Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (45)

45

— Никога няма да кажеш, че е същото дете. Прилича на сладко малко момченце — рече весело Анджи, докато се наслаждаваше на ефекта от работата си. Тъмнорусата коса на момиченцето сега бе тъмна, със същия цвят като нейната. И вече не бе дълга до раменете, а едва покриваше ушите й.

Детето наистина изглежда различно, помисли си Клинт. Хубавото е, че ако някой го види, ще си помисли, че Анджи гледа нечие момченце.

— Измислих страхотно име за нея — добави тя. — Ще я наречем Стивън. На баща й, нали така? Харесваш ли новото си име, Стиви? А?

— Анджи, това е лудост! Трябва час по-скоро да си съберем парцалите и да се махаме оттук.

— Не, миличък, в никакъв случай. Това ще бъде най-голямата ни грешка. Първо ще напишеш писмо до управителя на клуба, който и да е той, ще го уведомиш, че са ти предложили целогодишна работа във Флорида, и го предупреждаваш, че напускаш. Ако изчезнеш просто така, ще изглежда подозрително.

— Анджи, знам как действат федералните. В момента разследват кой е имал контакт с Лукас. Може би ще открият номера на нашия телефон в бележника му.

— Не ми разправяй разни врели-некипели! Лукас никога не ти е звънял, нито ти е позволявал ти да му звъниш във връзка с някоя от вашите далавери, освен когато и двамата имахте телефони с предплатени минути.

— Анджи, ако някой от нас е оставил дори един пръстов отпечатък в колата, със сигурност ще го идентифицират в базата данни на федералните.

— Ти носеше ръкавици, когато открадна колата. А също и докато караше колата на Лукас до жилището му. Пък и дори да открият нещо, нас ни няма, ние сме изчезнали. Ти си известен като Клинт Даунс от цели петнадесет години. Хайде престани! Спри и толкоз!

Кати беше задрямала. Но когато Анджи повиши глас, момиченцето се размърда в скута й, плъзна се надолу и застана, вперило поглед в тях.

В пристъп на неочаквана нежност Анджи рече:

— Кълна се, Стиви прилича досущ на мен, Клинт. Свършил си добра работа с парата. Вече не изглежда толкова зле. Но ще оставя инхалатора да работи цяла нощ. Хапна малко каша, затова си мисля, че ще се оправи.

— Анджи, тя се нуждае от истинско лекарство.

— Ще се погрижа, ако се наложи.

Премълча, че бе намерила в аптечката в банята няколко таблетки пеницилин и сироп против кашлица, останали от миналата година, когато Клинт бе развил остър бронхит. Вече бе започнала да дава на Кати от сиропа за кашлица. Ако не подействаше, щеше да разтвори таблетките. Пеницилинът лекуваше всичко.

— Защо ти трябваше да обещаваш на Гас, че ще се видя с него тази вечер? Толкова съм гроги, почти съм умрял. Не ми се излиза.

— Върви, върви, този навлек се нуждае от някого, на когото да дудне до смърт. Само така ще се отървеш от него. Кажи му, че си си намерил друга работа. Само да не прекалиш с бирата и да зарониш сълзи за приятелчето си Лукас!

Кати се обърна и тръгна към спалнята. Анджи стана и я последва. Видя как детето дръпна одеялото от кошарката, уви се с него и легна на пода.

— Слушай, миличко, ако си изморено, имаш си кошарка да спиш — развика се Анджи. Вдигна на ръце несъпротивляващото се дете и започна да го люлее.

— Обича ли Стиви мама, а?

Кати затвори очи и извърна глава настрани. Анджи я разтърси.

— Толкова съм добра с теб! Омръзна ми да ми се отплащаш така. И да не си посмяла да започнеш отново с онова бръщолевене!

Неочаквано пронизителният звук на звънеца на вратата я накара да се вцепени. Може би Клинт беше прав. Федералните бяха проследили действията на Лукас и бяха стигнали до него, помисли си и се парализира от страх.

През открехнатата врата чу Клинт да минава с бавни, тежки стъпки през дневната и да отваря.

— Здрасти, Клинт, стари приятелю! Хрумна ми, че мога да те взема и така да ти спестя шофирането. Кажи на Анджи, че обещавам — само две бирички тази вечер.

Беше бумтящият глас на Гас — водопроводчика.

Той подозира нещо гнило, помисли си сърдито Анджи. Чул е, че плачат две деца, и сега ни проверява. Като взе светкавично решение, тя уви Кати с одеялото така, че да се вижда само главичката с черна коса, и излезе от стаята.

— Здрасти, Гас — поздрави.

— Анджи, здравей. Това ли е детенцето, което гледаш?

— Аха. Същото, което чу да плаче снощи. Казва се Стиви. Родителите му са на погребение в Уисконсин. Ще се върнат утре. Чакам ги с нетърпение. Обичам хлапето, но и аз искам да поспя малко.

Под одеялото държеше здраво Кати да не обърне глава и Гас да види лицето й.

— До скоро, Анджи — рече Клинт и излезе с Гас навън. Пикапът на Гас бе паркиран пред бунгалото. Значи беше минал през задната врата, използвайки кода. Което пък означаваше, че можеше да го направи всеки друг път.

— Чао, момчета, приятно прекарване — пожела им, докато вратата се затваряше след тях.

Анджи остана да наблюдава през прозореца, докато пикапът прекоси поляната и изчезна надолу. Сетне поглади косата на Кати.

— Кукличке, ти, аз и нашите парички ще тръгнем още сега — прошепна й. — Татко Клинт е прав за едно. Не е безопасно да оставаме тук много дълго.