Какви неприятности има сега Ричи? В какво пак се е забъркал? — попита той.

— Господин Фроли, не съм казал, че Ричи има неприятности. Дори не знаем къде е. Искахме да говорим с него, но той не се е явил на работа на летище „Нюарк“ в сряда вечерта, а съседите му не са го виждали в сградата, където е жилището му, от миналата седмица.

Очите на Грейс Фроли бяха подути. Агентът забеляза, че тя вдигна малката ленена кърпичка, която държеше, към лицето си. Смит осъзна, че всъщност се опитва с нея да скрие треперенето на устните си.

— Той ни каза, че отива на работа — рече нервно тя. — Оперираха ме преди три седмици. Миналия уикенд Ричи дойде да ме види. Господи! Дали не му се е случило нещо? Щом не е отишъл на работа, може да е катастрофирал на път към къщи.

— Грейс, бъди обективна — настоя нежно Том. — Ричи не обичаше работата си. Казваше, че е прекалено умен, за да носи багаж. Не бих се изненадал, ако просто в един момент му е хрумнало да отскочи до Вегас или до някое друго подобно място. Вършил е подобни неща поне десетина пъти и преди. Бъди сигурна, че е добре, скъпа. Имаш си достатъчно грижи и без да се тревожиш за него.

Тонът на Том Фроли беше мек и дружелюбен, но Крис Смит долови нотка на раздразнение зад думите, с които се опитваше да успокои жена си, и бе сигурен, че и Карла Роджър също я бе забелязала. От досието на Ричи Мейсън можеше да заключи, че момчето цял живот бе създавало неприятности на майка си. Напуснал училище, получил присъда като малолетен, по-късно осъден на пет години в затвора за финансова измама, която бе струвала на дузина вложители цяло състояние, в това число и на Франклин Бейли, който бе загубил седем милиона.

Грейс Фроли имаше измъчено изражение, явно страдаше както физически, така и душевно. Смит прецени, че е на около шейсет, беше привлекателна жена със сива коса и стройно, тънко тяло. Том Фроли беше едър и широкоплещест, може би с няколко години по-възрастен от нея.

— Госпожо Фроли, преди три седмици са ви оперирали. Защо Ричи не ви посети веднага?

— Изпратиха ме за две седмици в център за рехабилитация.

— Разбирам. Кога Ричи пристигна тук и кога си тръгна? — продължи да разпитва Смит.

— Дойде около три през нощта миналата събота. Смяната му на летището приключва към три следобед и го очаквахме до полунощ — отговори вместо жена си Том. — Но той се обади, за да предупреди, че движението по пътищата е натоварено, и ни посъветва да си лягаме, но да оставим вратата отворена. Аз спя съвсем леко, така че го чух, когато влезе. Тръгна си около десет сутринта във вторник, веднага след като гледахме Стийл и Маргарет по телевизията.

— Докато беше тук, обади ли му се някой? Или той да е звънял? — зададе нови въпроси Смит.

— Не и по нашия телефон. Но имаше мобилен, който използва. Не знам колко пъти.

— Ричи често ли ви посещава, госпожо Фроли? — намеси се и Карла Роджър.

— Мина оттук на път към Стийл и Маргарет, отиде да ги посети, след като се преместиха в Риджфийлд. Преди това не бяхме се виждали почти година — отговори Грейс Фроли. Гласът й беше тъжен и уморен. — Аз му се обаждам редовно. Той почти никога не вдига, затова оставям съобщения на мобилния му телефон — че мислим за него и го обичаме. Знам, че имаше неприятности, но в сърцето си той е добро момче. Баща му почина, когато бе само на две годинки. Омъжих се за Том след три години и мога да се закълна, че на света едва ли би се намерил по-добър баща за Ричи от него. Но когато влезе в пубертета, момчето ми попадна в лоша компания и така и не се върна в правия път.

— Как се разбираха със Стийл?

— Не много добре — призна Том Фроли. — Ричи винаги завиждаше на Стийл. Той също можеше да отиде в колеж — наистина бележките му скачаха ту нагоре, ту надолу, но взе изпитите с отличие. Дори се записа в Държавния университет на Ню Йорк. Момчето е умно, много умно, но още първата година заряза учението и отиде в Лас Вегас. Ето как попадна в компанията на комарджии и мошеници. Както сигурно знаете, лежа в затвора заради пирамидата, в която участваше.

— Името Франклин Бейли говори ли ви нещо, господин Фроли?

— Не е ли мъжът, с когото се свърза похитителят на внучките ми? Гледахме го по телевизията. После той занесе парите на похитителите.

— Оказа се, че е сред жертвите на пирамидата. Парите, които е загубил, възлизат на седем милиона.

— Дали Бейли е знаел кой е Ричи? Имам предвид, че е полубрат на Стийл? — попита бързо Фроли, изведнъж придоби разстроен вид.

— Сега вече знае. Дали Ричи се е срещнал с господин Бейли, когато е гостувал в Риджфийлд миналия месец?

— Нямам представа.

— Господин Фроли, вие сте видели Ричи да си тръгва около десет сутринта във вторник, нали? — попита Смит.

— Точно така. Половин час след като гледахме Стийл и Маргарет по телевизията. А също и Бейли.

