Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (19)

19

Докато се връщаха от къщата на съседа, сграбчила ръката на Стийл, Маргарет се мъчеше да повярва, че след двадесет и четири часа дечицата й щяха да си бъдат у дома. „Трябва да вярвам в това — повтаряше си тя. — Кати, обичам те. Кели, обичам те.“

Докато тичаше първо до къщата на Рина Чапман, а после и до другия съсед за второто обаждане, дори не бе забелязала колите на медиите, паркирани на улицата. Но сега репортерите се бяха скупчили пред къщата и вдигаха врява.

— Свързаха ли се похитителите с вас?

— Платен ли е откупът?

— Имате ли уверение, че децата са живи?

— По-късно ще направим изявление — безцеремонно ги отпъди Карлсън.

Без да обръщат внимание на въпросите, които им задаваха, Маргарет и Стийл затичаха. Капитан Мартинсън ги очакваше на верандата. От петък вечерта той постоянно беше наоколо. Присъствието му бе успокояващо. Маргарет знаеше, че неговите полицаи от участъка на Риджфийлд и щатската полиция на Кънектикът са разпространили хиляди плакати със снимките на момиченцата, застанали до своята празнична торта. На един от плакатите бе видяла надпис: „Познавате ли човек, който притежава или е притежавал пишеща машина «Роял»?“.

Пишещата машина, на която бе написана бележката за откупа, бе от тази марка.

Вчера Мартинсън им каза, че хората в града са предложили награда от десет хиляди долара за информация, която би помогнала за намирането на близначките. Дали някой щеше да се обади? Знаеше ли някой нещо? Сега Мартинсън й се стори объркан, но това не можеше да е лош знак, помисли си Маргарет, докато влизаха в къщата. Човекът все още не знаеше, че откупът е платен.

Понеже се страхуваше, че някой от репортерите може да ги подслуша, Мартинсън изчака да влязат във всекидневната и едва тогава проговори.

— Имаме проблем — каза той. — Тази сутрин Франклин Бейли е получил припадък. Икономката му се обадила на 911 и спешно е бил закаран в болницата. Кардиограмата му е добра. Докторът смята, че пристъпът е причинен от стреса.

— Похитителят току-що поиска точно Бейли да бъде пред „Таим Уорнър“ в осем часа тази вечер! Бейли и никой друг! — извика Карлсън. — Ако той не се появи, какво ще стане с децата? Който и да ги държи, ще заподозре двойна игра.

— Той трябва да отиде! — Маргарет долови нотка на истерия в собствения си глас и прехапа устни толкова силно, че почувства вкуса на кръв. — Трябва да бъде там! — повтори тя, този път шепнешком. Погледна към снимката на децата си върху пианото. „Моите малки момиченца в синьо — помисли си. — О, боже, моля те, върни ми ги!“

— Бейли възнамерява да направи точно това — рече Мартинсън. — Няма да остане в болницата. — Двамата с агента се спогледаха.

Стийл произнесе на глас онова, което всички си мислеха.

— Ами ако получи втори пристъп и се обърка или пропусне нещо, докато получава инструкциите за предаването на парите в брой? Какво ще стане тогава? Ако Бейли не осъществи контакта, Пайд Пайпър каза, че никога няма да видим децата си.

Агент Тони Риалто не посмя да изкаже подозрението, което се стрелна през ума му и започна да се затвърждава все повече и повече в увереност. Не биваше да позволяват на Бейли да се включва в акцията. Всъщност защо той толкова много настояваше да „помогне“?