Виктор Юго
Морски труженици (40)

III
Прекъснат разговор

Отплаваха весело. Пътниците едва сложиха чантите ти куфарите си на и под пейките и тръгнаха да разглеждат парахода — това става всеки път и те толкова са свикнали и него, че го смятат за правило. Двама пътници — туристът и парижанинът — никога не бяха виждали параход и още при първите загребвания на колелото се възхитиха от пяната. После се възхитиха от дима. Те разгледаха едно след друго, едва ли не частица по частица, на палубата и в миделдека цялото снаряжение на парахода; халки, куки, скоби и бурми бяха съразмерно и точно стъкмени като грамадни скъпоценни накити — железни накити, които бурята бе позлатила с ръжда. Завъртяха се и край малкия сигнален топ, вързан на палубата, „с верига като куче“ — забеляза туристът и „с блуза от насмолено платно, за да не настине“ — добави парижанинът. Като се отдалечиха от брега, размениха обикновени впечатления за изгледа на Сен Мало.

Сен Мало стана съвсем малък в далечината, после изчезна.

Разстилаше се спокойна морска шир. Докъдето стига погледът, се простираше почти права бразда — следата, която параходът оставяше след себе си в океана.

Никога Дюранд не се беше носила така сред вълните. Държеше се отлично в морето.

Към единадесет часа, подгонена от свеж север-северозападен вятър, Дюранд се намираше в открито море, близо до Менкие, и плаваше с малко пара на запад; вятърът биеше в десния й борд и посоката на парахода сключваше остър ъгъл с посоката на вятъра.

Лека-полека морето се изчисти от кораби, сякаш всеки бързаше да се прибере в пристанището.

Не може да се каже, че Дюранд следваше строго определения си път. Екипажът не се грижеше за нищо, тъй като имаше пълно доверие в капитана; все пак по вина на кормчията може би имаше известно отклонение. Дюранд сякаш плаваше към Джерсей, а не към Гернсей. Малко след единадесет часа капитанът оправи посоката и насочи парахода право към Гернсей. Изгубиха само малко време. В късите дни изгубеното време си има последици. Грееше ярко февруарско слънце.

В състоянието, в което се намираше, Тангруй не се държеше здраво на краката си и ръцете му не го слушаха. Затова смелият кормчия често изменяше рязко посоката, а това намаляваше хода.

Вятърът беше почти стихнал.

Пътникът гернсеец държеше далекоглед и го насочваше от време на време към малко облаче сивкава мъгла, носено бавно от вятъра в самия край на хоризонта на запад — то приличаше на късче прашен памук.

Капитан Клюбен беше с обичайното си строго изражение на лицето. Той сякаш удвои вниманието си.

На палубата на Дюранд всички бяха спокойни, дори весели. Пътниците разговаряха. Когато пътуваш, притвориш ли очи, само по тона на разговора можеш да съдиш за състоянието на морето. Пълната непринуденост на пътниците говори за съвършено спокоен океан.

Следният разговор например може да се води само при много тихо море:

— Господине, вижте тази хубава зеленикавочервена муха.

— Заблудила се е в морето и си почива на парахода.

— Мухите рядко се уморяват.

— Така е — те са толкова леки. Вятърът ги носи.

— Знаете ли, господине, веднъж претеглили унция мухи, после ги преброили — оказали се шест хиляди двеста шестдесет и осем.

Гернсеецът с далекогледа се беше приближил до търговците на добитък от Сен Мало — те водеха горе-долу следния разговор:

— Обракският вол е едър и набит, с къси крака и червеникав косъм. Работи бавно — пречат му късите крака.

— В това отношение салерският вол е по-добър от обракския.

— Аз, господине, съм виждал два хубави вола през живота си. Единият беше късокрак, с широки гърди, широка задница, месести бедра, с добра дължина от врата до опашката, едър на ръст, добре охранен и кожата му лесно се одира. Вторият беше образец на правилно угояване. Силен, със здрава шия, лека походка, с бели и червени петна, с ниска задница.

— Та това е котантенска порода.

— Да, но кръстосана с ангюски или суфолски бик.

— Господине, ако искате, вярвайте, но на юг устройват конкурси за най-хубави магарета.

— За магарета ли?

— За магарета, както имах честта да ви кажа. И най-грозните смятат за най-хубави.

— Също като при разплода на мулета. Най-грозните майки смятат за най-добри.

— Точно така. Поатвенската кобила например. Тя е с дебел корем, дебели крака.

