Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (85)

85

— Била е там — плачеше Маргарет, а Стийл я държеше в силната си прегръдка. — Видях кошарката, в която са държали децата. Матракът миришеше на „Викс“, също като пижамката на Кели, когато я върнаха. През цялото време децата са били толкова близо до нас, Стийл! Съвсем близо. Жената, купила дрешките онази вечер, е същата, която сега държи Кати. Детето е болно. Болно е! Кати е много болна!

Кен Линч, полицай новобранец от полицията в Данбъри, закара Маргарет у тях и с изненада видя, че кварталът отново гъмжи от коли на медиите. Хванал я под ръка, той бързо отведе жената в къщата. Съпругът й побърза да я прегърне и утеши. Чувствайки се безполезен, младият полицай влезе в дневната, където се огледа.

Сигурно тук бавачката е говорила по телефона, преди едната от близначките да се разплаче, помисли си той. Очите му поглъщаха всички детайли, така че да може да ги опише на жена си, и тогава видя куклите в центъра на стаята. Две еднакви кукли, покрити с едно и също одеяло, ръчичките им се докосваха. Една кукленска масичка със столчета пред камината бе подредена за чай. Край масичката седяха две еднакви мечета и се гледаха.

— Мамо, мамо!

Кен чу развълнуван вик от горния етаж, сетне бързи стъпки се затичаха по стълбата. Малкото момиченце се хвърли в прегръдката на майка си. Чувствайки се неудобно, като воайор, той се трогна от болката на майката, която прегръщаше дъщеричката си.

А това сигурно е детската лекарка, реши полицаят, когато една по-възрастна жена с посребрена коса бързо слезе по стълбите.

Маргарет остави Кели на пода и клекна до нея, с ръце върху раменцата й.

— Кели — каза тихо тя. — Говори ли отново с Кати?

Момиченцето кимна.

— Тя иска да си дойде вкъщи.

— Знам, скъпа, знам, че иска. И аз също искам, както и ти. Знаеш ли къде е сега? Тя каза ли ти?

— Да, мамо. Казах го на татко. И на доктор Силвия. Сега казвам и на теб: Кати е в стария Кейп Код.

Маргарет въздъхна и поклати глава.

— О, скъпа, когато тази сутрин дойде в леглото ми, аз говорих за Кейп Код. Ето как си чула това име. Кати сигурно ти е казала някое друго място. Можеш ли да я попиташ сега?

— Сега Кати е дълбоко заспала. — С обидено изражение Кели се обърна и мина покрай полицай Линч, та да седне на пода при куклите. Докато Линч я гледаше зяпнал, малката каза: — Все пак ти си в стария Кейп Код.

Колкото и да се напрягаше да чуе още нещо, младият полицай не можа да разбере нито дума от несвързаните безсмислици, които момиченцето шептеше.