Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (66)

66

— Все още не мога да повярвам, че Кели действително влиза във връзка със сестра си — рече Тони Риалто, преди с капитан Гънтър да си тръгнат от къщата на семейство Фроли в три часа следобед. — Но си мисля, че би могла да ни каже нещо за хората, при които е била, да ни опише къде са ги държали. Изобщо някаква информация, която да ни помогне. Ето защо, без значение дали е будна или заспала, при нея трябва да има човек, за да чуе всяка нейна дума и да й задава въпроси, ако каже нещо, свързано с отвличането.

— Приехте ли най-после, че Кати може да е жива? — настоя Маргарет.

— Госпожо Фроли, от този момент на разследването започваме да работим не върху вероятността, а върху предпоставката, че Кати е жива. Но не желая това да стане известно на медиите и обществото. Нашето единствено предимство в момента е, че похитителят вярва, че ние я смятаме за мъртва.

След като те си отидоха, Кели се отпусна на пода близо до куклите си и задряма. Стийл мушна възглавница под главата й и я зави, а Маргарет седна със скръстени крака до нея.

— Понякога двете с Кати си говорят в съня си — обясни доктор Харис на Уолтър Карлсън.

Двамата все още седяха край масата в трапезарията.

— Доктор Харис — поде тихо Карлсън. — Аз съм скептик по принцип, но поведението на Кели безспорно ни разтърси. Питах ви и преди, но сега ще задам въпроса по различен начин. Виждам, че вярвате в способността на момиченцата да поддържат контакт. Но няма ли вероятност думите и действията на Кели просто да са нейната възстановка на случилото се?

— Кели имаше синини по ръката си. Това установихме в болницата — отговори доктор Харис. — Казах ви, че най-вероятно са резултат на злобно, силно ощипване, а моят опит с малтретирани деца ми подсказа, че този подход е присъщ на жена. Вчера следобед Кели започна да пищи. Стийл си помисли, че се е ударила в масата в коридора. Маргарет обаче позна, че реагира на болката, която Кати изпитва в момента. Тогава хукна да търси продавачката в магазина. Господин Карлсън, в момента на ръката на Кели има нова грозна синина, за която се кълна, че също е от ощипване, но не тя, а Кати го е получила вчера. Приемете или отхвърлете това твърдение.

Благодарение на своите шведски предци, а също и на обучението във ФБР Уолтър Карлсън умееше да сдържа емоциите си.

— Ако сте права… — започна той.

— Аз съм права, господин Карлсън.

— … то тогава Кати е в ръцете на жена, склонна към насилие.

— И аз съм на това мнение. Но още повече ме безпокои фактът, че тя е много болна. Нали видяхте какво направи Кели с куклата на сестра си. Отнесе се с нея все едно има температура — сложи мокра кърпа върху челото й. Маргарет прави понякога така, когато някое от момиченцата изгаря от треска.

— Някое от тях? Искате да кажете, че не боледуват едновременно?

— Е, те все пак са две отделни същества. И за да продължа по темата, трябва да ви осведомя, че снощи Кели често кашляше, но тя не е настинала. Няма физиологична причина за кашлицата й, просто се идентифицира с Кати и се държи като нея. И аз много се страхувам, че Кати е сериозно болна.

— Докторе…

Те погледнаха Маргарет, която влезе в стаята.

— Кели ли каза нещо? — попитаха едновременно.

— Не, но ви моля да останете при нея със Стийл. Агент Карлсън, искам да кажа, Уолтър, ще ме закарате ли до магазина, откъдето купих рокличките на момиченцата? Думите на продавачката не ми излизат от главата, непрекъснато мисля и мисля. Вчера се държах почти като луда, защото знаех, че някой измъчва Кати. Но трябваше да говоря с продавачката. Тя със сигурност е усетила нещо нередно в поведението на жената, която е купила дрешки за близнаци малко преди мен. Вчера момичето имаше свободен ден и не бе на работа, но ако не я намеря и днес, ала вие сте с мен, не ще посмеят да ми откажат нейния телефонен номер и адреса.

Карлсън стана. Познаваше изражението върху лицето на Маргарет. То бе като на фанатик самоубиец, решен да изпълни мисията си.

— Да вървим — каза той. — Няма значение къде ще бъде продавачката. Ще я намерим и ще говорим с нея, очи в очи.