Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (42)

42

— Господин Пайд Пайпър, Лукас е мъртъв. Може би се е самоубил, а може би не. Какво значение има за вас? По-скоро трябва да сте благодарен. Той знаеше кой сте. Ние не знаем. Само за ваше сведение — беше записал гласа ви. В жабката на форда му имаше касети. Вероятно е смятал да ви изнудва за повече пари.

— Мъртво ли е другото момиченце?

— Не е мъртво. Просто спи — отвърна Анджи. — В интерес на истината, в момента държа ръката й. Не се обаждайте пак. Ще я събудите.

Затвори телефона и целуна бузката на Кати.

— Не мислиш ли, че седем милиона долара би трябвало да го задоволят? — попита тя Клинт.

Беше единадесет часът. Клинт гледаше телевизия. По всеки канал коментираха последните събития около близначките Фроли. Едното момиченце, Кели, бе намерено живо, със здраво завързан парцал около устата. Смяташе се, че другото — Кати, сигурно се е задушило, ако е било вързано по същия начин. Беше потвърдено, че Лукас Ул е излетял със самолета си от летището в Данбъри в сряда следобед, че е носел тежък кашон със себе си и се е върнал скоро след това без него.

— В този кашон вероятно е било тялото на малката Кати Фроли — разсъждаваше говорителят. — Според предсмъртното писмо, оставено от него, Лукас Ул е погребал Кати в морето.

— Какво ще правим с тази? — попита Клинт. Изтощението от безсънната нощ и шокът да види как Анджи застреля Лукас му се бяха отразили зле. Тежкото му тяло се бе разплуло в един стол. Очите му, потънали дълбоко в подпухналото лице, бяха зачервени.

— Ще я заведем във Флорида, ще си купим яхта и ще отплаваме за Карибите. Ето какво ще направим. Но сега трябва да отида до аптеката. Не биваше да слагам инхалатора в онзи кашон. Налага се да купя нов. Тя има проблеми с дишането.

— Анджи, детето е болно! Нуждае се от лекарства, трябва да я прегледа доктор. Ако умре при нас и ако ни хванат…

— Тя няма да умре и престани да се тревожиш, че някой може да ни свърже с Лукас — прекъсна го рязко Анджи. — Не сме допуснали грешка. Докато ме няма, заведи Кати в банята и пусни душа, докато помещението се напълни с пара. Ще се върна скоро. Остави ли малко пари, както ти казах?

Клинт бе замъкнал торбите с пари на тавана, но бе извадил петстотин долара в употребявани двадесет и петдесетдоларови банкноти за неотложни покупки.

— Анджи, ако плащаш с пачки двайсетачки и петдесетачки, някой ще се усъмни и ще започне да задава въпроси.

— Всеки банкомат в страната пуска само банкноти от двайсет долара. — Анджи сякаш плюеше думите. — Необикновеното е да носиш други. — Тя тръсна сънливата Кати в ръцете на Клинт. — Направи каквото ти казах! Пусни душа и я завий с одеяло. Ако телефонът звъни, не вдигай. Казах на пияното ти приятелче Гас, че ще отидеш тази вечер с него в бара. Можеш да му се обадиш по-късно, но не искам да любопитства какво дете гледам и да си пъха носа тук.

Очите на Анджи блестяха от гняв и Клинт знаеше, че в такива случаи е най-добре да не спори с нея. Лицето на това хлапе беше на първа страница на всички вестници в страната, помисли си той. И приличаше на него или на Анджи толкова, колкото някой от тях имаше нещо общо с Елвис Пресли. Още като излязат навън с нея, все някой ще я разпознае. Ченгетата сигурно вече са открили, че Лукас всъщност е Джими Нелсън и е лежал в затвора „Атика“. Следващият въпрос, който ще си зададат, е кой е бил приятелят му там. Рано или късно ще стигнат до името Ралфи Хъдсън, ще го проследят до тази врата и после никой повече нямаше да го нарича Клинт.

Трябва да е бил луд да прибере Анджи след излизането й от психиатричната клиника, мислеше си той, като занесе Кати в банята и пусна душа. Тя за малко да убие майката, чието бебе гледаше тогава. След като знаеше колко е луда, защо ли я свърза отново с деца?

Клинт пусна капака на тоалетната чиния и седна отгоре. С несигурни пръсти разкопча горното копченце на блузката на Кати. Обърна детето така, че да може да диша парата, която бързо изпълни малката баня.

Момиченцето започна да бърбори нещо неразбрано. Думите, които изговаряше, нямаха смисъл. Дали това не бе езикът на близнаците, за който говореше Анджи, помисли си с почуда той.

— Единственият, който те слуша, съм аз, хлапе — каза й Клинт. — Така че, ако имаш нещо да казваш, давай!