Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Two Little Girls in Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Две малки момиченца в синьо

ИК „Бард“, София, 2006

Американска. Първо издание

ISBN: 954-585-745-5

История

  1. — Добавяне

18

В сряда сутринта непредсказуемото мартенско време се развали и отново силно застудя. Хапещ остър вятър блъскаше прозорците на всекидневната, където Стийл и Маргарет разговаряха с Уолтър Карлсън и неговия колега, агент Тони Риалто. Втората кана кафе стоеше недокосната на масата.

Карлсън смяташе, че няма право да крие казаното от Франклин Бейли — че едното момиченце кашляло лошо, с дълбока кашлица, като при бронхит.

— Стийл, Маргарет, разбирам страховете ви да не би Кати да е болна — говореше той. — Но от друга страна, кашлицата е доказателство, че Бейли наистина е говорил с тях.

— Навярно този Пайд Пайпър повече няма да позвъни у съседа на Бейли — рече Стийл. — Би трябвало да е достатъчно умен да се досети, че ще подслушвате и неговия телефон.

— Стийл, престъпниците грешат. Смятат, че са обмислили всичко, но допускат елементарни грешки.

— Дали този човек ще се сети да даде лекарство на Кати, за да предотврати пневмонията? — произнесе някак отвлечено Маргарет.

Карлсън я погледна. Беше бяла като хартия. Тъмносините й очи бяха заобиколени от големи тъмни кръгове. Всеки път, щом кажеше нещо, стисваше устните си плътно една в друга, сякаш се страхуваше какво би могла да изрече след това.

— Убеден съм, похитителят иска да ги върне живи и здрави.

Беше десет без четвърт. Пайд Пайпър бе казал, че ще се свърже с тях в десет. Тримата потънаха в мълчание. Оставаше им само да чакат.

 

 

Точно в десет съседката Рина Чапман дотича.

— Някой се обади на нашия телефон и каза, че има важна информация за ФБР, свързана с момиченцата — задъхано обясни жената на полицая, който пазеше край къщата.

Стийл и Маргарет моментално хукнаха. Агентите ги следваха по петите. Карлсън грабна телефонната слушалка и се представи.

— Имате ли нещо за писане? — попитаха отсреща. Карлсън извади бележник и молив от джоба на гърдите си.

— Седем милиона да бъдат преведени на сметка 507964 в банка „Немидонам“ в Хонконг — нареди Пайд Пайпър. — Имате три минути да го направите. Когато разбера, че трансферът е извършен, ще се обадя отново.

— Ще се разпоредя незабавно — извика Карлсън. Преди да успее да завърши изречението, телефонът прекъсна.

— Похитителят ли беше? — попита Маргарет. — Децата с него ли са?

— Беше похитителят. Не спомена за децата. Само за откупа. — Карлсън набра номера на Робинсън Гейзлър в личния му кабинет. Изпълнителният директор бе обещал да изчака там инструкциите относно превода на парите. Агентът най-прецизно продиктува името на банката в Хонконг и номера на сметката.

— Трансферът ще бъде направен за шейсет секунди. Приготвили сме и парите — увери го Гейзлър.

Маргарет слушаше как Карлсън дава инструкции на хората от екипа по комуникации на ФБР да проследят телефонната линия на семейство Чапман с надеждата да определят местоположението на Пайд Пейпър, когато позвъни отново.

Прекалено умен е, за да позволи да го хванат, помисли си Маргарет. Сега има седем милиона долара. Дали изобщо ще се обади отново?

Карлсън им бе обяснил, на нея и на Стийл, че срещу определена комисиона някои задокеански банки приемат трансфери по компютърен път и позволяват парите моментално да бъдат прехвърлени наново. Най-вероятно седем милиона ще го задоволят, агонизираше Маргарет. Най-вероятно повече няма да се обади. Но вчера Франклин Бейли бе чул гласа на нейните момиченца. Казали му, че са ги гледали по телевизията. Вчера сутринта децата й са били живи.

— Господин Карлсън, бързо! Още едно обаждане. През три къщи оттук — извика дежурният полицай, нахлул в кухнята на Рина Чапман, без да почука.

Вятърът развя косата на Маргарет и затули с нея очите й, докато тя и Стийл, хванати за ръце, тичаха след Карлсън и Риалто към къщата, където друг техен съсед, когото никога не бяха виждали, им махаше с ръка.

Пайд Пайпър бе прекъснал, но точно след минута се обади отново.

— Бяхте много точен — рече той на Карлсън. — Благодаря за превода. Сега слушайте внимателно. Вашият услужлив приятел Франклин Бейли трябва да отиде в Манхатън и да застане пред сградата на „Таим Уорнър Сентър“[1] на Калъмбъс Съркъл в осем часа тази вечер. Кажете му да си сложи синя вратовръзка и друга, червена, в джоба. Трябва да носи куфарите с парите и мобилен телефон. Какъв е вашият номер, господин федерален агент?

— 917-555-3291 — отговори Карлсън.

— Ще го повторя: 917-555-3291. Дайте вашия телефон на Франклин Бейли. Помнете, че ще го наблюдаваме. Всякакъв опит да го проследите или да заловите човека, който ще прибере куфарите, ще означава, че близначките ще изчезнат завинаги. След като установим, че парите са точно толкова, по някое време същата нощ ще получите телефонно обаждане с указания откъде да приберете децата. На тях им е много мъчно за вкъщи, а едното момиченце има треска. Надявам се, че ще направите всичко възможно да няма издънки.

Бележки

[1] Комплекс от ресторанти, барове, магазини, търговски площи, пешеходни пасажи в сърцето на Манхатън, близо до един от входовете за Сентрал Парк. На площада се извисява статуя на Христофор Колумб. — Б.пр.