Виктор Юго
Морски труженици (74)

III
Друг вид борба в бездната

Такова беше съществото, в чиято власт се намираше от известно време Жилиат.

Чудовището живееше в подводната пещера. То беше злият дух на това място. Някакъв мрачен демон на водите.

Ядка на този приказен блясък беше ужасът.

Преди месец, в оня ден, когато Жилиат проникна за пръв път в пещерата, мрачните очертания, които съзря в потайните гънки на водата, бяха октоподът.

Той беше там у дома си.

Когато Жилиат влезе за втори път в тая пещера по следите на рака, той откри пукнатината и помисли, че ракът се е скрил в нея — октоподът беше в дупката и дебнеше.

Жилиат пъхна ръката си в дупката; октоподът го сграбчи.

Той го държеше.

Жилиат беше муха в лапите на тоя паяк.

Жилиат стоеше до пояс във водата със сгърчени крака върху кръглите плъзгави камъчета, дясната ръка свързана и победена от плоските извивки на ремъците-пипала на октопода и трупът почти изчезнал под гънките и кръстосванията на страшната превръзка.

От осемте пипала на октопода три се бяха сраснали със скалата, а останалите пет — с Жилиат. Така, вкопчен от една страна в гранита, а от друга в човека, той приковаваше Жилиат към скалата. Двеста и петдесет смукала се впиваха в Жилиат. Ужасно чувство на страх и отвращение! Да бъдеш стиснат в грамаден юмрук, чиито жилави пръсти, дълги близо метър, целите покрити от вътрешната страна с живи мехурчета, се впиват в твоята плът!

Казахме вече, че е невъзможно да се изскубнеш от октопода. Опиташ ли, по-здраво си свързан. Той ще те пристегне още по-плътно. Усилията му растат съразмерно с вашите. По-силното дръпване затяга обръча.

За Жилиат имаше само един изход: ножът.

Само лявата му ръка беше свободна, но ние знаем, че той действуваше с нея отлично. Можеше да се каже за него, че има две десни ръце.

Разтвореният му нож беше в тая ръка.

Пипалата на осмоногото не се режат; те са кожа, която не може да се разсече — плъзга се под острието; освен това те са прилепнали така, че резнете ли върху тях, ще се нараните.

Октоподът е страшен; все пак има начин да се справи с него човек. На рибарите от остров Серк тоя начин е познат: който ги е виждал да правят някакви резки движения в морето, знае това. Делфините също познават тоя начин и захапват сепията така, че й откъсват главата. Затова са и тези обезглавени калмари, сепни и осмоноги, които се срещат в открито море.

И наистина октоподът е уязвим само в главата.

Жилиат знаеше добре това.

Той никога не беше виждал толкова голям октопод. При първото стълкновение грамадното животно го покори. Друг на негово място би се смутил.

В борбата с осмоногото, както и в борбата с бик има един миг, който трябва да се издебне; това е моментът, в който бикът навежда шията си, моментът, в който осмоногото приближава главата си — много кратък миг. Който го изпусне, е загубен.

Всичко, което разказахме сега, трая само няколко минути. Но Жилиат усещаше как двеста и петдесетте смукала се впиват все по-дълбоко и по-дълбоко в тялото му.

Октоподът е коварен. Той гледа най-напред да смути жертвата си. Сграбчва я, после чака колкото може по-дълго.

Жилиат стискаше ножа си. Смукалата се впиваха все по-дълбоко и по-дълбоко.

Той гледаше октопода, който също го гледаше.

Изведнъж животното откъсна от скалата шестото си пипало, насочи го към Жилиат и се опита да сграбчи лявата му ръка.

Веднага подаде бързо и главата си. Само миг и устата — анус щеше да се впие в гърдите на Жилиат. Ранен в гърдите, със свързани ръце, той щеше да загине.

Но Жилиат бдеше. Дебнат, той също дебнеше.

Той избягна пипалото и в момента, в който осмоногото щеше да се впие в гърдите му, въоръжената му ръка се стовари върху чудовището.

Две конвулсивни насрещни движения — на октопода и на Жилиат.

Сякаш схватка между две мълнии!

Жилиат заби върха на ножа си в плоската слизеста маса и с едно кръгообразно движение, прилично на извивка на камшик, който прави кръг около двете очи, изтръгна главата, както се изтръгва зъб.

Всичко беше свършено.

Цялото животно се отви.

Сякаш някаква дрипа падна. Смукателната помпа бе унищожена и пипалата се отпуснаха. Четиристотин смукала освободиха едновременно скалата и човека. Дрипата се отърколи на дъното.

Задъхан от борбата, Жилиат видя в краката си върху камъните две безформени лепкави купчини — главата на една страна, останалото на друга. Казваме останалото, тъй като не може да се каже трупът.

Все пак, изплашен от нови предсмъртни гърчове, Жилиат се дръпна настрани от пипалата.

Но чудовището беше мъртво.

Жилиат затвори ножа си.