Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (86)

86

След като изяде хамбургера и изпи кафето, Анджи се почувства малко по-добре. „Уф, не знаех, че съм била толкоз гладна“, помисли си гневно тя, докато се протягаше на удобния стол в мотелската стая, без да обръща внимание на Кати. Сокът, който й бе взела, стоеше непокътнат, детето лежеше на леглото със затворени очи.

Трябваше да я измъкне бързо от „Макдоналдс“, защото онази любопитна стара гарга — чистачката, я заговори, помисли си Анджи, припомняйки си изминалия труден ден.

„Как се казваш, момченце?“ „Кати. Казвам се Стиви.“ „О, и моята внучка си има въображаем приятел.“ И през цялото време на масата лежеше вестник със снимката на близначките. Господи, ако тази баба бе погледнала по-отблизо, щеше веднага да повика ченгетата.

Кога ли ще дойде Клинт? — питаше се тя. Някъде около девет трябва да е тук. Гласът му звучеше огорчено. Трябваше да му остави малко пари. Но какво пък, не е малък, ще се оправи. Е, вярно сбърка, като използва кредитната му карта, за да купи дрешките в „Абис“. Трябваше да плати в брой с парите, които Лукас й даде. Както и да е, вече е късно да се тревожи за това. Тук е в безопасност. Каквато и кола да е взел Клинт, вероятно ще я захвърли, а после ще открадне друга, за да се измъкнат от Кейп Код.

А след това — един милион само за тях. Един милион кинта! Наистина ще си направи пластична операция, обеща си Анджи и посегна към дистанционното на телевизора. После погледна към леглото. И повече никакви идиотски идеи да си има дете! Децата са прекалено голямо бреме и носят само тревоги.