Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Two Little Girls in Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Две малки момиченца в синьо

ИК „Бард“, София, 2006

Американска. Първо издание

ISBN: 954-585-745-5

История

  1. — Добавяне

41

Новината, че едното дете е мъртво, отприщи лавина от състрадание в цялата страна. Няколкото снимки, които медиите успяха да направят на Кели, докато нейните обезумели родители я водеха в болницата на преглед, бяха достатъчно ясни, за да се види разликата във външния й вид в сравнение със снимката от рождения ден само преди седмица. Очите й бяха уголемени и уплашени, едната й ръчичка стискаше врата на майка й, а другата бе изпъната встрани, пръстчетата й се мърдаха, сякаш се опитваше да хване нечия друга ръка.

Щатският полицай, пристигнал пръв на паркинга зад ресторант „Ла Кантина“, описа следната сцена:

— Колата беше заключена. Видях мъж, превит върху волана. Вътре имаше само едно момиченце. Бе се свило на пода до задната седалка. В колата беше студено. Детето бе само по пижамка и трепереше. Тогава видях, че има парцал в устата. Беше толкова стегнато завързан, та се зачудих как не се е задушило. Когато го отвързах, то започна да скимти като ранено кученце. Свалих палтото си и завих детето с него, сетне го отнесох до патрулната кола, за да го стоплим. Точно тогава пристигнаха другите патрулки и агентите на ФБР и намериха бележката на самоубиеца на предната седалка.

Семейство Фроли отказа да даде интервю. Изявлението им бе прочетено пред представителите на пресата от монсеньор Ромни.

— Маргарет и Стийл Фроли изразяват своята безкрайна благодарност за цялото съпричастие, което получават. В момента се нуждаят от уединение, за да успокоят Кели, която страда за близначката си, както и да се справят със собствената си скръб от загубата на Кати.

Уолтър Карлсън заяви пред камерите:

— Мъжът, известен като Лукас Ул, е мъртъв, но неговият съучастник или съучастници все още са живи. Ще ги преследваме докрай и ще ги хванем. Те ще бъдат предадени в ръцете на закона.

Робънсън Гейзлър не даде триумфалното интервю, за което се бе приготвил. Вместо това с треперещ глас изрази огромното си съжаление за загубата на едната близначка, но и твърдата си увереност, че участието на неговата фирма в изплащането на откупа е допринесло за спасяването на другото момиченце.

В отделно интервю членът на борда на директорите Грег Станфорд кръстоса шпага със своя главен изпълнителен директор.

— Може би сте чули, че решението да се плати откупа беше взето с пълно единодушие — каза насмешливо той. — Но трябва да знаете, че малката фракция, която аз оглавявам, се противопостави ожесточено. Има една жестока, но вярна поговорка: „Щом си лягаш с кучетата, ще се напълниш с бълхи“. Продължавам твърдо да вярвам, че ако искането за откуп бе отхвърлено, на похитителите щеше да се наложи да вземат доста трудно решение. Ако нараняха децата, щяха само да увеличат тежестта на ужасната си вина. Смъртното наказание в щата Кънектикът все още е в сила и слава богу. От друга страна, ако пуснеха Кати и Кели, дори да бъдеха евентуално заловени, можеха да очакват снизходителност. В компанията взехме решение, което според моето убеждение бе погрешно във всяко едно отношение — и морално, и логично. Сега, като член на борда на директорите, искам да уверя всеки, който си въобразява, че нашата фирма отново може да сътрудничи на престъпници. Слушайте много внимателно: това няма да стане.