Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (97)

97

Като се изключи настойчивият шепот на Маргарет, за да държи Кели будна, в самолета бе съвсем тихо. Всички мълчаха. Момиченцето лежеше в ръцете на майка си, очите й бяха затворени. Беше изпаднала в пълна летаргия, главичката й бе клюмнала на гърдите на майка й и сякаш всичките й сили се бяха стопили.

Агентите Карлсън и Риалто също пътуваха в самолета. Поддържаха непрекъсната връзка с главната квартира на ФБР в Бостън. Колегите им вече бяха в Кейп, за да поемат разследването. Една кола на ФБР щеше да ги чака на летището и да ги откара в полицейското управление в Хаянис, където бе разположен командният център на операцията. Преди да се качат на самолета, двамата мъже се съгласиха, че наистина съществува възможност Кели да е в контакт с Кати. А ако се съдеше по състоянието на детето в момента, може би вече бе прекалено късно да спасят близначката й.

Самолетът побираше осем пътници. Карлсън и Риалто седяха един до друг, всеки потънал в мислите си. И двамата горчиво съжаляваха, че бяха изтървали Клинт Даунс само преди няколко часа. Дори Анджи да е била в Кейп Код тази сутрин, по всяка вероятност е имала среща с него в Мейн, мислеше си Карлсън. Изглеждаше логично. Даунс бе взел карта за окръг Мейн от агенцията за коли под наем. А жената бе израснала в този окръг и всичко й бе познато.

Риалто мислено анализираше какво би направил, ако бе в положението на Клинт и Анджи. Щеше да се отърве от буса и от колата под наем, а също и от детето, реши той. При положение че всеки полицай в страната ги търси, Кати представляваше голямо бреме и отговорност. Дано само да бъдат така добри да я оставят някъде, където да бъде намерена.

Но това ще представлява допълнителна следа за нас — ще ни подскаже откъде да започнем търсенето, направи той своето мрачно заключение. Имаше лошо предчувствие. Тези хора бяха прекалено отчаяни и зли, за да имат в себе си дори малко доброта и благородство.