— Ричи твърди, че с чисто сърце е убеждавал хората да инвестират в компанията, изобщо не знаел, че е пирамида. Вярвате ли в това?

— Не, аз лично не вярвам — каза Фроли. — Когато ни разказваше за нея, всичко изглеждаше толкова привлекателно, че ние самите предложихме да инвестираме, но той не ни позволи. Това говори ли ви нещо?

— Том, моля те! — протестира Грейс Фроли.

— Грейс, Ричи си излежа присъдата за участието си в пирамидата. Но да се преструваме, че е едно невинно набедено момче, не е честно. Денят, в който осъзнае и поеме вината за деянията си, може да постави началото на по-достоен живот.

— Преди да осъзнае, че е бил измамен, Франклин Бейли е завързал много топло и близко приятелство с Ричи. Възможно ли е да е повярвал в историята на Ричи и след излизането му от затвора те да са останали приятели? — попита Смит.

— Накъде клоните с тези въпроси? — изгледа го хладно Фроли.

— Господин Фроли, вашият доведен син Ричи е изключително ревнив по отношение на другия ви син. Дори се е опитвал да се среща със снаха ви, преди тя да се запознае със Стийл. Ричи има понятие от финанси, ето защо е успял да измами толкова хора да направят инвестиции. Франклин Бейли стана част от нашето разследване и в процеса на проверката открихме, че от вашия телефон някой му се е обадил приблизително в десет и десет във вторник сутринта.

Бръчките по лицето на Фроли се вдълбаха.

— Аз със сигурност не съм му звънял. — После се обърна към жена си: — Грейс, а ти? Не си и ти, нали?

— Напротив, обадих му се — заяви твърдо Грейс. — Изписаха номера му на екрана и реших да му благодаря, че помага на Стийл и Маргарет. Когато той не отговори, се включи секретарят, но не оставих съобщение. — Тя погледна агента от ФБР и страданието в очите й припламна в гняв. — Господин Смит, знам, че вие и вашите колеги се опитвате да изправите пред съда човека, отвлякъл внучките ми и причинил смъртта на Кати, но ме изслушайте внимателно. Не ме интересува дали Ричи е отишъл на работа на летище „Нюарк“. Според мен се опитвате да намекнете, че между сина ми и Франклин Бейли има нещо и то може да е свързано с отвличането на внучките ни. Това е абсолютна глупост, направо е смешно и нелепо! Моля ви, не губете вашето и нашето време да преследвате призраци, като вървите по тази линия на разследване.

Тя бутна отоманката и се изправи, като се хвана с ръце за стола за опора.

— Внучката ми е мъртва. Раздира ме толкова силна болка, че почти не издържам. Единият ми син и снаха ми са с разбити сърца. Другият ми син е слабоволев, глупав, дори крадец, но не е способен да извърши нещо толкова презряно, като да отвлече собствените си племенници. Престанете, господин Смит! Кажете и на вашата служба да спре! Не са ли достатъчни нещастията ми? Не ми ли стигат наказанията, които ми изпраща Бог?

В жест на крайно отчаяние тя отпусна ръце, свлече се на стола, преви се надве и допря лице до коленете си.

— Махайте се оттук! — Разярен, Том Фроли им посочи вратата. — Не можахте да спасите внучката ми. Сега поне заловете похитителя. Друсате грешното дърво, ако се опитвате да припишете на Ричи това престъпление. Не си губете времето дори да мислите, че той е замесен.

Смит слушаше безмълвно, лицето му беше спокойно.

— Господин Фроли, ако се чуете с доведения си син, ще бъдете ли така любезен да му кажете, че трябва да ни се обади? Ще ви дам визитната си картичка. — Той кимна на Грейс Фроли, обърна се и напусна къщата, последван от агент Роджър.

В колата включи мотора, преди да й зададе въпроса:

— Е, какво мислиш за всичко това?

Карла разбираше какво има предвид.

— Колкото до телефонното обаждане до Франклин Бейли… мисля, че майката се опитва да го прикрие.

— Така мисля и аз. Ричи е пристигнал тук чак в ранната сутрин на съботата, което ще рече, че е имал време да участва в отвличането. Гостувал е в къщата в Риджфийлд преди няколко месеца, значи е запознат с разположението. Вероятно е посетил майка си, за да си осигури алиби. Може да е единият от мъжете, прибрали парите от откупа.

— Ако е бил единият похитител, трябвало е да носи маска. Без нея близначките биха могли да го разпознаят, дори да са го виждали съвсем бегло преди.

— Да предположим, че се е случило точно това. Едната го е разпознала. В такъв случай той не би я пуснал да се върне жива вкъщи. Тогава може би смъртта на Лукас Ул не е самоубийство?

Роджър погледна своя старши офицер.

— Не вярвам, че момчетата в Ню Йорк и Кънектикът мислят така.

— Момчетата в Ню Йорк и Кънектикът се стараят да сменят гледните точки. Те се занимават със случай на тригодишно дете, умряло кажи-речи пред очите им. Човекът, нарекъл се е Пайд Пайпър, все още е на свобода и кръвта на това дете е върху ръцете му, а също и на другия участник в отвличането. Както току-що разбрахме от семейство Фроли, Ричи Мейсън може да е само умел мошеник, но просто не мога да си избия от главата мисълта, че майка му ни излъга, за да го прикрие.