Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (11)

11

Кати и Кели надничаха от кошарката. Допреди малко гледаха касети на „Барни“^[1], но Мона превключи телевизора, за да слуша новините. Момиченцата се страхуваха от нея. Преди малко Хари й се скара, след като му се обадиха по телефона. Беше много сърдит, направо бе полудял, че им купила дрешки.

Мона изобщо не му мълча.

— А какво да правя? Да ги оставя да се разхождат по пижами цели три дни? Разбира се, че им купих дрешки и играчки, и касети, и, в случай че си забравил, кошарката също. Между другото, купих и овесени ядки, портокалов сок и плодове. А сега млъкни и излез да вземеш хамбургери за всички ни! Омръзна ми да готвя. Разбра ли?

По-късно, точно когато Хари се върна с хамбургерите, те чуха мъжа по телевизията да казва:

— В момента получаваме обаждане от похитителя на близначките Фроли.

— Говорят за нас — прошепна Кати.

Двете се заслушаха и чуха гласа на Кели да звучи от телевизора: „Искаме вкъщи“.

Кати се опита да спре сълзите си.

— Искам да си отида вкъщи — прошепна тя. — Искам при мама. Болна съм. Лошо ми е.

— Не мога да разбера нито дума от приказките на туй дете — оплака се Хари.

— Понякога, когато си говорят помежду си, и аз не мога да ги разбера — потвърди Анджи. — Имат си свой език, близнашки. Четох някъде за това. — После смени темата. — Защо Пайд Пайпър не им каже къде да оставят парите? Какво чака? Защо все им повтаря: „Ще ви се обадя отново“?

— Бърт смята, че по този начин ги изнервя и изтощава. Щял да се свърже с тях утре.

Клинт/Хари все още държеше пакета от „Макдоналдс“.

— Хайде да ядем, докато са още топли. Идвайте на масата, деца.

Кели скочи от кошарката, но Кати легна и се сви на топка.

— Не искам да ям. Болна съм. Лошо ми е.

Анджи бързо отиде до нея и пипна челцето й.

— Туй дете има температура. — Тя погледна Клинт. — Свършвай с този хамбургер и върви да купиш детски аспирин. Само това ни липсваше — някоя от тях да хване пневмония.

После се наведе над Кати.

— Недей, мъничката ми, не плачи. Мона ще се погрижи добре за теб. Мона много те обича. — Хвърли сърдит поглед към масата, където Кели бе наченала сандвича си, сетне целуна Кати по бузката. — Мона те обича най-много от всички на света, Кати. Ти си по-добра от сестра си. Ти си малкото момиченце на Мона, нали?