Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (16)

16

В пет следобед съседът на Франклин Бейли, пенсионираният съдия Бенедикт Силван, почука на вратата му. Когато Бейли отвори, Силван, останал без дъх, изстреля почти като скоропоговорка:

— Франклин, бързо! Някой току-що ми се обади. Мисля, че е похитителят. Ще позвъни отново след три минути. Каза, че имал инструкции за теб.

— Сигурно се досеща, че моят телефон се подслушва — рече Бейли. — Затова звъни у вас.

Двамата мъже прекосиха тичешком поляната, която разделяше къщите им. Тъкмо отваряха външната врата, когато телефонът в кабинета на съдията започна да звъни. Силван мина напред и го грабна. Като с труд си пое дъх, едва успя да каже: „Франклин Бейли е тук, при мен“ и му подаде слушалката.

Човекът, който се обаждаше, се представи като Пайд Пайпър. Инструкциите му бяха кратки и ясни: до десет сутринта на другия ден от компанията да са готови да прехвърлят седем милиона долара в една сметка отвъд океана. Оставащият един милион да бъде приготвен за предаване в брой. Парите трябваше да бъдат в употребявани петдесет и двадесетдоларови банкноти, а серийните им номера не трябваше да са последователни.

— След като бъде извършен трансферът, ще бъдат дадени и инструкциите за предаването на парите в брой.

Бейли трескаво си водеше записки.

— Трябва да получим доказателство, че момиченцата са живи — рече накрая той, гласът му беше напрегнат и леко трепереше.

— Сега затворете. След минута ще чуете гласовете на двете малки момиченца в синьо.

Двамата мъже се спогледаха, когато Бейли върна слушалката върху вилката. След минута телефонът отново иззвъня. Когато го вдигна, Бейли чу детско гласче да казва:

— Здравейте, господин Бейли. Видяхме ви тази сутрин по телевизията заедно с мама и татко.

После друго гласче прошепна:

— Здравейте, господин…

Думите бяха прекъснати от дълбока лаеща кашлица, която продължи да отеква в ушите на Бейли дълго след като линията бе прекъсната.