Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (48)

48

— Аз винаги имам едно наум, кукличке — промърмори Анджи повече на себе си, отколкото на Кати, настанена на леглото в мотела, подпряна с възглавници и покрита с одеяло. — През цялото време мисля няколко хода напред. Такава е разликата между мен и Клинт.

Беше петък, десет часът сутринта и Анджи бе доволна от себе си. Снощи, час след като Клинт и Гас отидоха в кръчмата, тя взе микробуса и напусна бунгалото с Кати. Сложи парите от откупа в куфарите, събра набързо малко дрехи и взе мобилния телефон с предплатени минути, който Пайд Пайпър бе изпратил на Клинт по Лукас. При последното си връщане в къщата се сети да прибере и касетите с гласа на Пайд Пайпър, както и шофьорската книжка, открадната от жената, чието дете бе гледала миналата година.

След това надраска набързо една бележка на Клинт.

„Не се тревожи. Ще ти се обадя утре. Наложи се да гледам едно дете.“

Тя кара три и половина часа право към Кейп Код и мотел „Хаянис“, където бе отсядала преди много години, при идването си тук през уикенда заедно с едно момче. Кейп Код й бе харесал толкова много, че си бе намерила работа за през лятото в Сийгал Марина в Харуич.

— Винаги имах резервен план за измъкване, в случай че ченгетата опандизеха Клинт по време на някоя от акциите им с Лукас — обясни с кикотене тя.

Но след това видя, че Кати отново е заспала, намръщи се и разтърси момиченцето за раменете.

— Хей, малката! Слушай ме, когато ти говоря! Може да научиш нещо полезно!

Очите на Кати останаха затворени.

Сигурно й бе дала прекалено много от лекарството за кашлица, предположи Анджи. Щом то караше Клинт на сън, когато го пиеше миналата година, какво оставаше за малката. Направо щеше да я нокаутира.

Отиде до плота и намери в каната още малко кафе. Ох, колко беше гладна, помисли си Анджи. Можеше да хапне прилично, но как да влачи в кръчмата едно полузаспало дете без палто в хладната вечер. Може би просто трябваше да я заключи в стаята и да си вземе нещо за хапване, а после да отиде до магазина и да купи някакви дрехи. Ще остави куфарите под леглото и ще сложи табелката „Не ме безпокойте“ на вратата. Защо да не даде на хлапето още малко сироп за кашлица — тогава тя наистина ще заспи.

Анджи почувства, че доброто й настроение се изпарява. Когато бе гладна, винаги ставаше раздразнителна и избухлива.

Регистрираха се в мотела малко след полунощ. Тя едва държеше очите си отворени и като сложи детето в леглото, се тръшна до него. Заспа моментално, но се събуди преди зазоряване, защото малкото изчадие започна да кашля и да плаче.

Така и не можа да се наспи, ядосваше се Анджи. Само подремна малко и сега не се чувстваше достатъчно бодра и съобразителна. Но пък се прояви като умна, щом се сети да вземе онази шофьорска книжка. Официално тук бе регистрирана като Линда Хейгън.

Миналата година гледаше детето на Линда и един ден жената се върна разстроена вкъщи. Оплака се, че е загубила портфейла си в ресторанта. Когато на другия ден заведе детето на Хейгън на рожден ден, Анджи използва семейната кола. И забеляза портфейла, плъзнал се между седалките.

Извади го, намери в него двеста долара в брой, но по-важното бе шофьорската книжка. Госпожа Хейгън, разбира се, веднага бе анулирала кредитните си карти, но шофьорската книжка беше безценна находка.

И двете имаха тесни лица и тъмни коси, мислеше си Анджи. На снимката госпожа Хейгън носеше очила, така че не беше лоша идеята да си сложи тъмни очила. Човек трябваше да се вгледа много внимателно в снимката, за да открие, че жената не е същата. Тук се бе регистрирала като Линда Хейгън и засега бе в безопасност, освен ако федералните не започнеха да издирват микробуса. Но това можеше да се случи само ако са хванали Клинт. Тогава можеше да се качи на самолет със снимката и документите на Линда.

