Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (14)

14

В понеделник вечерта в девет и петнадесет Лукас седеше в апартамента си над стария железарски магазин на Мейн стрийт в Данбъри и гледаше телевизия, когато новините бяха прекъснати от извънредно съобщение. Компанията Си Еф Джи Уай се бе съгласила да изплати откупа за близначките на семейство Фроли. Миг по-късно специалният му мобилен телефон иззвъня. Лукас включи записващото устройство към него, което бе купил на път за вкъщи от летището.

— Започва се — прошепна дрезгавият преправен глас.

Да ти го начукам, саркастично си помисли Лукас. Полицията разполагаше със супермодерни устройства и обучен персонал, така че не представляваше проблем да се идентифицира гласът. И ако станеше нещо непредвидено, Лукас имаше скрит коз — щеше да помогне да открият кой е Пайд Пайпър. Можеше да му го обещае.

— Видях съобщението — отвърна той.

— Преди час се обадих на Хари — продължи Пайд Пайпър. — Чух едно от децата да плаче. Ти ходи ли там?

— Бях снощи. Увериха ме, че са добре.

— Мона грижи ли се за тях? Не искам издънки.

Тук обаче Лукас не успя да се сдържи.

— Тази проклета тъпачка толкова присърце е взела грижите за тях, че дори им е купила дрешки.

Този път гласът прозвуча с естествения си тембър.

— Откъде?

— Не знам.

— Да не възнамерява да ги облече с новите дрехи, когато ги подхвърлим обратно? Ченгетата лесно ще проследят откъде са купени дрешките и току-виж някоя касиерка се сети: „Ами да, спомням си жената, която купи дрешки за тригодишни деца“.

На Лукас му хареса, че Пайд Пайпър се ядоса и развълнува. Значи не беше чак толкова хладнокръвен, и него го разяждаше страх. Нещата наистина можеше да се объркат. Знаеше това. И трябваше да сподели своето безпокойство.

— Казах на Хари да не й позволява да излиза от къщи — съобщи той.

— До четиридесет и осем часа всичко ще е приключило — успокои го Пайд Пайпър. — Утре ще осъществя контакт с тях и ще дам инструкции за парите. В сряда ще си ги приберем. Тогава ще ти кажа къде да оставите децата още същата нощ. Трябва да бъдат облечени с дрехите, с които са били, когато ги отвлякохте. Ти отговаряш за това!

Връзката прекъсна.

Лукас натисна бутона „стоп“ на записващото устройство. „Седем милиона за теб, по половин за мен и Клинт — помисли си той. — Тази подялба хич не е честна, господин Пайд Пайпър. И никак не ми харесва.“