Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (58)

58

Специален агент Конър Райън бе свикал съвещание в кабинета си в Ню Хейвън в единадесет часа в събота. Твърдо решени да заловят похитителите, той, агентите Карлсън и Риалто, и Джед Гънтър — капитан от щатската полиция на Кънектикът, седяха около конферентната маса и обсъждаха докъде бяха стигнали с разследването.

— Лукас Ул, както се е наричал, може и да се е самоубил. Физически е възможно, макар че повечето хора не го правят по този начин. Типичните самоубийци поставят пистолета в устата или до слепоочието си и дърпат спусъка. Вижте тези снимки — започна Райън.

Той подаде снимките от аутопсията на Лукас Ул на останалите мъже.

— Съдейки по ъгъла, под който е влязъл куршумът, може категорично да се докаже, че когато е стрелял, е държал оръжието над главата си. Доста странно положение. От друга страна, имаме предсмъртно писмо — продължи той. — Върху него наистина има негови отпечатъци, но не навсякъде. Сякаш е навил листа хартия в пишещата машина и сетне го е развил, след като е написал признанието си. Освен ако, разбира се, не е носел ръкавици, когато е печатал бележката.

Той я подаде на Карлсън.

— Хайде да възстановим събитията — предложи Райън. — Знаем, че поне двама души са замесени. Единият е бил Лукас Ул. В нощта на отвличането детегледачката е тръгнала към спалнята на децата, защото е чула едното от тях да плаче. Докато е била в тъмния коридор, е била сграбчена отзад. Уверена е, че когато да я нападнали, в стаята на децата е имало още някой. Същевременно знаем, че двама мъже са взели откупа.

— Мислиш ли, че единият от тях е бил Пайд Пайпър? — попита Гънтър.

— По-скоро допускам, че Пайд Пайпър е третият човек, който не е участвал пряко в отвличането, но това е само предположение.

— А според мен е замесен и още един — намеси се Уолтър Карлсън. — Жена. Когато Кели се прибра вкъщи, тя е казала в съня си две имена — Мона и Хари. Баща й е бил до нея и ги е чул. Семейство Фроли не познават хора с подобни имена. В такъв случай Хари може да е името на единия похитител, а Мона вероятно е жената, която е гледала децата.

— Значи търсим поне двама, а може и би трима души, освен Лукас Ул: вторият похитител е мъж, чието име може би е Хари, а третият е жена, която може би се казва Мона. Ако никой от тези трима не е Пайд Пайпър, значи има още един, четвърти човек — обобщи Райън.

Лекото кимване на останалите мъже потвърди, че са съгласни с разсъжденията му.

— А сега да се насочим към хората, които ни интересуват — продължи той. — Дотук имаме четирима заподозрени. Първо, братът на Стийл — Ричард Мейсън, който му завижда заради успехите и донякъде заради Маргарет. Същевременно познава Франклин Бейли. Излъга, че е ходил във Вегас. Следва самият Бейли. Трети по ред е Норман Бонд от Си Еф Джи Уай, който е наел на работа Стийл. Живял е в Риджфийлд и животът му преди е бил доста сходен с живота на Стийл, на няколко пъти е изпадал в нервни кризи и нарече своята изчезнала бивша съпруга „моята покойна жена, мир на праха й“.

Райън стисна устни.

— И накрая, Грег Станфорд, който твърди, че енергично се е противопоставял на плащането на откупа, вероятно има семейни проблеми с богатата си жена и по някое време е използвал услугите на Лукас Ул като личен шофьор. Когато приключим с разпитите на тези четиримата — Мейсън, Бейли, Бонд и Станфорд, ще знаем кога са казали истината и каква е тя. Не се съмнявам в това. Но то не означава, че няма и други замесени.

— Нашите момчета са на мнение, че поне един от похитителите е познавал отлично къщата на Фроли и е знаел пътя — каза Гънтър. — Проверявахме всички агенции за недвижими имоти и брокери по продажбите, за да установим наличието на връзка. Говорих с патрулния полицай от Ню Йорк, който пръв е стигнал до Кели. Каза ми някои интересни неща. Кели е била облечена с пижамката, за която знаем, че е носила в нощта на отвличането, но тя е била съвсем чиста. Не познавам нито едно тригодишно дете, което може да носи едни и същи дрешки пет дни, без те да изглеждат сякаш не ги е сваляло пет години. Това означава, че някой е преобличал детето с други дрехи, прал е и сушил тази пижамка поне няколко пъти. За мен това е доказателство, че има замесена и жена.

— И аз съм на същото мнение — съгласи се Карлсън. — Другият въпрос е дали Лукас е закарал Кели на паркинга с крадената кола? Къде са били другите похитители? Не е ли разумно да предположим, че са били в неведение за намерението му да се самоубие и са го следвали до паркинга с идеята да оставят Кели, а може би и Кати в крадената кола и да приберат Лукас в своята? Спомнете си, че Пайд Пайпър в разговора си с монсеньор Ромни е казал: „И двете момиченца се невредими“. Защо би лъгал, ако е знаел, че Кати е мъртва. За него сигурно е било истински шок да узнае за смъртта й.

— Според мен Кати е мъртва и смъртта й е настъпила точно както описва Лукас. Станало е случайно. Вярвам, че наистина е погребал тялото й в океана. Механикът го е видял да внася голям и тежък кашон в самолета, а шофьорът от кетъринговата служба на летището пък го е забелязал да слиза от машината час по-късно без кашона. Всички знаем, че професионалните похитители не нараняват своите жертви, особено ако са деца. Мисля, че нещата са се развили по следния начин: Лукас случайно е убил Кати и е преживял дълбоко това нещастие. Това е разтревожило останалите съучастници. Последвали са го на паркинга и един от тях го е убил, за да не се разприказва, когато се напие. Трябва да се опитаме да разберем от Кели какво се е случило. Какво знае тя. В болницата почти не продума, а и след като се върна вкъщи, предпочита да мълчи. Но в четвъртък вечер е произнесла имената Мона и Хари в съня си. Може би ще успеем да я накараме да ни каже какво се е случило по време на престоя им при похитителите. Смятам да получа от родителите й разрешение да я разпита психиатър.

— Как е Маргарет Фроли? — попита Райън. — Тони, ти говори ли със съпруга й днес?

— Поговорихме снощи, след като ченгетата я намериха и заведоха у тях. Каза ми, че била в шок, лекарката, която е педиатър на близначките, й дала силно успокоително. Маргарет очевидно не помни къде е ходила. Дори не си спомня, че е отишла в магазина, откъдето е купила рокличките за рождения ден на момиченцата.

— Защо е ходила в магазина?

— Тази сутрин говорих с управителката. Маргарет не била на себе си вчера. Искала да се види с продавачката, която й продала рокличките, а когато управителката отказала да й даде мобилния телефон на момичето, тя изпаднала в ярост и побягнала. Само господ знае какво си е мислела. Според съпруга й упорито настоявала, че новата синина на ръчичката на Кели била причинена от нещо, което се е случило на Кати, и че Кели изпитва същото, което и Кати в момента.

— Ти вярваш ли в тези глупости, Тони? — Райън съвсем ясно показваше своя скептицизъм.

— Не, разбира се. Има си хас. Нито за миг не допускам, че Кели е във връзка с Кати и си говори с нея, но тя трябва да започне да говори с нас. И колкото по-скоро го направи, толкоз по-добре.