Виктор Юго
Морски труженици (1)

Ламаншкият архипелаг

Атлантическият океан ръфа нашите брегове. Натискът на полярното течение изменя нашето скалисто западно крайбрежие. Грамадни блокове се срутват, водата търкаля безброй камъчета, пристанищата ни са отрупани с пясък и камъни, устията на реките ни са задръстени. Всеки ден къс нормандска земя се отделя и изчезва под вълните. Тоя свръхестествен труд, сега бавен, е бил страхотен. Задържал го е само грамадният водорез — Финистер. Доказателство за силата на полярното течение и за жестоките разрушения е дълбочината между Брест и Шербург.

Образуването на залива Ламанш за сметка на френската земя е станало в предисторически времена. Датата на последния решителен набег на океана върху нашето крайбрежие обаче е известна. В 709 година, шестдесет години преди възкачването на Карл Велики на престола, буря откъснала Джерсей от Франция. Както Джерсей, така и върховете на по-рано залените земи, се виждат. Канарите, които стърчат над водата, са острови. Наричат ги Нормандски архипелаг.

… Гранит на юг, на север пясък. Тук стръмнини, там дюни. Наклонени равнини с вълни от хълмове и скалисти възвишения. Тук-там по брега — кули с бойници. По целия морски бряг, по склоновете — здрава крепостна стена с амбразури и стълби, засипани с пясък и заливани от вълните — единственият опасен окупатор. Мелници с криле, съборени от бурите; някои от тях още се въртят. В дюните — стада. Кучетата на овчаря и на говедаря ги гонят — трудят се. Двуколките на търговците от града препускат по изровените пътища. Често се срещат черни къщи с насмолени откъм запад стени за защита от дъждовете. Петли, кокошки, тор. Навсякъде се издигат исполински стени. Тези в старото пристанище, за съжаление вече разрушени, бяха дивни със своите безформени блокове, с грамадните си стълбове и тежки вериги. Чифлици сред дъбрава. Поля, оградени с каменни стени, високи до пояс; тук-там крепостни стени ограждат пусти места, обрасли с тръни. Гранитни колиби, къщурки, които биха устояли на снаряд. Понякога в най-глухото място се издига малка нова сграда с камбана на покрива — училище. Два-три ручея ромонят вдън ливадите. Брястове и дъбове. Пред къщите — грамадни купи сено върху кръгла каменна основа. Някъде се мяркат градини в стар френски стил с подкастрени тисови дръвчета и храсти, с мозаични вази, разположени между овощни и зеленчукови градини — рододендрони до картофи. Навсякъде тревата е застлана с кафяви водорасли. Десет готически камбанарии се издигат на хоризонта. Зиме почти толкова цветя, колкото през лятото. Това е Гернсей.

Силна, тучна, плодородна земя. Пшеницата е известна, кравите са прочути. Множество пътища са в услуга на земеделието.

На един кръстопът е побит плосък камък с кръст. Тук е бил обесен за несправедлива присъда най-старият управител в Гернсей — Готие де ла Сал, назначен в 1284 година, който е пръв в списъка на управителите. Този кръст, наречен „Кръстът на управителя“, показва мястото, където той за последен път паднал на колене и прочел последната си молитва.

В заливите и пристанищата морето е изпъстрено с грамадни плоскодънни лодки, нашарени като захарни фигурки. На места се чува еднообразната песен на моряците, които изтеглят гемията си с въже.

Почвата, наситена с прах от скалите, е много силна. Торът, който е от тиня или водорасли, осолява гранита. На това се дължи изключителното плодородие, чудната растителност: магнолии, мирти, лаври, олеандри, сини хортензии, извънредно много фуксии, цели сводове трилистни вербени, стени от мушкато. Портокалът и лимонът растат на открито. Грозде няма — то зрее само в топлик, там то е несравнимо. Камелиите са цели дървета. В градините цъфти алое, по-високо от къща.

Гернсей, приятен от една страна, от друга е ужасен. Западната му част, изложена на морските ветрове, е опустошена. Там са подводните скали, бурите, плитките заливчета. Закърпените лодки, угарите, степите, колибите. Тук-там измръзнало сгушено селце, мършави стада, ниска обсолена трева — ярка картина на мрачна нищета.

