Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Two Little Girls in Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Две малки момиченца в синьо

ИК „Бард“, София, 2006

Американска. Първо издание

ISBN: 954-585-745-5

История

  1. — Добавяне

12

В залата за конференции на компанията Си Еф Джи Уай на Парк Авеню Робинсън Алън Гейзлър — председател на борда и главен изпълнителен директор, изчака нетърпеливо директорите извън града да потвърдят присъствието си на срещата. Оставането му на високия пост бездруго бе изложено на опасност заради глобата, наложена от Комисията по сигурността, ала позицията, която Гейзлър смяташе да заеме във връзка с нещастието, сполетяло семейство Фроли, можеше да се окаже фатална грешка, която да прелее чашата. Двадесет години в компанията, но само единадесет месеца на върха. Знаеше си, че все още е опетнен от близостта си с предишния изпълнителен директор. Въпросът беше прост. Ако компанията предложеше да плати искания откуп от осем милиона, дали това щеше да се изтълкува като прекрасен, щедър, благороден жест, или (Гейзлър бе сигурен, че някои от директорите точно това си мислеха) щеше да се възприеме като покана към други похитители?

Грег Станфорд — главен финансов директор и шеф на финансовия отдел, поддържаше точно тази позиция.

— Случилото се е голяма трагедия, но ако платим, за да върнат децата на Фроли, какво ще правим, когато жената или детето на друг наш служител бъдат отвлечени? Ние сме световна компания и поне на десетина от местата, където имаме офиси, подобен род действия не са изключение.

Гейзлър знаеше, че поне петима от петнадесетте директори споделяха същата гледна точка. От друга страна, как щеше да изглежда в очите на обществото компания, току-що изплатила глоба от петстотин милиона долара, ако откаже да даде една нищожна част от тези пари, за да спаси живота на две малки момиченца?

Това беше въпросът, който бе намислил да постави ребром на масата.

Ако грешеше и седмица след плащането на парите детето на някой друг служител бъдеше отвлечено, щеше да бъде изгорен на клада, помисли си тъжно той.

На петдесет и шест години, Роб Гейзлър най-накрая бе получил работата, която искаше. Беше дребен, слаб мъж, с фини кости и трябваше да преодолява невероятните предразсъдъци, които светът на бизнеса поставяше пред хората с нисък ръст. Беше успял да се изкачи до върха, защото имаше познания и бе истински финансов гений. Бе показал на всички, че знае как да консолидира и управлява мощта на капитала. Но по пътя нагоре си бе създал безброй врагове и сега поне трима от тях седяха на масата заедно с него.

Последният директор извън града докладва, че се е включил, и автоматично всички очи се обърнаха към Гейзлър.

— Всички знаем защо сме тук, така че да не губим време — започна безцеремонно той. — Аз отлично разбирам настроенията и страховете на някои от вас, че ако предложим да платим искания откуп, ще излезе, че се подчиняваме на волята на похитителите и отстъпваме пред тях.

— Точно по този начин мислят някои от нас, Роб — спокойно го репликира Грег Станфорд. — Тази фирма вече има достатъчно лош имидж. Сътрудничеството с престъпници изобщо няма да бъде разбрано от обществото.

Гейзлър изгледа презрително колегата си, без да крие, че не го харесва. Всъщност на външен вид Станфорд беше истински красавец — телевизионна версия на корпоративен директор. На четиридесет и шест години, висок почти метър и деветдесет, необикновено красив, с пясъчноруса коса, прошарена с изсветлели от слънцето кичури, с перфектни зъби, които блестяха във вечно готовата му като за пред камери усмивка, той беше винаги безупречно облечен, маниерите му бяха очарователни дори когато пронизваше някой приятел в гръб. Бе намерил своя начин да проникне в света на големите корпорации — чрез брак. Неговата трета и настояща съпруга беше наследница на фамилия, притежаваща 10 % от акциите на компанията.

Гейзлър знаеше, че Станфорд силно желае да го измести от поста му. Бе наясно и че ако опонентът му днес успееше да надделее със своята позиция да не се плати откупът, не Станфорд, а той щеше да бъде човекът, когото медиите публично щяха да оплюят, когато компанията публично откажеше да предложи парите.

