Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Two Little Girls in Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Две малки момиченца в синьо

ИК „Бард“, София, 2006

Американска. Първо издание

ISBN: 954-585-745-5

История

  1. — Добавяне

77

В събота вечер, облечени с цивилни костюми, опитвайки да се смесят с другите пътници, агентите Шон Уолш и Деймън Филбърн стояха до лентата за багаж на авиокомпания „Галакси Еърлайс“ в международния терминал за пристигащи пътници на летище „Нюарк Либърти“.

И двамата се държаха като пътници, които след дългия полет нямат търпение да вземат багажа си от лентата. Всъщност наблюдаваха един мъж със слабо лице на средна възраст, който също чакаше своя багаж. Когато мъжът се наведе да вдигне обикновен черен куфар от лентата, те моментално застанаха от двете му страни.

— ФБР — произнесе Уолш. — Ще дойдете ли доброволно с нас, или ще разиграем екшън?

Без да отговори, мъжът кимна и ги последва. Отведоха го в един офис в задната част на терминала, където други агенти пазеха Дани Хамилтън, уплашен двадесетгодишен младеж в униформа на носач на багаж.

Когато мъжът с Уолш и Филбърн видя, че Хамилтън е с белезници, лицето му стана пепелявосиво и каза:

— Няма да кажа нищо. Искам адвокат.

Уолш сложи куфара на масата и отвори ключалките. Извади сгънатите бельо, ризи и панталони и ги натрупа на стола, после с джобното си ножче сряза ръбовете на фалшивото дъно на куфара. Когато го разряза напълно, се показа скритото съдържание на куфара — големи пакети с бял прах.

Шон Уолш се усмихна на куриера.

— Наистина ще ви трябва адвокат.

Уолш и Филбърн не можеха да повярват как се бяха обърнали събитията. Бяха дошли тук, за да поразпитат колегите на Ричи Мейсън и да докопат евентуално някаква информация, която да го свърже с отвличането. Започнаха разпита с Хамилтън и моментално усетиха, че момчето е безпричинно нервно.

Когато го притиснаха по-твърдо към стената, той отрече да знае нещо за отвличането на децата, но призна, че Ричи Мейсън участва в пренасяне на кокаин на летището. Три или четири пъти Ричи му давал по петстотин долара, за да си мълчи. А в късния следобед му се обадил, че ще пристигне пратка, но той няма да бъде там, за да я приеме.

Така че помолил Хамълтън да посрещне куриера на лентата. Щял да го познае, бил го виждал на летището с Ричи и преди. Хамълтън трябвало да каже паролата „Къщата е празна“, така куриерът щял да знае, че е безопасно да му предаде куфара с кокаина. Младежът съобщи също, че Ричи му наредил да скрие куфара в апартамента си и обещал през следващите дни да се свърже с него и да си прибере стоката.

Телефонът на Шон Уолш иззвъня. Той го отвори, чу съобщението и се обърна към Филбърн.

— Мейсън не е в апартамента си в Клифтън. Мисля, че пиленцето е отлетяло.