Разкопаете ли насипите във Вазонския залив, ще откриете дървета. Там на незнайна дълбочина под пясъка е заровена гора.

Рибарите, закалени в тая западна част, шибана от ветровете, са опитни моряци. Морето в Ламаншкия архипелаг е особено. В Канкалския залив, който е съвсем наблизо, са най-високите приливи на земното кълбо.

Тревата в Гернсей е както другаде, но все пак е малко по-разнообразна. Тук ще намерите злак и метлица, както при първата срещната трева, и треперушка, и огнивче, и див чесън, и лисича опашка с клас като малък боздуган, и пясъчния овес, който задържа подвижните пясъци. Трева като трева, но никъде няма да намерите такава трева, тъй като тя е трева на архипелага; храни я гранитът, полива я океанът.

Пръснете сега там хиляди насекоми, едните отвратителни, другите прекрасни, накарайте ги да плъзнат и да хвръкнат и ще имате известна представа за приказната гледка, която може да съзерцава на гребена на планината в Шербург или Фермен Бе през юни по обяд склонният към мечти ентомолог или склонният към естествознание поет.

… Западният бряг на Гернсей е майсторски изрязан от вълните. В този край морето устройва представления, от които трябва да се пазим. Ето например една от най-честите прищевки на „розата на ветровете“ в нормандските острови: надига се буря от югоизток, настъпва затишие, пълно затишие; отдъхвате си; това трае понякога час; изведнъж стихналият на югоизток ураган се връща от северозапад; биеше в кърмата, сега бие в носа; това е буря в обратна посока. Ако не сте опитен моряк, стар морски вълк, ако не сте успели да използвате затишието, да вземете мерки и да извиете, докато вятърът се е променял, корабът ще се разбие и ще потъне.

… В Ламаншкия архипелаг крайбрежието почти навсякъде е пусто. Островите сами по себе си са живописни, но брегът им е див и мрачен. В Ламанш, който е почти като Средиземно море, вълните са къси и яростни и се разбиват бурно. Затова канарите са чудно изсечени, а брегът — дълбоко подкопан.

Плуваш ли край тоя бряг, пред погледа ти ще минат редица видения. Всеки миг скалата гледа да те измами. Ето грамадни каменни жаби, излезли от водата, навярно за да подишат. На хоризонта, склонили глава, бързат огромни монахини; вкаменените дипли на покривалата им следват посоката на вятъра. Крале с каменни корони размишляват на грамадни престоли, облени в морска пяна. Някакви същества, заровени в канарите, простират ръце — виждат се разперените им пръсти. Всичко това е безформеното крайбрежие. Приближете се и всичко изчезва. Камъкът има такива свойства. Ето крепост, стар храм, купчина къщи и срутени стени — същински развалини на запустял град. Но няма ни град, нито храм, нито пък крепост: това са скалите.

Приближаваш ли се или се отдалечаваш, плуваш ли по течението или заобикаляш — брегът се изменя. Няма калейдоскоп, в който гледките да се разсипват толкова бързо; едни образи се разсейват, за да изникнат други. Перспективата си играе с нас. Тая канара е триножник, после лъв, после ангел — ето го — разперва криле; после седнал човек, който чете книга. Нищо не е така променливо както облаците, но скалите са още по-променливи.

… На някои места в Гернсей край самия път се издига стена, поставена като декорация, където са пробити една до друга врата за каруците и вратичка за пешеходците. Времето е издълбало в рамките и сводовете дълбоки кухини, където кълнят семената на полския мъх — там много често можете да откриете заспали прилепи. Селцата под сенките на дърветата са рухнали, но оживени. В стената на една каменна колиба по пътя за Уби има ниша, а в нея колонка с датата 1405 година. На лицето на друга, към Балморал, е издялан каменен герб. На всяка крачка в чифлиците се виждат прозорци с полегати решетки, кулички — стълби и украшения по сводовете от времето на Възраждането. На всяка врата има гранитно стъпало, за да се качиш на коня си.

