Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Two Little Girls in Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Две малки момиченца в синьо

ИК „Бард“, София, 2006

Американска. Първо издание

ISBN: 954-585-745-5

История

  1. — Добавяне

22

Лайла Джаксън, касиерка в магазина за дрехи с намаление „Абис“ на шосе 7, се превърна в нещо като знаменитост. Тя беше продала сините кадифени роклички на Маргарет Фроли два дни преди отвличането на близначките.

Лайла бе на тридесет и четири, дребна и кипяща от енергия неомъжена млада жена. Наскоро бе напуснала добре платената си работа като секретарка в Манхатън, беше се преместила с овдовялата си майка в Данбъри и се бе хванала на работа в „Абис“. На удивените си приятели обясняваше решението си с думите: „Осъзнах, че мразя да седя зад бюро и най-голямото ми развлечение да е отиването в «Блумингдейл». Обичам дрехите. Харесва ми да ги продавам. Веднага щом събера пари, ще си отворя собствен магазин“.

Междувременно посещаваше бизнес курсове в държавния колеж.

Когато съобщиха новината за отвличането на децата, Лайла веднага разпозна Маргарет и рокличките, които отвлечените близначки носеха на снимката, показана по телевизията.

— Тези роклички аз й ги продадох! Тя е най-милият човек, когото съм срещала — разказваше, останала без дъх, Лайла на разширяващата се група хора, омагьосани от факта, че само няколко дни преди децата да бъдат отвлечени, тя е разговаряла с тяхната майка. — Госпожа Фроли е истинска дама, личи й, че е от класа, по ненатрапващ се и приятен начин. И наистина разбира от качествена стока. Същите тези роклички струват по четиристотин долара през целия сезон в „Бергдорф“, а тук са за четиридесет и два — направо подарък. Горкичката, и тази цена надхвърляше парите, които възнамеряваше да похарчи. Така че й показах много други роклички, но накрая тя се реши и купи тези. Докато плащаше, подхвърли, че се надява да направи хубава снимка на дъщеричките си, преди да са ги изпоцапали с нещо.

Поговорихме си много приятно — спомняше си Лайла, опитвайки се да измъкне още някоя подробност от спомените си. — Казах на госпожа Фроли, че друга дама точно преди нея купи еднакви дрешки за близначета. Но едва ли са били нейни, защото не бе сигурна в размерите. Помоли да й препоръчам нещо. Трябвали й дрешки за горе-долу тригодишни момиченца.

Лайла хвана обедните новини по телевизията в сряда, точно преди да тръгне за работа. Поклати съчувствено глава, докато гледаше как Маргарет и Стийл Фроли прекосяват улицата, за да стигнат до дома на съседа, а няколко минути по-късно тичат към друга къща малко по-надолу по улицата.

— Въпреки че нито семейството, нито ФБР потвърдиха новината, вярваме, че тази сутрин Пайд Пайпър — както се е нарекъл похитителят, — се е обадил във връзка с откупа на телефона на техен съсед — каза говорителят по Си Би Ес.

Лайла гледаше лицето на Маргарет Фроли в едър план, съсипано от болка, под очите й тъмнееха големи кръгове.

— Не открихме Робинсън Гейзлър, изпълнителния директор на компанията, за да разберем дали трансферът на парите е бил извършен — продължи коментаторът, — но ако това е станало, ясно е, че следващите двадесет и четири часа ще бъдат критични. Тече шестият ден откакто Кати и Кели Фроли бяха отвлечени от спалнята им. Отвличането стана около девет вечерта в четвъртък.

Миличките, те сигурно са били по пижамки, когато са ги взели, помисли си Лайла, като посегна за ключовете от колата си. Тази мисъл се въртеше в главата й през целия път до работата и продължи да я измъчва, докато окачваше палтото си и прекарваше гребена през кълбото от червена коса, разрошена на ветровития паркинг. Закачи на блузата си табелката с надпис „Добре дошли в «Абис» — аз съм Лайла“, сетне влезе в малката стаичка, където се помещаваше счетоводството на магазина.

