Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Travailleurs de la mer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dartakoff (2013 г.)

Издание:

Виктор Юго. Морски труженици

Преведе от френски: Йордан Павлов

Редактор: Надя Трендафилова

Техн. редактор: Георги Русафов

Коректор: Ана Ацева

Издателство „Народна младеж“, София, 1953

Дадена за печат на 20. XI 1953 г.

Поръчка № 43 Тираж 8000

Печатни коли 20. Авторски коли 25 20

Държавна печатница „Тодор Димитров“, София.

История

  1. — Добавяне

Втора книга
Мес Летиери

І
Бурен живот и спокойна съвест

Мес Летиери, човек известен в Сен Сансон, беше страшен моряк. Плувал беше много. Какво ли не е бил — юнга, шивач на корабни платна, корабник, кормчия, боцман, лоцман, шкипер. Сега беше собственик. Никой не познаваше като него морето.

Беше неустрашим, когато трябваше да се спасяват хора при корабокрушение. При буря ходеше надлъж по брега и се взираше в хоризонта: „Какво е това там? Някой е в опасност!“ Скачаше в лодката, извикваше двама-трима храбреци, минаваше и без тях, когато нямаше такива, приготвяше се сам за път, отвързваше лодката, грабваше греблата, спускаше се в открито море, летеше, плъзгаше се надолу и пак политаше над вълните, потъваше в урагана, хвърляше се в опасността. Виждаха го далеч в бурното море, прав в лодката, вир-вода от дъжда, сред блясъка на мълниите — лъв с грива от морска пяна. Понякога прекарваше така цял ден, на косъм от смъртта, сред вълните, шибан от градушка, сред вятъра, достигаше потъващите кораби, спасяваше хората, спасяваше товара, предизвикваше бурята. Вечер се прибираше у дома си и плетеше чорапи.

Така живя той петдесет години, от десет до шестдесетгодишна възраст, докато беше в силите си. На шестдесет години той забеляза, че не вдига вече наковалнята в ковачницата само с една ръка; наковалнята тежеше триста фунта. И изведнъж го скова ревматизъм. Трябваше да се откаже от морето.

На острови като Гернсей населението се състои от хора, които през целия си живот са обикаляли надлъж и шир нивите си и от други, които през целия си живот са обикаляли надлъж и шир света. Два вида орачи — едните орат земята, другите морето. Мес Летиери беше от последните. Но той познаваше и земята.

Прекарал беше живота си в тежък труд. Пътувал беше из континента. Беше известно време дърводелец в корабостроителниците в Рошфор, после в Сет. Споменахме за околосветско пътешествие. Обиколил беше Франция като калфа дърводелец. Работил беше в солниците във Франш Конте.

Този почтен човек беше водил приключенски живот. Във Франция се беше научил да чете, да мисли и желае. Работил беше всичко и от всичко това беше излязъл с неопетнена честност. Вдън душата си беше моряк. Водата му принадлежеше. Казваше: „Рибите Са у дома“. Целият му живот, с изключение на две-три години, беше отдаден на океана. „Хвърлен във водата“ — казваше той. Плавал беше из големите морета, в Атлантическия океан, в Тихия океан, но предпочиташе Ламанш. Възклицаваше с любов: „Това се казва море!“ Там беше роден, там искаше и да умре. След като обиколи два-три пъти света и събра впечатления, се прибра в Гернсей и не мръдна вече оттам.

Мес Летиери беше гернсеец. През целия си живот и навсякъде той си остана нормандски рибар.

Това никак не му пречеше да отвори при случай някой книжка, да почете с удоволствие, да знае имената на поети и философи и да бъбри по малко на всички езици.