В безплодните енории на западен Гернсей се издига вечният кладенец с бяла каменна стряха сред необработените земи, който почти напомня гробница на арабски светия. Склоновете на урвите са покрити най-безразборно с папрат, съвлек, остролистник с алени зърна, розова шипка, глог, шотландски бъз. Навсякъде шубраци, габъри, зелени гъсталаци, където чурулика птичият свят, дебнат от влечугите. Косове, сипки, червеношийки, сойки; стремглаво прелитат арденски авлиги; вият се ята скорци; ето и зеленушката, кадънката и пикардската гарга, и враната с червени крака. Тук-там се спотайва по някоя змия.

Малки водопади, хванати в изгнили дървени корита, които пропускат вода, движат воденици, чието тракане се чува под клонаците. В някои чифлици посред двора още има преси за сидр^[1] със стар издълбан кръгъл камък, в който се е въртяло колелото за мачкане на ябълките. Добитъкът пие в корита, прилични на саркофази. Някой келтски крал навярно е изгнил в гранитния ковчег, където сега кравата с жален поглед мирно утолява жаждата си.

Цялото крайбрежие е диво. Вятърът скубе опалената от слънцето трева. Някои черкви са обвити в бръшлян чак до камбанарията. На места, сред пущинаците, обрасли с храсталак, се издига скала, а на върха й стърчи колиба. Тъй като няма пристанища, изтеглят гемиите на сушата и ги подпират с камъни. Корабните платна на хоризонта не изглеждат бели, а жълтеникави или розови. Откъм дъжда и вятъра дърветата са покрити с лишеи. И камъните сякаш вземат предохранителни мерки и са покрити с гъст, плътен мъх. Разседлани коне препускат из угарите. Те се търкалят, подскачат, спират се, посрещат радостни вятъра с развени гриви и гледат пред себе си в простора вълните, които непрестанно прииждат. През май старите селски и рибарски колиби се покриват с шибой, а през юни с люляк.

Сред дюните се рушат батареи. Селяните имат полза от замлъкналите оръдия — рибарски мрежи съхнат на амбразурите. Между четирите стени на разрушения блокхаус се скита магаре или вързана за колче коза хрупа испанска трева и магарешки тръни. Смеят се полуголи деца. По пътечките се виждат квадратчета — следи от игра на дама, която те са си начертали.

Привечер залязващото слънце разстила пурпурните си лъчи и осветява по издълбаните пътища бавното завръщане на кравите, които се спират и отхапват клончета от живия плет — това разлайва кучетата.

Дивите носове на западното крайбрежие навлизат вълнообразно в морето: тук-там тръпнат тамариндови дръвчета. По здрач гигантските скали, които пропускат светлина през камъните си, хвърлят дълги ивици черна дантела по върховете на могилите.

Пристанището Сен Пиер, столица на Гернсей, е било застроено на времето с дървени къщи с резба, пренесени от Сен Мало. На главната улица е оцеляла хубава каменна къща от шестнадесетия век.

Пристанището Сен Пиер е свободно пристанище. Градът е разположен на стъпала върху долини и хълмове, сгушили се в живописно безредие около Стария залив, сякаш загребани от шепата на някой великан. Урвите са превърнати в улици. Стълби съкращават пътя. По силно наклонените улици препускат нагоре и надолу англонормандски коне, впрегнати в прекрасни екипажи.

На големия площад, седнали под открито небе, на каменната настилка, продавачките понасят пристъпите на поройните зимни дъждове; но на няколко крачки от тях се издига бронзовата статуя на някакъв принц. В Джерсей вали годишно една стъпка дъжд, а в Гернсей — десет пръста и половина. Търговците на риба са на по-голяма почит от градинарите; рибният пазар — обширен закрит пазар — е с мраморни маси, на които се излага в целия му блясък гернсейският риболов, който често е изумителен.

Няма никаква обществена библиотека. Има техническо и литературно общество. Има училище. Черкви се строят на всяка крачка. Има съд. Съдиите в лилави мантии произнасят гръмогласно присъди. През миналия век месарите не могли да продадат нито фунт говеждо или овнешко, преди съдиите да изберат своя дял. Има и театър. Обикновена врата на пуста улица, през която се влиза в някакъв коридор — това е входът. Вътрешността е като плевня.

На северния хълм, в Кастл Карей, е събрана ценна колекция картини, повечето от испански майстори. Ако беше обществена, тя щеше да бъде истински музей.

