Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (26)

26

Децата спаха през по-голямата част от следобеда. Когато се събудиха, Анджи забеляза, че Кати е зачервена и със сигурност има температура. Не трябваше да я оставя с тази мокра пижамка, упрекна се тя. Пипна дрешката, все още беше влажна. Все пак изчака Клинт да излезе към пет и чак тогава преоблече детето в едно от комплектчетата, които бе купила — гащеризонче и блузка. Не беше ги изхвърлила с кашона.

— И аз искам да се преоблека — обади се Кели. Но като видя сърдития поглед на Анджи, млъкна и насочи вниманието си към телевизора.

В седем се обади Клинт, за да й каже, че е купил нова кола — черна тойота от Ню Джърси, което означаваше, че я е откраднал и сега тя е с номера от Джърси. Преди да затвори, й подхвърли:

— Не се тревожи, Анджи, тази вечер ще празнуваме.

Можеше да се обзаложи, че ще празнуват, каза си Анджи.

В осем часа тя сложи близнаците в кошарката. Кати дишаше тежко и пареше. Даде й аспирин, сетне детето се сви на кълбо и засмука палеца си. Точно сега Клинт и Лукас се срещат с човека, който носи парите, помисли си Анджи. Нервите й бяха опънати.

Кели прегърна сестра си. Синята пижамка с мечета бе смачкана и разкопчана на вратлето й. Гащеризончето, с което сега беше Кати, бе тъмносиньо, а блузката — на сини и бели шахматни квадрати.

— Ние бяхме две малки момиченца в синьо, приятел — запя Анджи. — Две малки момиченца в синьо…

Кели я погледна, очите й се отвориха широко, когато Анджи повтори последния ред от куплета два пъти:

— Но бяхме разделени.

Анджи загаси лампата, затвори вратата на спалнята и отиде във всекидневната. Ау, какъв образцов, идеален ред цари тук, помисли си саркастично тя. Изглеждаше по-добре от доста време насам. Трябваше обаче да запази инхалатора. Лукас я накара да го изхвърли.

Погледна часовника. Осем и десет. Клинт трябваше да паркира на две пресечки от Калъмбъс Съркъл с крадената кола в осем часа. До този момент Пайд Пайпър трябваше да е задвижил нещата.

Не беше му казано да носи оръжие, но Клинт реши да го вземе благодарение на нейното окуражаване.

— Помисли си малко — рече му тя. — Да речем, че си тръгнеш с откупа и някой те последва. Ти си добър стрелец. Ако наистина те сгащят, прицели се в крака на полицая или в гумите на колата му.

Така че сега нерегистрираният пистолет на Клинт лежеше в джоба му.

Анджи си направи кана кафе, седна на дивана и включи телевизора. С чаша черно кафе, което едва не изгори устата й, в едната ръка и с цигара в другата, тя напрегнато наблюдаваше как говорителят обяснява, че може би в момента става предаването на откупа.

— Нашата уебстраница бе залята със съобщения от наши зрители. Хората се молят колкото е възможно по-скоро двете малки момиченца в синьо да се върнат в прегръдките на своите родители, чиито сърца са разбити.

Анджи се разсмя.

— Опитай пак да познаеш какво ще стане, пич — рече тя и се усмихна самодоволно на тържественото лице на говорителя.