Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Les Travailleurs de la mer, 1866 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Йордан Павлов, 1953 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- dartakoff (2013 г.)
Издание:
Виктор Юго. Морски труженици
Преведе от френски: Йордан Павлов
Редактор: Надя Трендафилова
Техн. редактор: Георги Русафов
Коректор: Ана Ацева
Издателство „Народна младеж“, София, 1953
Дадена за печат на 20. XI 1953 г.
Поръчка № 43 Тираж 8000
Печатни коли 20. Авторски коли 25 20
Държавна печатница „Тодор Димитров“, София.
История
- — Добавяне
IV
Пленмон
Пленмон, близо до Тортвал, е един от трите върха на гернсейския „триъгълник“. Там, на края на носа, над самото море, се зеленее висок връх.
Върхът е пустинен.
И е още по-пустинен, защото там се гуши къща.
Ужас вее от тоя самотен дом.
Казват, че в него има призраци.
Истина или не, но той е странен наглед.
Тази гранитна двуетажна къща се издига сред трева. Не е никак разрушена. Напълно е обитаема. Стените са плътни, покривът — здрав. Нито един камък не е паднал от стените, нито една керемида — от покрива. Тухлен комин се издига на върха на покрива. Къщата е с гръб към морето. Лицето й към океана е гола стена. Вгледате ли се внимателно в тая стена, ще видите зазидан прозорец. На покрива има три прозорчета, едно към изток, две към запад — и трите са зазидани. Само лицето към сушата има врата и прозорци. Вратата е зазидана. Двата прозореца на долния етаж също са зазидани. На горния етаж — това веднага ще ви порази, приближите ли се към къщата — има два отворени прозорци; но тези отворени прозорци са по-страшни от зазиданите. Те се чернеят посред бял ден. Нямат стъкла, нямат даже рамки. Гледат към мрака вътре. Сякаш кухини на две избодени очи! Къщата е запустяла. През зеещите прозорци се вижда, че вътре цари пустош. Няма тапети, няма дървена облицовка — голи стени. Сякаш гроб с прозорци, откъдето гледат призраци. Дъждовете подкопават основите към морето. Стръкове коприва, разлюлени от вятъра, галят подножието на стените. На хоризонта не се вижда никакъв човешки дом. Запустяла къща, където витае тишината. Спреш ли се обаче и прилепиш ли ухо към стената, ще доловиш смътно от време на време тревожен плясък на криле.
Нощем бледият лик на луната наднича вътре.
Долу — безкрайно море! Местоположението е прекрасно, затова пък зловещо. Красивата местност става загадка. Защо този дом е необитаем? Местността е хубава, къщата добра. Защо е така запустяла? Въпросите на разума се смесват с въпросите на въображението. Земята е плодородна, защо никой не я обработва? Няма стопанин. Вратата е зазидана. Какво има тук? Защо хората бягат? Какво се е случило? Или ако не се е случило нищо, защо няма никой? Когато всичко спи, тук бди ли някой? Мрачната буря, вятърът, хищните птици, скрити зверове, незнайни същества минават през ума и се смесват с тая къща. Кой отсяда тук? Представяте си как пороен град и дъжд се изливат в прозорците. Мътни потоци от бурите са оставили следи по вътрешната стена. Вятърът фучи в зазиданите и отворени стаи. Престъпление ли е извършено тук? Сякаш нощем тази къща, потънала в мрак, зове за помощ. Безмълвна ли е? Долитат ли от нея гласове? С кого е във връзка сред тая самота? По обяд е страшна. Каква ли е среднощ?
След залез-слънце рибарските лодки се връщат, птиците замлъкват, козарят зад скалата прибира козите си, сред камъните се плъзгат спокойно първите змии, звездите трепкат, повява вятър, настава пълен мрак, а двата прозореца стоят и зеят. Дават простор на въображението.