Анджи предполагаше, че ако бъде заловен, Клинт вероятно щеше да каже на ченгетата, че тя е на път за Флорида, защото така си мислеше. Може би най-умното бе да се отърве от микробуса и да си купи кола на старо.

Тогава можеше да отиде където си поиска, без никой да може да я спре. Щеше да изостави буса на някое сметище. Като му свали номерата, никой няма да успее да го проследи.

Реши да се свърже с Клинт и след като се увери, че под краката му не пари, да му съобщи къде се намира, за да дойде при нея. Или пък да не му казва. Най-умно е да си мълчи засега. Но понеже бе обещала да се обади тази сутрин, май щеше да е по-добре да му позвъни.

Взе един от предплатените телефони и набра номера на Клинт. Той вдигна веднага, още на първото позвъняване.

— Къде си, по дяволите? — развика се разярено.

— Скъпи, трябваше да тръгна набързо. Взех и парите, не се тревожи. Притесних се случайно федералните да не направят обиск при теб. Представи си какво би могло да стане, ако ме заварят там с детето и парите? Сега ме слушай. Отърви се от кошарката! Каза ли на Гас, че напускаш?

— Да, да. Споменах му, че са ми предложили работа в Орландо.

— Браво! Пусни молбата още днес. Ако този нахалник Гас, дето си пъха носа навсякъде, дойде отново, кажи му, че майката на детето, което гледам, ме е помолила да го заведа в Уисконсин. Баща й е починал и тя иска да остане известно време, за да помогне на майка си. Ние с теб ще се срещнем във Флорида.

— Не ме обърквай, Анджи!

— Не те обърквам. Ако федералните дойдат да те разпитват, ти си чист. Излъгах Гас, че в сряда вечерта си ходил да търсиш нова кола в Уонкърс. Кажи му, че си продал буса, а сетне вземи кола под наем.

— И как да го направя? Не си ми оставила нито стотинка! — оплака се тъжно той. — Взела си дори петстотинте долара, които бях оставил на скрина.

— Някои от тях бяха с последователни номера. Просто те предпазих. Изтегли пари от кредитната карта. Нищо че няма покритие. След две седмици ще изчезнем от лицето на земята. Сега отивам да ям. Гладна съм като вълк. Отивам да ям. Хайде, чао!

Тя рязко затвори, върна се до леглото и погледна Кати. „Дали спеше, или само се преструваше?“ — помисли си подозрително Анджи. Станала е толкова гадна, същата като сестра си. Колкото и добра да беше с нея, хлапачката я пренебрегваше.

Сиропът за кашлица бе до леглото. Анджи отвинти капачката и напълни една супена лъжица. Накара Кати да отвори уста и изсипа течността в нея.

— Сега го глътни — нареди.

Заспалото дете преглътна по рефлекс по-голямата част от сиропа. Няколко капки обаче попаднаха в трахеята, то се задави, закашля се и започна да плаче. Анджи я притисна обратно към възглавницата.

— О, господи! Писна ми от теб! Я млъквай! — процеди през стиснати зъби тя.

Кати затвори очи и дръпна одеялото върху лицето си, като се обърна настрани, опитвайки се да сподави хлиповете си. Внезапно видя Кели да седи в църквата до мама и татко. Не посмя да проговори на глас, но започна да мърда устничките си, докато Анджи я връзваше към леглото.

На първия ред в църквата „Света Дева Мария“ в Риджфийлд Маргарет и Стийл държаха ръцете на Кели, докато коленичеха на литургията. Зад тях доктор Силвия Харис преглъщаше сълзите си, заслушана в молитвата, която произнасяше монсеньор Ромни:

„Отче наш, Ти, на когото не е чужда човешката мъка,

Ти знаеш товара на скръбта,

която ни причинява загубата на това дете.

Скърбим за това, че е напуснало земния живот,

но ни дай утеха със знанието,

че Катрин Ан сега живее в Твоите обятия.“

Кели дръпна ръката на Маргарет.

— Мамо! — изрече, а гласът й беше висок и ясен за пръв път откакто се бе върнала вкъщи. — Кати е много уплашена. Страхува се от жената и плаче за теб. Иска да я прибереш у дома. Веднага!