Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (103)

103

— Знаем, че приятелката ти е напуснала мотел „Раковина и дюна“ преди двадесет минути. Беше ли Кати Фроли с нея?

— Не знам за какво говорите — отвърна Клинт. Гласът му бе монотонен и равен.

— Знаеш много добре за какво говорим — извика агентът на ФБР Франк Рийвс от централата в Бостън. Той, Риалто, Карлсън и шефът на полицията в Барнстейбъл бяха в стаята за разпити в полицейския участък. — Кати в буса ли е?

— Просто ми прочетете правата. Искам адвокат.

— Клинт, чуй ме добре — намеси се Карлсън. — Сигурни сме, че Кати Фроли е много болна. Ако умре, ще бъдеш обвинен в две убийства. Знаем, че приятелят ти Лукас не се е самоубил.

— Лукас ли?

— Хайде, Клинт! Стига си се правил на луд. ДНК-то на близначките сигурно е навсякъде из бунгалото в Данбъри. Твоят приятел Гас ни каза, че е чул две деца да плачат, когато е говорил по телефона с Анджи. Приятелката ти е платила дрешките за момиченцата с твоята кредитна карта. Полицаят в Барнстейбъл е видял Анджи с Кати тази сутрин. Също и чистачката в „Макдоналдс“. Разполагаме с необходимите доказателства. Единственият ти шанс да получиш снизхождение е да ни кажеш всичко.

Боричкане пред вратата на стаята накара всички да обърнат рязко глави. Чуха гласа на сержанта.

— Госпожо Фроли, съжалявам, но не можете да влезете там.

— Моля ви! Там е човекът, който отвлече децата ми!

Рийвс, Риалто и Карлсън се спогледаха.

— Пусни я! — извика Рийвс.

Вратата се отвори със замах и Маргарет влетя като фурия. Сините й очи бяха черни като въглени, лицето й бе смъртно бледо, а дългата й коса разчорлена. Тя се огледа, сетне отиде право при Клинт и падна на колене пред него.

— Кати е болна — изплака тя, гласът й трепереше. — Ако умре, не знам дали Кели ще остане жива. Мога да ви простя всичко. Ако ни помогнете да спасим Кати, ще пледирам за вас, ще моля за снизхождение на делото. Обещавам, обещавам! Кълна ви се! Моля ви!

Клинт се опитваше да гледа встрани, но откри, че не може да откъсне поглед от блестящите очи на Маргарет. „Те ме държат в ръцете си — осъзна той. — Все още не съм издал Пайд Пайпър, но може би има и друг начин да избегна смъртното наказание, което сто на сто ще ми лепнат.“ Той изчака една дълга минута, съчинявайки набързо историята, и после каза:

— Аз не исках да задържаме детето. Всичко измисли и извърши Анджи. Когато трябваше да оставим и двете деца, тя застреля Лукас и остави фалшивото писмо. Наистина е луда. Избяга с парите и дори не ми каза къде отива. Обади ми се днес и ме помоли да се срещнем тук. Казах й, че трябва да потопим буса и да се махнем от Кейп с колата, която бях задигнал. Но нещата не се развиха така.

— Какво стана? — попита Риалто.

— Анджи познава Кейп, аз не. Каза, че имало някакво пристанище, недалеч от мотела, където да пуснем буса по кея и да го оставим да падне във водата. Аз я следвах, карах след нея, но нещо явно се обърка. Тя не успя да излезе от буса навреме.

— Бусът падна във водата заедно с нея, така ли?

— Ъхъ.

— Беше ли Кати в него?

— Да. Анджи нямаше намерение да я нарани. Ние смятахме да я вземем с нас. Искахме да бъдем семейство.

— Семейство! Семейство! — Вратата към стаята все още бе отворена. Сърцераздирателният вик на Маргарет прокънтя в коридора. Стийл, който вече вървеше към нея, разбра какво означава.

— О, боже — помоли се той. — Помогни ни да го преживеем.

Видя жена си, паднала на колене пред едрия мъж, който сигурно бе похитителят. Приближи бързо, вдигна я и я прегърна, като погледна убийствено Клинт.

— Ако можех да докопам оръжие, щях да те убия още сега — процеди Стийл.

Шефът на полицията грабна телефона, след като Даунс описа мястото, където бе паднал бусът.

— Пристанището Сийгал, вземете и подводничарско оборудване — нареди той. — А също и лодка. — После погледна агентите. — Под кея има товарна рампа — добави, като крадешком извърна очи от Маргарет и Стийл. Не искаше да вдъхне на тези бедни хора фалшива надежда. През зимата през рампата трябваше да минава предпазна верига. Може би, може би… ако бе станало чудо, веригата бе задържала буса, преди да е паднал във водата. Но приливът настъпваше бързо и дори това да бе така, в следващите двадесет минути долната рампа щеше да бъде под водата.