— Най-добрата кобила за разплод прилича на бъчва с четири подпори.

Далечното облаче мъгла беше пораснало. То заемаше вече на хоризонта една дъга от около петнадесет градуса. Сякаш облак пълзеше по водата по липса на вятър. Нямаше вече почти никакъв вятър. Морето беше гладко. Времето клонеше към обяд, но слънцето гаснеше. Светеше, но не грееше.

— Мисля, че времето ще се развали — каза туристът.

— Може да завали дъжд — добави парижанинът.

— Или ще падне мъгла — забеляза американецът.

— Господине — продължи туристът, — в Италия най-малко дъжд вали в Молфета, а най-много в Толмецо.

В дванадесет часа според обичая в архипелага камбаната би за обяд. Който искаше, обядваше. Някои пътници си носеха храна и похапваха весело на палубата. Клюбен не хапна нищо.

И през време на обяда разговорът не замираше.

Гернсеецът, който имаше библейски нюх, се приближи към американеца. Американецът го запита:

— Познавате ли това море?

— Разбира се, аз съм от тоя край.

— И аз — обади се единият търговец от Сен Мало. Гернсеецът кимна с глава в знак на съгласие и продължи:

— Засега сме в открито море, но не ми се искаше да падне мъгла, когато плавахме откъм Менкие.

Американецът се обърна към търговеца от Сен Мало:

— Островитяните познават по-добре морето от жителите по крайбрежието.

— Вярно е, ние от крайбрежието сме и към сушата, и към морето.

— Какво е това Менкие? — продължи американецът.

Търговецът отговори:

— Много опасни камъни.

— Има също Греле — подхвърли гернсеецът.

— Ами — възрази Търговецът.

— И Шуас — добави гернсеецът. Търговецът прихна да се смее.

— В такъв случай ще спомена и Диваците — каза той.

— И Монасите — забеляза гернсеецът.

— И Патицата — викна търговецът.

— Господине — отвърна учтиво гернсеецът, — вие имате отговор за всичко.

— Хитрец търговец.

След този отговор търговецът смигна. Туристът запита:

— Ще минем ли край всички тия скали?

— Не. Оставихме ги на юг-югоизток. Те са зад гърба ни. И гернсеецът продължи:

— Като вземем големите и малките канари, в Греле има петдесет и седем върха.

— А в Менкие — четиридесет и седем — каза търговецът.

Тук между гернсеецът и търговецът се поведе спор.

— Струва ми се, господине от Сен Мало, че вие не броите три скали.

— Броя всичко.

— От Дере до Главния остров ли?

— Да.

— А Къщите?

— Те са седем скали в средата на Менкие. Броя ги.

— Виждам, че познавате скалите.

— Ако не познавах скалите, нямаше да бъда от Сен Мало.

— Приятни са разсъжденията на французите.

Сега търговецът кимна в знак на благодарност и каза:

— Диваците са три скали.

— А Монасите — две.

— Патицата е една.

— Много ясно, щом е Патица, значи една.

— Не, защото Сюард пък са четири.

— Какво собствено наричате вие Сюард? — запита гернсеецът.

— Ние наричаме Сюард това, което вие наричате Шуас.

— Трудно е да се провреш между Шуас и Патицата.

— Само птиците могат да направят това.

— И рибите.

— Не винаги. Когато има буря, те се разбиват в канарите.

— В Менкие има пясъци.

— Около Къщите.

— От Джерсей се виждат осем скали.

— От Азетския бряг — да. Не осем, а седем.

— При отлив можеш да се разхождаш в Менкие.

— Разбира се — тогава има открити места.

— А Дируй?

— Дируй нямат нищо общо с Менкие.

— Искам да кажа, че са опасни.

— Те са откъм Гранвил.

— Личи си, че и вие, от Сен Мало, обичате да плавате в тези води.

— Да — съгласи се търговецът, — само с тая разлика, че ние казваме „свикнали сме“, а вие казвате „обичаме“.

— Вие сте добри моряци.

— Аз търгувам с добитък.

— Кои бяха по-известните моряци от Сен Мало?

— Сюркуф.

— Друг?

— Дюге Труен.

Тук в разговора се намеси търговският пътник от Париж.

— Дюге Труен ли? Плениха го англичаните. Беше колкото храбър, толкова и любезен. Съумя да се хареса на една млада англичанка. Тя разби оковите му.

В този миг гръмна силен глас:

— Ти си пиян!