Пресечете една урва, отбийте се в нещо като пукнатина между две високи къщи, изкачете се по тясна и безкрайна лъкатушна стълба с разклатени стъпала и ще попаднете в бедуинско селище — вехти къщи, локви, разкопани улици, изгорели тавани, разрушени жилища, запустели стаи без врати и прозорци, където расте трева. Греди препречват пътя, развалини задръстват улиците и само тук-там се среща някоя къщурка, обитавана от голи момченца и бледи жени.

През май започват да се появяват яхти, пристанището се изпълва с увеселителни кораби: повечето са обзаведени като шкуни, а някои се движат с пара. Еди-коя си яхта струва на своя собственик сто хиляди франка месечно.

Гернсейското корабостроителство е прочуто; корабостроителниците са препълнени с кораби за поправка. Изтеглят корабите на суша под звуците на флейта. „Флейтистът — казват майсторите — строители — върши повече работа от един работник.“

… Ламаншките острови са късчета от Франция, паднали в морето и прибрани от Англия. Затова и националността на жителите е смесена.

Архипелагът се състои от четири острова: два големи — Джерсей и Гернсей и два малки — Ориньи и Серк, като не смятаме островчетата като Ортах, Каске, Ерм, Жет У и други.

По размери Серк е колкото половината Ориньи, Ориньи е четвърт от Гернсей, а Гернсей — две трети от Джерсей. За да се получи Франция, са необходими две хиляди и седемстотин острови като Джерсей. Според изчисленията на опитен агроном — практик, ако Франция беше добре обработвана като Джерсей, би могла да изхрани двеста и седемдесет милиона жители — цяла Европа.

Най-малкият от четирите острова — Серк — е най-красив. Джерсей е най-голям и най-приятен. Суровият и живописен Гернсей има по нещо и от двата. В Серк има сребърна мина, която не се използува поради слабия добив.

Джерсей има петдесет и шест хиляди жители, Гернсей — тридесет хиляди, Ориньи — четири хиляди и петстотин, Серк — шестстотин. От остров до остров — от Ориньи до Гернсей и от Гернсей до Джерсей — разстоянието е една крачка от седем левги. Морският ръкав между Гернсей и Ерм се нарича „Малката улица“, а между Ерм и Серк — „Голямата улица“. Най-близката точка на Франция е нос Фламанвил. В Гернсей се чува топовният, изстрел от Шербург, а в Шербург — трясъкът на мълнията в Гернсей.

Бурите в Ламаншкия архипелаг са ужасни. Архипелазите са царство на ветровете. Между всеки остров има пролив, който е същински мях. Лош закон за морето, добър за сушата. Вятърът отнася миазмите и донася корабокрушения. Тоя закон е в сила в нормандските острови, както и в другите архипелази. Холерата прескочи Джерсей и Гернсей. Но през Средните векове в Гернсей върлувала такава страшна чума, че един управител изгорил цялата архива, за да пресече заразата.

В 709 година, както вече споменахме, океанът откъснал Джерсей от Франция. Дванадесет енории били погълнати от вълните. Семействата, които живеят сега в Нормандия, продължават да бъдат „сеньори“ на тези енории. Тяхното „божествено право“ е под водата. Това често се случва с божествените права.

… Джерсей много прилича на Нормандия, а Гернсей на Бретан; природата там отразява историята. В Джерсей има повече ливади, а в Гернсей — повече канари. Джерсей е по-зелен, а Гернсей — по-суров.

На архипелага има безброй черкви. Подробност, която заслужава внимание. Католическата набожност бледнее; един кът в Джерсей или Гернсей има много повече параклиси, отколкото което и да било равно по големина кътче в Испания или Италия.

… Ламаншкият архипелаг представлява триъгълник. Погледнеш ли на картата нормандските острови, а тя за човека е „от птичи полет“, между три върха се откроява триъгълен къс от морската повърхност — Ориньи е северният връх, Гернсей — западният, а Джерсей — южният. Всеки от тези острови — майки е прикътал около себе си своите, тъй да се каже, пиленца — островчета.

Някога, в предисторическите времена, Ламаншките острови били хищнически. Първите островитяни са били навярно от ония първобитни хора, чиито представители се срещат по-късно в Мулен Гиньон. Половин година преживявали с риба и миди, а другата половина с останки от корабокрушения. Грабеж по родния бряг — това било тяхното препитание.

