Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (39)

39

В пет и четиридесет и пет в четвъртък сутринта дежурният телефон в католическата църква „Света Дева Мария“ в Риджфийлд зазвъня.

— Аз съм отчаян. Трябва да говоря със свещеника — произнесе един пресипнал глас.

Рита Шлес, телефонната операторка, която се обади, беше сигурна, че човекът се опитва да преправи гласа си. О, не! Не пак същото! Миналата година някакъв нахакан ученик от горните класове бе помолил да говори със свещеника, твърдейки, че в къщата му се е случило ужасно произшествие. А когато събуди монсеньор Ромни в четири сутринта и той взе телефона, хлапето, под акомпанимента на мощен смях, бе заявило: „Умираме, отче! Свърши ни се бирата“.

Това обаждане обаче не бе същото. Този не изглеждаше пийнал, реши Рита.

— Ранен ли сте? Да не сте болен? — попита живо тя.

— Свържете ме веднага. Въпросът е на живот и смърт.

— Останете на линията, сър — рече Рита. Не му вярваше нито за миг, но нямаше друг избор. Неохотно позвъни на седемдесет и пет годишния монсеньор Ромни, който й бе наредил да му докладва незабавно, когато има среднощни обаждания.

— Страдам от безсъние, Рита — беше й обяснил свещеникът. — Обади се първо на мен.

— Не мисля, че този човек е искрен — обясни му сега. — Кълна се, че се опитва да преправи гласа си.

— Скоро ще разберем това — отвърна преподобният монсеньор Джоузеф Ромни и като се надигна, спусна краката си от леглото. Несъзнателно разтърка дясното си коляно, което винаги го наболяваше, когато променеше положението на тялото си. После посегна към очилата си и чу прещракването. Разговорът бе прехвърлен към него.

— Монсеньор Ромни на телефона — рече той. — С какво мога да ви помогна?

— Монсеньор, сигурно сте чули за двете близначки, които бяха отвлечени?

— Да, разбира се. Семейство Фроли се присъединиха към нашето паство. Всеки ден отслужваме литургия за тяхното успешно завръщане. — Рита е права, помисли си той. Човекът се опитваше да преправи гласа си.

— Кати и Кели са в безопасност. Могат да бъдат намерени в една заключена кола зад стария ресторант „Ла Кантина“ на северната страна на Соу Мил Ривър Паркуей, близо до Елмсфорд.

Джоузеф Ромни усети как сърцето му подскочи.

— Това някаква шега ли е? — попита строго той.

— Не е шега, монсеньор Ромни. Аз съм Пайд Пайпър. Откупът беше платен и аз избрах вие да предадете съобщението на семейство Фроли. Северната част на Соу Мил, зад стария ресторант „Ла Кантина“, близо до Елмсфорд. Запомнихте ли?

— Да. Да.

— Тогава, предполагам, че ще побързате да уведомите властите. Нощта е доста студена. Момиченцата са там от няколко часа, а Кати е болна.