Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (51)

51

В ранния петъчен следобед агентите от ФБР Ангъс Самърс и Рутан Скатуро позвъниха на къщата с номер 415 на Уолнът стрийт в Бронксвил, Ню Йорк. Там живееше първата жена на Грег Станфорд — Ейми Линдкрофт. За разлика от големите и елегантни палати наоколо домът й беше скромна бяла постройка, по-типична за Кейп Код, с тъмнозелени капаци, които блестяха на слънчевата светлина в неочаквано яркия следобед.

Тя напомни на Ангъс Самърс за къщата, в която бе израснал, на единия бряг на река Хъдсън в Клостър, Ню Джърси. Отново изпита познатото съжаление: трябваше да я купи, когато родителите му се преместиха във Флорида. През последните десет години бе удвоила цената си.

Тази сграда обаче струваше доста повече, огледа я преценяващо, докато слушаше как стъпките се приближават от другата страна на вратата.

Опитът на Самърс показваше, че дори хора с чиста съвест се чувстват нервни и под напрежение, когато ги посети ФБР. В този случай обаче Ейми Линдкрофт сама бе телефонирала с молба за среща, искала да обсъди нещо за бившия си съпруг. Жената отвори и ги поздрави с лека усмивка, погледна документите им и ги покани да влязат. Беше леко закръглена, около четиридесет и пет годишна, с блестящи кафяви очи и прошарена коса, която се къдреше около лицето й. Носеше широка художническа риза над джинсите си.

Агентите я последваха във всекидневната, обзаведена с много вкус в ранен американски стил, доминираха отлични акварели на високите отвесни скали край река Хъдсък. Самърс се приближи, за да ги разгледа. Подписът в ъгъла бе на Ейми Линдкрофт.

— Прекрасни са — възхити се искрено той.

— Вадя хляба си като художник. Трябва наистина да съм добра, иначе няма да има какво да ям — обясни с весели искрици в очите госпожа Линдкрофт. — Седнете, моля. Няма да ви задържа дълго, но възнамерявам да ви кажа нещо, което си заслужава да бъде чуто.

В колата агентите се бяха споразумели Скатуро да води интервюто. Така че сега тя започна с въпросите.

— Госпожо Линдкрофт, ако правилно съм разбрала, ще ни съобщите нещо, свързано според вас с отвличането на близначките Фроли, така ли е?

— Може би е свързано — подчерта Линдкрофт. — Сигурно ще ви прозвучи като женско отмъщение, а и не крия, че подобна идея ме вдъхновява. Грег е наранил много хора и ако думите ми му създадат неприятности, изобщо не ме е грижа. Бяхме съквартирантки с Тина Олсен — наследницата на фармацевтичната империя, и тя постоянно ме канеше ту в една, ту в друга от многобройните им къщи. Сега си давам сметка, че Грег се ожени за мен само за да може да проникне в света на Тина. Това беше единствената му цел и той успя да я постигне по забележителен начин. Грег е умен и знае как да си вдигне цената и да се продаде на най-подходящия купувач. Когато се оженихме, той работеше за една малка инвестиционна фирма. Угодничеше пред господин Олсен без умора и той накрая го назначи при себе си. Грег успя да стане дясната му ръка. Като гръм от ясно небе ми дойде разкриването пред обществото на връзката му с Тина. След десетгодишен брак най-сетне бях забременяла. Съсипана, поразена, не на себе си от новината, че моят съпруг и най-добрата ми приятелка са ме мамили, пометнах. Получих кръвоизлив, за да ме спасят, лекарите ми направиха хистеректомия.

Това е много повече от женско отмъщение, помисли си Ангъс Самърс, докато наблюдаваше тъгата в очите на Ейми Линдкрофт.

— След това Грег се ожени за Тина Олсен — вметна съчувствено Скатуро.

— Да. Бракът им продължи шест години. После Тина откри, че съпругът й я мами с други жени, и се отърва от него. Смятам за излишно да добавям, че баща й го уволни. Трябва да разберете — Грег просто е неспособен да остане верен на една жена.

— Какво искахте да ни кажете, госпожо Линдкрофт? — попита я Ангъс Самърс.

— Преди малко повече от шест години той се ожени за трети път. Тогава Тина ми се обади да се извини. Не очакваше да й простя, но смяташе за редно да поиска прошка. Та тогава си поговорихме. Главният му недостатък не е женкарството му — баща й открил, че Грег мами компанията с телефонните сметки. Сетне малко злорадо ми съобщи, че бившият ни бил здравата загазил с новата си булка — Милисент Алвин Паркър Хаф. Носела й се славата на опасна жена. Тина подочула, че го изнудила да подпише предбрачен договор със специална клауза — ако бракът им не издържи седем години, Грег няма да получи нищо. Нито стотинка.

Усмивката на Ейми Линдкрофт в никакъв случай не беше злобна.

— Вчера Тина ми позвъни, след като гледала интервюто на Грег по телевизията. Според нея той отчаяно се опитвал да впечатли Милисент. Седмата година изтича след няколко седмици, а жена му прекарвала повечето време в Европа, далеч от него. Предишният й съпруг бил изгонен без дори да проумее какво става. Когато един ден се прибирал в апартамента им на Пето авеню, портиерът го спрял и обяснил, че му е наредено да не го пуска в сградата.

— Да не би да намеквате, че може да стои зад отвличането, защото се нуждае от пари? Това не е ли доста отмъстително твърдение, госпожо Линдкрофт?

Би било, ако не съществуваше още един факт. Макар да бяха обучени да не издават емоциите си фактът, който Ейми Линдкрофт им съобщи, този път с известно количество весела злоба, накара и двамата агенти да зяпнат.