— Искам да проверя продажбите си от сряда, Джийн — обясни на счетоводителката. Не помнеше името на жената, която купи дрешките за близнаци, но й хрумна, че може да го открие по бележката. Беше взела два еднакви комплекта гащеризончета и блузки с дълги ръкави, бельо и чорапки. Не купи обувки, защото нямаше представа за номера.

За пет минути Лайла провери всички касови бележки и намери онази, която търсеше. Бе подписана от госпожа Клинт Даунс, жената беше използвала карта „Виза“. „Дали да не накара Джийн да телефонира във «Виза» и да поиска адреса?“ — зачуди се Лайла. Хайде без глупости, упрекна се тя и бързо се упъти към етажа за продажби.

По-късно, все още неспособна да потисне чувството, че трябва да проследи подозрението си докрай, Лайла помоли счетоводителката да се опита да намери адреса на жената, купила дрешките за тригодишни близначета.

— Добре. Ще пробвам. Ако не искат да ми дадат адреса, ще кажа, че си е забравила някакъв пакет тук.

— Благодаря, Джийн.

Във „Виза“ госпожа Клинт Даунс бе записана на адрес Очърд Авеню 100, Данбъри.

Лайла не бе сигурна как трябва да постъпи, но си спомни, че Джим Гилбърт, пенсиониран полицай от Данбъри, днес щеше да вечеря с майка й. Щеше да го попита.

Когато се прибра, завари майка си и Джим да пият коктейл в дневната. Лайла си сипа чаша вино и седна с гръб към камината. Сърцето й биеше силно, в ускорен ритъм.

— Джим — поде тя, — мама сигурно ти е казала, че аз продадох онези сини кадифени роклички на Маргарет Фроли.

— Чух тази история.

Дълбокият му баритон винаги й се струваше неуместен, тъй като не съответстваше на мършавата му фигура. Докато говореше, любезното му изражение сякаш се втвърди.

— Помнете ми думата! Няма да намерят тези дечица, живи или мъртви. Според мен те вече са извън страната и всички тези приказки за откуп са за заблуда.

— Джим, знам, че звучи налудничаво, но само няколко минути преди да продам рокличките на Маргарет Фроли, една жена купи дрешки за тригодишни близнаци, а дори не знаеше точния им размер. Не ти ли се струва странно?

— Е, и?

Лайла реши да скочи в дълбокото.

— Питам се, не е ли изключително съвпадение? Ами ако тази жена е свързана с отвличането и е купила дрешки, защото е предполагала от какво ще имат нужда? Когато са били отвлечени, близнаците на Фроли са били само по пижамки. Децата на тази възраст често се цапат. Не може да стоят с едни и същи дрехи пет дни.

— Лайла, въображението ти се е развихрило и препуска из страната на фантазиите — отвърна снизходително Джим Гилбърт. — Знаеш ли колко много „доказателства“ от сорта са събрали ченгетата от Риджфийлд и ФБР?

— Името на жената е госпожа Клинт Даунс и живее на Очърд Авеню 100, тук, в Данбъри — настояваше Лайла. — Ще ми се да отида у тях, да й разкажа някаква измислица, например, че едната от блузките е била от грешна партида, само за да задоволя любопитството си.

— Лайла, гледай си модата. Познавам Клинт Даунс. Той е пазач, който живее в бунгалото на клуба. Очърд Авеню 100 е адресът на клуба за голф. Жената каква беше? Кльощава и с мазна коса, вързана на конска опашка?

— Да.

— Това е приятелката на Клинт — Анджи. Може и да се представя за госпожа Даунс, но не е. Работи като детегледачка. Зачертай и нея, и него от твоя списък със заподозрени. И след милион години никой от тях няма да поумнее толкова, че да измисли и осъществи отвличане като това.