Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (15)

15

Робинсън Гейзлър щеше да застане до Маргарет и Стийл Фроли и да направи изявление за медиите в десет сутринта във вторник. Никой от другите директори не се престраши да се присъедини към него и да присъства на това събитие. Един от тях му обясни причината.

— Гласувах да платим откупа, но имам три деца. Не искам да внуша на някого идеята да ги отвлече.

Маргарет не успя да мигне цяла нощ и стана в шест. Взе си душ и остана дълго време под горещата, вдигаща пара вода, подложила лице под струята, за да почувства топлата й ласка по кожата, в няма молба тя да премахне студа и леда, сковали тялото й. Увита в хавлията на Стийл, тя се върна в леглото. Съпругът й беше станал и излязъл да тича, явно през задния вход, за да избегне медиите. Маргарет неочаквано се почувства изтощена от безсънната нощ и усети как очите й се затварят.

Когато Стийл я събуди и й донесе табла с кафе, препечена филийка и портокалов сок, беше станало девет.

— Господин Гейзлър току-що пристигна — съобщи й той. — Най-добре се облечи, скъпа. Толкова се радвам, че си поспала малко. Когато настъпи време да застанем пред камерите, ще дойда да те взема.

Маргарет се насили да изпие портокаловия сок и гризна малко от филийката. След това отпи от кафето, стана от леглото и започна да се облича. Взе черните джинси, и изведнъж замръзна. Само преди седмица бе отишла да купи рокличките за рождения ден на близначките в търговския център на шосе 7. Бе се отбила и в спортния отдел и си избра нов екип за тичане, червен, защото момичетата обичаха стария й червен анцуг. Може би похитителят им позволява да гледат телевизия. Значи има вероятност след по-малко от половин час те да я видят.

— Харесвам червено, много щастлив цвят е — беше й казала Кели с тържествен тон.

Ще облече червено заради тях, реши Маргарет и извади новия екип от гардероба. Облече се бързо, а мисълта й се насочи към казаното от Стийл. След предаването трябваше да се подложат на детектор на лъжата. Как бе възможно дори да помислят, че Стийл и тя биха могли да имат нещо общо с това престъпление? — учуди се възмутено.

След като завърза връзките на маратонките си, Маргарет оправи леглото, после седна на края му, сплете ръце и наведе глава.

„Мили Боже, моля те, позволи на децата ми да се приберат вкъщи невредими. Моля те. Моля те, Господи!“

Не усети, че Стийл е влязъл в стаята, докато той не попита:

— Добре ли си, скъпа?

Приближи до нея, обхвана лицето й с длани и я целуна. Сетне погали с пръсти раменете й и ги зарови в косите й.

Маргарет знаеше, че съпругът й е на края на силите си още преди да научат, че откупът ще бъде платен. Смяташе, че спи през нощта, но по едно време той тихо проговори:

— Мардж, едната причина ФБР да иска да се подложим на детектора на лъжата е брат ми. Досещам се какво си мислят агентите. Пътуването на Ричи в петък за Северна Каролина, за да види мама, сигурно им изглежда като опит да си създаде алиби. Той не е ходил при нея от години. А другата съм аз. В мига, в който казах, че съм се надявал компанията да изяви желание да плати откупа, осъзнах, че ме заподозряха. Но това му е работата на Карлсън. Да подозира всички. Всъщност и аз искам да подозира всички.

Работата на Карлсън е да намери децата ми, мислеше си Маргарет, докато слизаше заедно със Стийл по стълбите. Долу ги чакаше Робинсън Гейзлър.

— Толкова съм признателна на вас и на вашата фирма — благодари му прочувствено тя.

Стийл отвори вратата и хвана ръката й, тъй като камерите и светкавиците моментално ги заслепиха.

Заедно с Гейзлър те отидоха до масата и столовете, подредени за интервюто. Маргарет се зарадва, че Франклин Бейли също присъства. Беше го срещнала за пръв път в пощата, когато купуваше марки. Кели бе хукнала през вратата навън и той я бе сграбчил точно преди да изтича на оживената улица.

През нощта дъждът беше спрял. Късната мартенска утрин миришеше на пролет. Маргарет гледаше с празен поглед събралите се репортери, полицаите, които държаха надалеч зяпачите, редицата от микробуси и коли, паркирани по улицата. Беше чувала, че умиращите понякога имали чувството, сякаш летят и наблюдават отгоре събитието, в чийто център са самите те. Същото изпитваше и тя в момента. Чуваше как Робинсън Гейзлър обявява, че компанията ще плати откупа, и как Стийл настоява преди предаването на парите да получат доказателства, че момиченцата са все още живи. После как Франклин Бейли предлага услугите си като лице за контакт и бавно диктува телефонния си номер.

— Госпожо Фроли, сега, когато знаете, че искането на похитителите ще бъде изпълнено, какви са най-големите ви страхове? — попита я някой.

Що за глупав въпрос, помисли си Маргарет, преди да отговори.

— Разбира се, най-големият ми страх е нещо да не се обърка във времето между плащането на откупа и връщането на децата. Колкото по-голям е интервалът между тях, толкова шансът да се случи нещо непредвидено нараства. Мисля, че Кати е настинала. Тя бързо развива бронхит. Когато бе съвсем мъничка, за малко да я изгубим. — Загледа се втренчено в камерата. — Моля ви, много ви моля, ако детето е болно, заведете го на лекар или поне купете лекарства. Момиченцата бяха само по пижамки, когато сте ги взели.

Гласът й се пречупи. Нямаше намерение да казва това, помисли си тя. Защо го каза? Сигурно имаше причина, но не си я спомняше. Беше нещо, свързано с пижамките.

Господин Гейзлър, Стийл и Франклин Бейли отговаряха на въпросите. Толкова много въпроси. Момиченцата вероятно ги гледаха. Трябваше да им каже нещо, помисли си Маргарет и неочаквано прекъсна репортера.

— Кели, обичам те! Кати, обичам те! Обещавам, че много скоро ще се върнете у дома.

Когато камерите отново се насочиха към нея, Маргарет притихна, като с усилие удържа думите, които напираха да излязат и почти щяха да се изплъзнат от устата й: „Трябва да направя някаква връзка! Трябва да си спомня нещо!“.