Той кимна на секретарката да включи телевизора.

— Искам всички да видите този материал — поде Гейзлър. — И се опитайте да се поставите в положението на семейство Фроли.

По негово нареждане медийният отдел бе направил видеофилм, показващ последователността на събитията при отвличането на децата: вътрешността на къщата на семейството, отчаяните молби на родителите по телевизията, обаждането до Кати Курик и последното свързване със Си Би Ес. Лентата свършваше с тънък детски гласец, който казваше: „Искаме вкъщи“, след което, на фона на покъртителния плач на близначките, се чуваше зловещото искане на похитителите.

— Повечето от хората около тази маса са родители — продължи той. — Можем поне да се опитаме да спасим децата. Възможно е да не успеем. Бихме могли да си възстановим парите, но може и да ги загубим. Ала не мога да си представя как някой от вас би могъл да е толкова безсърдечен, че да откаже да гласува да платим откупа.

Главите на присъстващите се извърнаха към Грег Станфорд, за да видят неговата реакция.

— Вие решавате. Който си ляга с кучета, рискува да хване бълхи. Казвам само, че не бива да се съюзяваме с престъпници — обади се Станфорд, забил поглед в масата, пръстите му въртяха един молив.

Норман Бонд беше следващият директор, който трябваше да изкаже мнение.

— Аз съм отговорен за наемането на Стийл Фроли на работа и продължавам да мисля, че направих добър избор. Може би това ми изявление не е пряко свързано със събралата ни дискусия, но Фроли ще работи с нас и в бъдеще. Гласувам за предложението да отпуснем парите за откупа и настоявам вотът да бъде единодушен. Бих искал да напомня на Грег, че преди години Джей Пол Гети[1] отказа да плати откупа за един от своите внуци, но промени решението си, когато по пощата му изпратиха ухото на детето. Момиченцата са в опасност и колкото по-бързо им дадем парите, толкова по-добри са шансовете похитителите да не изпаднат в паника и да не ги наранят.

Тази подкрепа дойде от неочакван източник. Гейзлър и Бонд често кръстосваха шпаги на заседанията на борда. Бонд бе наел Фроли на работа, въпреки че трима други служители на компанията се домогваха до поста. Мястото бе истински трамплин, най-краткият път към висшата администрация. Гейзлър бе предупредил Бонд да предпочете служителите на компанията при избора на кандидати, но Бонд твърдо бе защитил Стийл: „Той е завършил право и е магистър по бизнес администрация — беше му казал. — Умен и солиден. Тежи на мястото си“.

Гейзлър очакваше Бонд, който скоро щеше да навърши петдесет, бе разведен и без деца, да гласува против плащането на откупа, още повече че ако не бе наел бащата, сега компанията нямаше да изпадне в това неловко положение.

— Благодаря ти, Норман — обърна се той към Бонд. — Ако някой все още иска да обсъжда дали е разумно нашата фирма да отговори на отчаяната нужда на свой служител, предлагам да видим видеото още веднъж и да гласуваме.

В осем и четиридесет и пет вотът бе четиринадесет срещу един за плащането на откупа. Гейзлър се вторачи в Станфорд.

— Искам абсолютно мнозинство — рече му с леден глас. — След това, както обикновено, се чувствай свободен някой анонимен източник да прошепне на медиите, че според теб заплащането на парите може да постави децата в по-голяма опасност, вместо да ги спаси. Но докато аз седя в този стол, а ти все още не, настоявам за пълно мнозинство.

Усмивката на Грег Станфорд беше по-скоро подигравателна.

Но той кимна.

— Вотът ще бъде единодушен. А утре сутринта, когато направите снимката за медиите пред онази разнебитена съборетина — къщата на Фроли, мога да се обзаложа кой от борда ще застане до теб пред обективите.

— Ти няма ли да дойдеш? — попита го саркастично Гейзлър.

— Не — отвърна Станфорд и стана. — Ще запазя появата си за пред медиите за някой друг път.

Бележки

[1] Петролен магнат, най-богатият човек на света до смъртта си през 1976 г. Внукът му е отвлечен от италианската мафия през 1973 г. с искане за откуп в размер на 3,4 милиона долара. — Б.пр.