Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (104)

104

Всички летища са под наблюдение, мислеше си Риалто, докато пътуваше с Рийвс, Уолтър Карлсън и шефа на полицията по шосе 28 към Харуич. Даунс твърди, че не е Пайд Пайпър, но каза, че може да го предаде като разменна монета, в случай че се опитат да му лепнат смъртна присъда. Навярно така и ще направи. Той не е толкова умен, че да замисли цялото отвличане. След като Пайд Пайпър научи, че Даунс е арестуван, ще осъзнае, че е само въпрос на време той да го предаде. Има седем милиона на негова сметка. Единственият му шанс е да се измъкне от страната, преди да е станало много късно.

До него седеше Уолтър Карлсън, необичайно мълчалив и тих. Ръцете му бяха скръстени, очите му гледаха право напред. Кели бе изпратена в болницата в Кейп Код с доктор Харис, а Маргарет и Стийл настояха да се качат на една патрулна кола и да отидат заедно до пристанището. Бе по-добре да не идват, мислеше си той. Ще бъде ужасно за тях да гледат как ще измъкнат Кати от колата, потопена в Нантъкет.

Движението по пътя се състоеше от керван полицейски коли. Само след девет минути завиха вдясно от шосе 28 и поеха по тесен път към пристанището.

Шапката полиция на Масачузетс вече беше там. Прожектори осветяваха кея, разпръсвайки мрака в мъглата. Върху вълните се клатушкаше лодка.

— Имаме само една надежда и дано не сме закъснели — рече молитвено шефът на полицията О’Брайън. — И тя е бусът да се е приземил върху рампата и те да не са загинали при падането… — Той не довърши изречението.

С писък на спирачките патрулната кола закова на кея.

Мъжете излязоха и се упътиха бързо напред, стъпките им отекваха по дъсчената настилка. В края на кея спряха и погледнаха надолу. Задницата на буса стърчеше над водата, колелата наистина бяха застопорени от тежката верига. Предните колела обаче вече бяха потопени и силните вълни плискаха чак до капака. Риалто видя, че тежестта на двамата полицаи и тежката техника за издърпване върху товарната рампа го тласкаха да се наклони напред. Едно от задните колела прескочи веригата и бусът потъна още повече във водата.

Риалто почувства, че някой го бута встрани, и след миг Стийл Фроли бе на ръба на кея. Той погледна надолу, сетне свали сакото си и скочи във водата. Изплува отстрани на буса.

— Насочете прожектор към колата — извика Риалто.

Приливът повдигна другото задно колело. О, боже, вече е късно, помисли си агентът. Водата оказва прекалено силно налягане. Той няма да може да отвори вратата.

Маргарет Фроли затича и също застана на ръба на кея.

Стийл надзърна в буса.

— Кати е на пода отзад — извика той. — На мястото на шофьора има жена. Не мърда.

Той отчаяно задърпа задната врата, но не можа да я отвори. Замахна с юмрук и удари стъклото на прозореца, но то устоя. Вълните влачеха Стийл и го дърпаха встрани от буса. Той се хвана с една ръка за дръжката на вратата и отново блъсна с юмрука си стъклото. После пак.

Разбитото стъкло иззвънтя. Без да обръща внимание на кървящата си ръка, той отстрани остатъка от стърчащи стъкла и пъхна ръката, а после и горната част на тялото си през счупения прозорец.

В този момент и последното колело се освободи от веригата и бусът започна да потъва.

Лодката на бреговата охрана доближи до кея и двама мъже се наведоха и сграбчиха Стийл за кръста и краката, издърпвайки го на борда. Ръцете му бяха обгърнали здраво малка, обвита в одеяло фигурка. В момента, в който бащата падна върху своите спасители, бусът стигна до края на рампата и изчезна във въртопа.

„Той я извади!“ — помисли си Риалто. Браво, той я хвана! Само да не бяха закъснели толкова.

Викът на Маргарет „Дай ми я, дай я на мен!“ бе заглушен от воя на пристигащата линейка.