Мери Хигинс Кларк
Две малки момиченца в синьо (44)

44

Оказа се, че сложният план да следват лимузината на Франклин Бейли на безопасно разстояние не проработи. И макар огромен брой агенти да бяха пръснати из града, за да проследят всяко превозно средство, което похитителят би използвал след прибирането на откупа, те не успяха да го надхитрят. Ангъс Самърс, който отговаряше за нюйоркската фаза на операцията, едва сега осъзна, че докато бе пътувал обратно към Кънектикът с Франклин Бейли, парите от откупа спокойно са си лежали само на няколко сантиметра от него — в багажника на лимузината на Лукас.

А тъкмо Лукас Ул им наприказва за двамата мъже, отпътували с нов лексъс, помисли си мрачно той. Сега вече знаеха, че само единият съучастник си е тръгнал — с кола или пеша. Защото самият Лукас беше вторият. Незасъхнала кал и влажни следи по дъното на иначе безупречно чистия багажник на лимузината говореха, че мокри и изцапани предмети са престояли в него. Като торби за смет, пълни с пари, мислеше си горчиво Ангъс.

Беше ли обаче Лукас Пайд Пайпър? Ангъс не го вярваше. Ако беше, Пайд Пайпър щеше да знае, че Кати е мъртва. В предсмъртното си писмо Лукас пишеше, че е хвърлил тялото й в океана. От друга страна, ако бе планирал да се самоубие, защо си направи труда да прибере парите от откупа? Нямаше никакъв смисъл, не бе логично.

А възможно ли бе Пайд Пайпър, който и да бе той, да не е знаел, че Кати е мъртва, когато е телефонирал на монсеньор Ромни? Според преподобния отец Пайд Пайпър му казал да побърза да съобщи на родителите чудесната новина, че децата са живи и невредими. Дали това бе някаква извратена шега, родена от садистичен мозък, или действително той не е знаел за смъртта на Кати?

И дали наистина Пайд Пайпър бе дал наставления на Фраклин Бейли, както той самият твърдеше?

Тези въпроси обсъждаше Самърс с Тони Риалто, докато пътуваха към дома на Бейли в късния следобед в четвъртък.

Риалто не се съгласи с доводите на колегата си.

— Бейли произхожда от стара фамилия в Кънектикът. Според мен е извън подозрение.

— Може и да си прав — отвърна Самърс, докато звънеше на вратата на Бейли. Икономката — Софи, здрава жена на около шейсет години, провери значките им и ги покани. Изглеждаше разтревожена.

— Господин Бейли очаква ли ви? — попита колебливо.

— Не — каза Риалто. — Но трябва да го видим.

— Не знам дали е в състояние да ви приеме, господа. След като научи, че Лукас Ул е участвал в отвличането и се е самоубил, той получи силни сърдечни болки. Настоявах да отиде на лекар, но той взе успокоително и си легна. Чух, че се е събудил само преди няколко минути.

— Ще почакаме — заяви твърдо Риалто. — Кажете на господин Бейли, че е наложително да говорим с него.

Когато след около двадесет минути Франклин Бейли слезе в библиотека, Ангъс Самърс бе изненадан от забележителната промяна във външния му вид. Миналата нощ изглеждаше на ръба на изтощението. Сега обаче лицето му бе бяло като хартия, а очите му трескаво блестяха.

Софи го следваше с чаша чай. Той седна и пое чашата от нея, ръцете му видимо трепереха. Едва след това се обърна към Самърс и Риалто.

— Просто не мога да повярвам, че Лукас е бил свързан с това ужасно дело — започна той.

— Повярвайте, господин Бейли — отвърна Риалто. — Естествено, това ни накара да преосмислим фактите по случая. Вие предложихте услугите си да посредничите между семейство Фроли и похитителите. Обяснихте желанието си с беглото си познанство с Маргарет Фроли и силната си симпатия към нея.

Франклин Бейли изправи гръб в стола си и остави чашата с чай.

— Агент Риалто, от думите ви излиза, че съм се намесил насила или съм действал неподходящо. Но това не е вярно.

Риалто го погледна, без да отговори.

— Както казах на господин Карлсън, за пръв път срещнах Маргарет Фроли на опашката в пощата. Едната от близначките се затича към вратата, докато майка й говореше с чиновничката. Спрях малкото момиченце, преди да е попаднало сред движението на улицата, и го върнах на Маргарет, която ми бе много благодарна. Тя и Стийл идват на литургията в десет в „Света Дева Мария“, където ходя и аз. Още следващата неделя Маргарет ме запозна със съпруга си. Оттогава сме си говорили няколко пъти. Нови са тук, не познават хората, още нямат приятели. Бил съм кмет на този град двадесет години и им помогнах с някой и друг съвет. По странно съвпадение наскоро препрочетох историята за отвличането на детето на Линдберг и съвсем ясно си спомням, че един професор от университета „Фордхам“ играл ролята на посредник и накрая се свързал с похитителя.

Мобилният телефон на Риалто иззвъня. Той го отвори, погледна изписания номер и излезе в коридора. Когато се върна, в отношението му към Франклин Бейли имаше видима промяна.

— Господин Бейли — започна рязко агентът. — Вярно ли е, че сте загубили значително количество пари в една измамническа пирамида преди десет години?

— Да, истина е.

— Колко загубихте, ако не е тайна?

— Седем милиона долара.

— Как се казваше човекът, който ви измами?

— Ричард Мейсън, невероятно умел мошеник, когото имах лошия късмет да срещна.

— А знаехте ли, че Ричард Мейсън е полубрат на Стийл Фроли?

Бейли го загледа със зяпнала уста.

— Не. Не знаех. Откъде да знам?

— Господи Бейли, Ричард Мейсън е напуснал дома на майка си във вторник сутринта. Работи като носач на багаж на летище „Нюарк“, но в сряда не се е появил нито на работа нито вкъщи. Сигурен ли сте, че не сте във връзка с него?