Признавали само две годишни времена — „времето на риболова“ и „времето на корабокрушенията“; нали гренландците наричат лятото „лов на елени“, а зимата — „лов на тюлени“.

Всички тези острови, станали по-късно нормандски, били покрити с тръни, къпинови храсти, дупки на зверове и пиратски свърталища. „Царство на плъхове и разбойници“ — заявява направо стар местен летописец. Дошли римляните, но не предприели почти никакви мерки срещу нечестността: те разпъвали на кръст пиратите, а празнували „Фуриналиите“ — с други думи, празника на крадците.

Островите Каске са опасно място за корабокрушения. Преди двеста години англичаните извличали там топове от морското дъно. Един от тези топове, покрит със стриди и миди, е запазен във Валонския музей.

… Всеки остров си има своя монета, свое наречие, свои управници, свои предразсъдъци. Джерсей се бои от французина — собственик. Ами ако закупи целия остров! В Джерсей е забранено на чужденците да купуват земя; в Гернсей е разрешено. В замяна на това пък на първия остров религиозните обреди не се съблюдават така строго както на втория и в неделя джерсейците имат много по-голяма свобода от гернсейците. Друго преплитане се явява от разликата в паричната система и в мерките и теглилките. Шилингът — старият френски аскален или шелен — струва двадесет и пет су в Англия, двадесет и шест су в Джерсей и двадесет и четири су в Гернсей. „Мерките и теглилките на кралицата“ също са произволни: гернсейският фунт се различава от джерсейския, а джерсейският — от английския. В Гернсей измерват нивята с копрали. Мерките в Джерсей са други. В Гернсей вървят само френски пари, а ги наричат английски.

На острова е в сила стар френски законник, наречен „Съдебен правилник“, Джерсей пък има три-четири стари нормандски законници — съд по наследствените дела, който се занимава с недвижимите имущества, углавен съд, наречен „Кател“, съд за дълговете, който е търговски, и „съботен съд“ — съд на изправителната полиция. Гернсей изнася оцет, добитък и плодове, но най-усилено изнася сам себе си — главната му търговия са гипсът и гранитът.

Социалните прегради, йерархията, съсловията, делението харесват на островитяните в архипелага. Гернсейците особено са такива поклонници на островите, че правят острови и сред населението: на върха е малък обществен строй от шестдесет семейства; тези „шестдесет“ живеят отделени; след тях четиридесет семейства образуват друга група — също уединена: наоколо е народът. Властта, едновременно местна и английска, е разпределена по следния начин: десет енории с десет пастора, двадесет военачалници, сто и шестдесет старейшини, кралски съд с прокурор и контролна палата, парламент, наречен „Щатите“, дванадесет съдии и управител. За закон служат нормандските обичаи. Прокурорът се назначава с кралски указ, а управителят с грамота — много важна разлика за англичаните.

Освен управителя, който разрешава мирските въпроси, има декан, който разрешава духовните, и губернатор, който управлява военното ведомство. Подробности за другите длъжности са дадени в „Списъка на висшите чинове в острова“.

… Островите си живеят братски; понякога леко се присмиват един на друг. Ориньи, подчинен на Гернсей, понякога се възмущава — иска му се той да стане седалище на управителя и Гернсей да му бъде подвластен. Гернсей, без да се сърди, му отвръща с веселата народна песенчица:

Бягай, Пиер, бягай, Жан,

Гернсей ще ви бий за срам.

У тези островитяни, деца на морето, шегите понякога са остри, но не са язвителни.

Но и Ориньи има свое относително значение. Дъщерята на пазача на Угерския фар, родена на остров Каске, като навършила двадесет години, заминала за Ориньи. Замаяна от шума, тя поискала да се върне на скалата си. Никога не била виждала волове. Като зърнала един кон, извикала: „Какво голямо куче!“

„Не вдигай никога двете от десетте“ — ето една вековна местна поговорка. Какво означава тя? Никога, ако имаш у дома си ратай или прислужница, не бива да дигаш двете си очи от десетте им пръста. Съвет на господар скъперник, старо недоверие, което разкрива някогашна леност. Дидро^[2] разказва, че в Холандия за едно счупено стъкло на прозореца му дошли пет работника; единият носел новото стъкло, другият маджуна, третият — ведро с вода, четвъртият — мистрия, а петият — гъба. Петимата заедно за два дни му поставили стъклото.

