Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Two Little Girls in Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Две малки момиченца в синьо

ИК „Бард“, София, 2006

Американска. Първо издание

ISBN: 954-585-745-5

История

  1. — Добавяне

29

В девет и петнадесет телефонът в бунгалото пронизително иззвъня. Звукът му беше стряскащ и накара Анджи почти да подскочи. Тя тъкмо бе отворила вратата на спалнята, за да нагледа децата. Затвори я бързо и изтича да вдигне телефона. Знаеше, че не може да е Клинт — той винаги се обаждаше на мобилния телефон.

— Ало?

— Анджи, аз съм обиден. О-би-ден! Мислех, че с моя стар приятел Клинт щяхме да пием по биричка снощи.

„О, не!“ — помисли си Анджи. Обаждаше се оня хапльо — Гас, и по шума, който се чуваше, отгатна, че е в кръчмата на Данбъри. А по размазания нечленоразделен говор се познаваше колко пенливи е изпил. Все пак трябва да е внимателна, напомни си тя. Веднъж Гас се бе изтърсил неканен на вратата в търсене на компания.

— Здрасти, Гас — рече, опитвайки се да звучи мило и приятелски. — Клинт не ти ли се обади? Казах му. Снощи се чувстваше много уморен и си легна рано-рано.

Откъм спалнята се разнесе плач — висок и силен, и Анджи осъзна, че в бързината си да отговори на телефона не бе затворила напълно вратата. Опита се да покрие слушалката с ръка, но беше късно.

— Това детето, което гледаш, ли е? Чувам, че някой плаче.

— Да, това е детето, което гледам, и отивам да го видя как е. Клинт излезе да види някаква кола, която се продава в Уонкърс. Ще му кажа да ти се обади утре вечер да пиете по едно.

— Дано дойде с новата кола. Тази, дето я карате сега, е истински капан за плъхове.

— Така си е. Гас, нали чу, че детето плаче? Ще кажа на Клинт за утре вечер, нали?

Анджи понечи да окачи слушалката, но преди да затвори напълно, вече събудената Кели се развика:

— Мамо! Мамо!

„Дали Гас щеше да осъзнае, че е чул две деца, а не едно, или вече бе толкова пиян, че да не може да направи разликата?“ — помисли си разтревожено тя. Нищо чудно да се обади отново, това бе напълно в негов стил. Все си търсеше някого, с когото да си побъбри, това беше сигурно. Отправи се към спалнята. Двете близначки вече се бяха изправили, държаха се за пръчките на кошарката и викаха майка си. Добре де, може да се справи поне с едната, мислеше си Анджи, като измъкна един чорап от скрина и го завърза около устата на Кели.