Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (10)

10

Бе невъзможно да си придаде приветлив вид, когато предаваше последното съобщение от похитителя. В понеделник вечерта Уолтър Карлсън получи телефонно обаждане и отиде във всекидневната. Завари Маргарет и Стийл Фроли да седят един до друг на дивана и да мълчат.

— Преди петнадесет минути похитителят се е обадил в Си Би Ес по време на вечерните новини — каза им той с мрачно изражение на лицето. — В момента го излъчват. Използвана е същата лента с гласовете на момиченцата от тази сутрин в шоуто на Кати Курик, но има и още.

Родителите изглеждаха като хора, хвърлени в котел с врящо олио, помисли си той, докато наблюдаваше как се сгърчиха лицата им при звука на детското гласче, което произнесе: „Искаме вкъщи…“.

— Господи! Това е Кели — прошепна Маргарет.

Настъпи кратка пауза…

Сетне близначките заплакаха.

Маргарет закри лицето си с ръце.

— Не мога… Не мога… Не…

В този миг дрезгав, очевидно преправен глас излая:

— Казах, осем милиона! Искам ги сега! Това е последният ви шанс.

— Маргарет — намеси се Уолтър Карлсън. Гласът му прозвуча настойчиво. — Погледни нещата откъм добрата им страна — похитителят се свърза с нас. Получихме доказателство, че момиченцата са живи. Ще ги намерим.

— А ще ни услужите ли с осем милиона? — попита с горчива ирония Стийл.

Карлсън не знаеше дали да събуди надеждите им. Агент Дом Пицела, ръководител на отряд във ФБР, бе прекарал целия ден в голямата инвестиционна фирма, където Стийл работеше отскоро, да разпитва служителите дали някой познава човек, който мрази Стийл или иска да заеме мястото му. Фирмата напоследък не се ползваше с добро име заради обвинения от вътрешен източник, и Пицела бе научил, че бордът на директорите е бил свикан на спешно съвещание с конферентна връзка с директорите по целия свят. Говореше се, че е възможно компанията да плати откупа за близнаците на семейство Фроли.

— Една от секретарките е световен шампион по клюки — сподели впечатленията си същия следобед Пицела. — Според нея фирмата имала големи проблеми заради лекомислените действия на част от персонала. Току-що били преведени петстотин милиона долара глоба, наложена от Комисията по сигурността. В печата имало доста лоши отзиви. Многознайницата предполага, че ако фирмата изплати тези осем милиона за откупа, ще получи много по-голямо обществено одобрение, отколкото ако наеме огромен щаб от пиар агенции, които да й пооправят имиджа. Бордът на директорите ще се събере тази вечер в осем часа.

Карлсън наблюдаваше семейство Фроли. За тези три дни, през които близначките бяха изчезнали, те сякаш бяха остарели с десет години. И двамата бяха бледи, очите им тежаха от умора, изглеждаха прегърбени, с увиснали рамене.

Не бяха се и докосвали до храна от вчера. Обикновено в такива случаи роднините се изсипваха и се настаняваха в къщата, но Маргарет бе помолила майка си да не идва.

— Мамо, ще ми помогнеш много повече, ако се молиш денонощно — каза тя и гласът й сякаш се пречупи. — Ако дойдеш тук да плачеш заедно с мен, няма да успея да се справя, няма да го преживея.

Майката на Стийл наскоро бе претърпяла операция на коляното и не можеше да се движи, нито да бъде оставена сама. Приятелите им наистина звъняха постоянно, но ги молеха бързо да освободят линията, в случай че похитителят реши да се обади на родителите.

Без да е съвсем сигурен, че постъпва правилно, Уолтър Карлсън преодоля колебанията си и проговори:

— Маргарет, Стийл, не искам да вдъхвам надежди, които могат да бъдат разбити след това, но трябва да ви кажа, че изпълнителният директор на компанията свиква спешно борда на директорите. Има вероятност те да гласуват да платят откупа.

Дано не решат нещо друго, помоли се той, като видя как лицата им грейват обнадеждени. Сякаш оживяха отново.

— Сега, не знам за вас — продължи агентът, — но аз умирам от глад. Съседката ви е сготвила вечеря и е предала по един от нашите полицаи, че ще ви я изпрати, ако искате.

— Добре, да хапнем нещо — рече твърдо Стийл. Сетне погледна Карлсън. — Знам, че звучи налудничаво, но трябва да ви кажа какво мисля. Аз съм нов във фирмата. Ала все пак някъде дълбоко в съзнанието ми мина мисълта, че може би… просто може би те ще предложат да платят парите. Осем милиона са нищо за тях. Дреболия. Бълха ги ухапала. Капка в морето.

О, господи, помисли си Карлсън. Доведеният брат може би не е единствената черна овца в това семейство. Възможно ли бе Стийл Фроли да стои зад всичко това?