Трябва да отбележим, че тази мудност е средновековна, породена от крепостната неволя, както креолското безгрижие е плод на робството.

… Сега в Ламаншките острови има само две статуи — едната в Гернсей на „Принца съпруг“ и другата в Джерсей — „Златният крал“; наричат я така, защото не знаят каква особа представлява, нито пък кого увековечава. Тя се издига в средата на големия площад в Сент Елие. И безименната статуя си е статуя — тя ласкае самолюбието на населението, нали навярно е издигната в чест на някоя знаменитост.

Тук пролетта няма край. Има зима, има, разбира се, и лято, но те са умерени; няма пек, няма и студ. Ламаншките острови са Иерските острови^[3], на Англия. Там изпращат на поправка болните гърди на Албион^[4].

… Времето минава и очертанията на острова се менят. Островите са дело на океана.

Морето ги е издигнало, то ги събаря.

Само между устието на Елба и устието на Рейн за хиляда и петстотин години от двадесет и три острова са потънали седем. Търсете ги на морското дъно. В тринадесетия век морето е създало Зюдерзее; в петнадесетия век е издълбало залива Бир Бош, като потопило двадесет и две села; в шестнадесетия век погълнало Торум и създало набързо залива Долар.

Преди сто години пред новия Бур д’О, който днес се издига на стръмния нормандски бряг, още се виждала под вълните камбанарията на някогашното потънало селище Бур д’О. Казват, че в Екре У при отлив понякога се виждали дърветата на подводната, сега свещена гора, потънала през осмия век. На времето Гернсей е бил прилепен към Ерм, Ерм към Серк, Сери към Джерсей, а Джерсей към Франция.

Дете можело да прекрачи пролива между Франция и Джерсей. Когато кутанският епископ минавал, хвърляли сноп съчки, негово високо преосвещенство да не си намокри краката.

Морето строи и разрушава; човекът помага на морето, но не да гради, а да унищожава.

Неуморни са зъбите на времето, но най-неуморна е човешката кирка. Човекът е гризач. Той всичко преправя, всичко изменя. Той встъпва в борба с природата и всичките й действия и противодействия, със стихията в нейния стремеж да се свърже с друга стихия, с околните явления, с грамадните сили на морските дълбини и земните недра. И той заявява: „Не мърдай от мястото си“. Така му е удобно и вселената е длъжна да се подчини.

Всичко ограничава човека, но нищо не го спира. На пречките отговаря с едно — преодолява ги. Невъзможното е преграда, която винаги отстъпва.

Той разсича провлаци, пробива вулкани, дяла скалистия бряг, дълбае минералните залежи, раздробява канарите.

Човек работи в къщата си, а къща му е земята. Той разбутва, размества, премахва, събаря, поваля, подкопава, изравя, копае, дълбае, чупи, превръща в прах, изтрива от лицето на земята едно, унищожава друго и строи наново от разрушението. Не го смущава нищо — никакви земни пластове, никакви планински вериги, нито силата на сияйната материя, нито величието на природата. С чук в ръка щурмува безкрая. Земно кълбо, остави мравката си да работи.

Мечтатели, някои от тях са прочути, мечтали да установят вечна пролет на земята. Двете крайности, лятото и зимата, се дължат на голямото наклонение на земната ос към плоскостта на еклиптиката. Трябва само да се изправи земната ос и годишните времена ще изчезнат. Нищо по-просто от това: забийте на полюса един кол, който да стига до центъра на земното кълбо, вържете за него верига, намерете извън земята опорна точка, направете десет милиарда впряга с по десет милиарда коне във всеки впряг, подкарайте конете, земната ос ще се изправи и вие ще имате желаната пролет. Както виждате — дребна работа.

Да търсим другаде рая. Пролетта е хубава: свободата и справедливостта са много по-хубави. Раят е духовен, а не веществен.

Да бъдем свободни и справедливи, зависи от нас.

… Който е виждал нормандския архипелаг, го обича; който е живял там, го цени.

