Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Two Little Girls in Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Две малки момиченца в синьо

ИК „Бард“, София, 2006

Американска. Първо издание

ISBN: 954-585-745-5

История

  1. — Добавяне

109

— Близнаците Фроли са в болницата в Кейп Код — обяви говорителят по Канал 5. — Състоянието на Кати е изключително критично. Трупът на единия похитител — жена на име Анджи Еймс, е открит в потъналия бус в пристанището на Харуич. Нейният съучастник Клинт Даунс, в чийто дом в Данбъри, Кънектикът, са били държани близнаците, е в ареста в Хаянис. Мъжът, за когото се смята, че е замислил отвличането на децата, така нареченият Пайд Пайпър, все още е на свобода.

„Не казват, че съм в Кейп — помисли си обезумял от тревога Пайд Пайпър, докато седеше в залата за излитащи на летището в Чатам и гледаше последните новини по телевизията. — Това означава, че Клинт все още не ме е описал. Аз съм неговият коз. Ще ме предаде срещу по-лека присъда.“

Трябваше вече да се е измъкнал от страната. Но заради проклетия проливен дъжд и гъстата мъгла временно бяха спрели всички полети. Неговият пилот го успокои, че забавянето няма да е много голямо.

Защо се паникьоса и измисли тази щура идея с отвличането на децата? — запита се той. Защото се бе уплашил. Страхуваше се, че Милисент го е следила и е открила, че я е мамил с други жени. А ако тя го изхвърлеше, щеше да остане без работа и без пукната пара. Предприе тази авантюра, защото мислеше, че може да вярва и да разчита на Лукас. Имаше начини да му затвори устата. Той никога нямаше да го предаде, без значение колко щеше да му предложи някой друг. И в края на краищата наистина не го беше предал. Клинт си нямаше и представа кой всъщност е Пайд Пайпър.

За какъв дявол бе дошъл в Кейп Код! Можеше вече да е далеч оттук, извън страната, да се радва на милионите си. Имаше паспорт. Защо не наеме самолет да го закара на Малдивите? Там няма споразумение за екстрадиция.

Вратата на чакалнята се отвори и двама мъже нахлуха през нея. Единият мина зад него и му нареди да стане с прострени напред ръце.

— ФБР, господин Станфорд — рече другият. — Каква изненада. Какво ви води тази вечер в Кейп Код?

Грег Станфорд го погледна право в очите.

— Посетих една приятелка, млада дама. Въпросът е от лично естество и не е ваша работа.

— Случайно името й да е Анджи?

— Какви ги говорите? — попита сърдито Станфорд. — Това е оскърбително!

— Знаете точно за какво говорим — отвърна агентът. — Няма да вземете самолета тази вечер, господин Станфорд. Или може би предпочитате да ви наричаме Пайд Пайпър?