Лековерните обясняват всичко посвоему, но и здравомислещите си имат свои обяснения „Съвсем обикновена къща — казват те — Някога е била наблюдателен пост — през войните, по време на революцията, и през Империята, и при разцвета на контрабандата. Затова е била построена. След войната постът е бил изоставен. Не са разрушили къщата, тъй като можела пак да потрябва. Зазидали са вратата и прозорците долу, за да я предпазят от торни бръмбари в човешки образ и за да не влиза никой. Зазидали са прозорците от трите страни към морето заради южния и западния вятър. Това е всичко.“
Положително е само едно — къщата е била по-скоро от полза, а не от вреда за контрабандистите.
Прекаленият страх изменя същността на фактите. Без съмнение много от нощните явления, които са станали причина да се състави мнението, че къщата е „обитавана от призраци“, можеха да се обяснят със съмнителното и беглото появяване, с краткия престой на хора, които веднага си отплуват, а също така и с предпазливостта или пък с дързостта на някои съмнителни личности, които се крият, за да вършат престъпления и се показват, за да плашат околните.
В тези далечни вече времена се срещаха най-дръзки прояви. Полицията, особено в малките страни, не беше това, което е днес.
Трябва да добавим, че ако изоставеният дом, както казват, е бил удобен за контрабандистите, те са се събирали там до известна степен напълно свободно, тъй като къщата се е ползувала с лошо име. Лошото й име я е предпазвало от доноси. Никой не се оплаква от духове на митническите чиновници и на полицията. Суеверните се кръстят, но не търсят правосъдие. Те виждат или си въобразяват, че виждат, бягат и мълчат.
Ако може да се вярва на местните предания и на първия срещнат, суеверието на времето е стигало понякога дотам, че са окачвали по стените на къщата в Пленмон на гвоздеи, чиито следи още личат, плъхове без лапи, прилепи без криле, животински скелети, жаби, смачкани между страниците на библията стръкове жълт лупин[1] — странни приношения, окачвани от безразсъдни нощни минувачи, на които се струвало, че виждат нещо и се надявали да измолят чрез тези дарове опрощение, да отвърнат от себе си немилостта на духовете, вампирите и таласъмите.
Както и да е, ако в този дом стават произшествия, негова работа; като оставим настрани няколко случая и изключения, никой не надникваше там — той беше запустял. Кой ли обича да се сблъсква с нечистите сили?
Благодарение на ужаса, който прогонваше всеки вероятен наблюдател или свидетел, лесно беше да се вмъкнеш нощем в тая къща с някоя въжена стълба или чисто и просто с първия кол от съседните градини. С малко дрехи и храна, донесени там, можеше най-спокойно да дочакаш възможността и случая да се измъкнеш тайно с някой кораб. Преданието гласи, че преди четиридесет години някакъв беглец — политически според едни, търговец според други — се крил известно време в племонския дом, обитаван от призраци, отдето успял да избяга с някаква рибарска гемия в Англия. От Англия е лесно да се прехвърлиш в Америка.
От върха, на който се издига тази къща, на една миля от брега, на югозапад, се вижда рифът Ханоа.
Този риф е прочут. Причинил е всички злини, които може да причини една скала. Той беше един от най-страшните морски убийци. Чакаше вероломно нощем корабите. Той разшири тортвалските и рокенските гробища.
В 1862 година на този риф издигнаха фар.
Днес риф Ханоа осветява пътя на корабите, които объркваше: примката е с факел в ръка. Търсят на хоризонта като закрилник и водач скалата, която отбягваха като злосторник. Риф Ханоа прави безопасно безкрайното морско пространство, което застрашаваше. Той е нещо като разбойник, станал пазител на реда.
Има три Ханоа: Голям, Малък и Чайка. На Малкия Ханоа днес свети фарът.
Да преплуваш пролива между Ханоа и Пленмон е трудно, но не и невъзможно. Спомняме си, че това беше един от подвизите на сийор Клюбен.