Там живее малък благороден народ, велик по душа. Той има душата на морето. Жителите на Ламаншките острови са особен род. Те се отнасят към „голямата земя“ с някакво превъзходство и гледат отвисоко англичаните, които понякога са готови да презират тия „три-четири саксии с цветя в локва вода“. Джерсей и Гернсей възразяват: „Ние сме нормандци, ние покорихме Англия“. Може да се усмихнете, но може и да се удивите.

Целият остров Гернсей се руши. Гранитът е добър, кой ще си кули? Всички крайбрежни скали са обявени на търг. Жителите разпродават острова на дребно. Забележителната Дяволска скала бе продадена напоследък за няколко фунта стерлинги; изчерпи ли се грамадната каменоломна Вил Бодю, ще се прехвърлят другаде.

Цяла Англия търси тоя камък. Само за построяването на дигата над Темза ще бъдат необходими двеста хиляди тона. Верноподаниците, които държат на здравината на кралските паметници, много съжаляват, че пиедесталът на бронзовата статуя на принц Алберт е направен от чизерингски гранит, а не от трайния гернсейски камък. В пристанището Сен Пиер под прозорците на жителите на улица Фалю за четири години изчезнала цяла планина.

В Америка става същото както в Европа. Точно сега Валпарайсо се готви да продаде на търг на каменоделците чудните и прочути хълмове, на крито дължи името си „Райска долина“.

Старите гернсейци не могат да познаят вече острова си. Иска им се да кажат: „смениха родината ми“. Прибавете към това, че в Гернсей, където някога говореха френски, сега говорят английски — друго разрушение.

Докъм 1805 година Гернсей бил разделен на два острова. Морски проток го пресичал от край до край — от източната до западната Кревелска планина. Този морски ръкав се вливал в морето на запад срещу Фрюкие и двата Со Рокие; образувал заливи, които навлизали доста навътре в сушата — единият стигал до Салтерн; този морски ръкав се наричал Бре дю Вал. Миналия век в Сен Сансон още имало лодки, вързани от двете страни на океанската улица. Тясна и лъкатушна улица. Както холандците пресушиха залива Харлем, превърнат в доста грозна равнина, гернсейците засипаха Бре дю Вал, който сега е ливада. Задъниха улицата: тая задънена улица е пристанището Сен Сансон.

Бедните рибари са щедри, когато потрябва: в подписката за пострадалите от наводнението в Лион и за гладуващите манчестърци Джерсей и Гернсей са дали повече, като се има пред вид броят на населението, от Франция и Англия.

[Ето точното съотношение на сумите в подписката за пострадалите от наводнението французи през 1856 година: Франция е дала тридесет сантима на жител, Англия шест сантима, Гернсей тридесет и осем сантима. (Бел.авт.)]

Тези народи са запазили от някогашния си живот на контрабандисти надменно пренебрежение към риска и опасността. Те отиват навсякъде. Роят се като пчели. Сега нормандският архипелаг създава колонии, както някога гръцкият архипелаг. Това е чест. Има джерсейци и гернсейци в Австралия, в Калифорния и в Цейлон. Северна Америка си има свой Ню Джерсей и свой Ню Гернсей, който е в Охайо. Тези англонормандци, макар и малко спъвани от сектите, имат неизкоренима склонност към прогреса. Много са суеверни — да, — но имат и здрав разум. Французите някога не бяха ли разбойници? Англичаните не бяха ли людоеди? Да бъдем скромни и да не забравяме татуираните си деди.

Джерсей, Гернсей, Ориньи — някога разбойнически свърталища, сега са работилници. Рифовете сега са пристанища.

Каква поразителна разлика между днешното крайбрежно и речно плаване и предишните нескопосни плавателни съдове на разбойниците! Пиратите станаха лоцмани. Те са по-предприемчиви и по-смели откогато и да било. С усмивка си спомняме днес за пиратското минало на нормандския архипелаг. Пред тия чудни светли платна, направлявани тържествено сред лабиринтите на вълните и подводните скали от маяците с двойно изпъкнали стъкла и електрическите фарове, мислиш си със спокойната съвест, присъща на успехите на прогреса, за старите свирепи и потайни моряци, които са плавали някога от нос до нос с лодки без компас по черните вълни, бледо осветявани тук-таме от старинните мангали с трептящ пламък, раздухван в железните клетки от могъщия вятър на безбрежните простори.