Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (3)

3

В осем часа иззвъня специалният мобилен телефон. Клинт веднага го вдигна.

— Ало, сър — рече той.

— Обажда се Пайд Пайпър^[1].

Мъжът, който и да беше той, се опитваше да промени гласа си, установи Клинт, докато се отдалечаваше през малката всекидневна възможно най-далеч от Анджи, която продължаваше да пее на близначките. За бога! Децата би трябвало вече да са заспали, помисли си ядосано той. Млъкни и престани да пееш, глупачке такава!

— Какъв е този шум? — попита остро Пайд Пайпър.

— Приятелката ми пее на децата.

Клинт знаеше, че трябва да му съобщи информацията, от която човекът се интересуваше. А именно, че той и Лукас бяха успели.

— Не мога да се свържа с Бърт.

— Той ми каза да ви предам, че ще става в пет сутринта, трябва да е на летище „Кенеди“. Затова си отиде вкъщи да поспи малко и е изключил телефона си. Надявам се, че…

— Хари, включи си телевизора! — прекъсна го Пайд Пайпър. — Предават извънредни новини за отвличане. Ще се обадя пак на сутринта.

Клинт грабна дистанционното и включи телевизора, сетне видя как на екрана се появи къщата на Олд Ууд Роуд. Макар че нощта беше облачна, лампата на верандата разкриваше белещата се боя и увисналите капаци на прозорците. Беше очевидно за зрителите, че къщата не е в блестящо състояние. Жълтите ленти за обозначаване на местопрестъпление, които държаха представителите на пресата и зяпачите далеч, се простираха чак до пътя.

— Новите собственици Стивън и Маргарет Фроли са се пренесли тук само преди няколко месеца — говореше репортерът от екрана. — Съседите очаквали къщата да бъде съборена, но вместо това научили, че семейство Фроли възнамеряват постепенно да я възстановят. Днес следобед някои от съседските деца са присъствали на рождения ден на изчезналите близначки. Имаме картина от празненството, състояло се само преди няколко часа.

Телевизионният екран неочаквано се запълни с лицата на две абсолютно еднакви момиченца. Очите им бяха широко отворени и пълни с радост и вълнение при вида на тортата за рождения им ден. От всяка страна имаше по три свещи. А в средата една по-голяма.

— Един съсед ни обясни, че централната свещ е „свещта за здравето и на двете“^[2]. Близначките били толкова еднакви, та майка им се шегувала, че ще бъде чиста загуба да поставя още една свещ за тази цел.

Клинт превключи каналите. Навсякъде показваха различни снимки на близначките в сини кадифени роклички. Те се държаха за ръце.

— Клинт, виж колко са сладки! Направо са красавици.

— Никога не трябва да употребяваме истинските си имена пред децата. След няколко дни ще ги върнем на родителите им и ще си вземем мангизите.

— Клинт, може би бихме могли… — Анджи спря насред думата. Знаеше, че той ще се ядоса, ако му предложи да задържат поне едно от близначетата.

„Но аз ще го направя — обеща си тайно. — Знам как. Лукас само си мисли, че е много умен. Но не е чак толкова, колкото съм аз.“