Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Travailleurs de la mer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dartakoff (2013 г.)

Издание:

Виктор Юго. Морски труженици

Преведе от френски: Йордан Павлов

Редактор: Надя Трендафилова

Техн. редактор: Георги Русафов

Коректор: Ана Ацева

Издателство „Народна младеж“, София, 1953

Дадена за печат на 20. XI 1953 г.

Поръчка № 43 Тираж 8000

Печатни коли 20. Авторски коли 25 20

Държавна печатница „Тодор Димитров“, София.

История

  1. — Добавяне

V
Заслуженият успех е винаги омразен

Ето каква беше равносметката на мес Летиери по онова време. Дюранд оправда всички надежди, които и се възлагаха. Мес Летиери беше изплатил дълговете си, запушил беше всички дупки, разплатил се беше с бременските си кредитори, погасил беше задълженията си в Сен Мало. Изплатил беше ипотеките, които тежаха на къщата му, и откупи от местните жители дребните ренти, които те получаваха срещу това имение. Собственик беше на голям производителен капитал — Дюранд. Чистият доход от парахода беше хиляда фунта стерлинги и непрестанно нарастваше. Да се изразим по-точно — Дюранд беше, единственото му състояние. Тя беше състоянието и на целия край. Превозът на добитък беше един от най-големите доходи на парахода и за това, за да се облекчи и подобри товаренето и разтоварването на воловете, трябваше да се махнат шлюпбалките и двете лодки. Това беше може би неразумно. Дюранд имаше вече само една лодка, но тя беше наистина превъзходна.

Изминали бяха десет години от кражбата на Рантен.

Разцветът на Дюранд имаше една слаба страна, не вдъхваше никакво доверие — смятаха го случайност. На успеха на мес Летиери се гледаше като на изключение — лудо щастие. Някой последвал примера му в Кауес, на остров Уайт, и не успял. Опитът разорил акционерите. Летиери казваше: „Машината е била лошо построена — това е причината“. Но поклащаха глава. Всяко откритие има тази особеност, че всички го посрещат с недоверие и най-малката грешна стъпка го проваля. Един от търговските оракули на нормандския архипелаг, банкерът Жорж от Париж, запитан за някаква сделка с параходи, казват, обърнал гръб: „Що за замяна ми предлагате. Да заменя пари с дим.“

В замяна на това платноходите намериха съдружници, колкото щеш. Капиталите бяха привърженици на платното — противници на парния котел. В Гернсей Дюранд беше факт, но парата не беше принцип. Така ожесточено се отрича винаги прогресът. Казваха за Летиери: „Добре е, но не би се заловил наново“. Вместо да насърчи, примерът му плашеше. Никой не би се решил да построи втора Дюранд.